Илияна, която чака трансплантация: По-добре да стана здравен емигрант

Болната млада жена казва, че й е омръзнало от обещанията на държавата

08:05 | 16 октомври 2018 | Редактор : Десислава Димитрова 59 3955 Снимка: bTV

След смъртта на 29-годишния Адриан Петков, който не дочака трансплантацията на бял дроб, стана ясно, че трима пациенти от листата на чакащите за подобна трансплантация са починали през последните две седмици. Това съобщи новият директор на Агенцията по трансплантация д-р Михаил Христов.

Виж още Почина Адриан - един от пациентите, чакащи трансплантация на бял дроб

Здравното министерство се надява да сключи договор с клиники от Германия и Турция, които да обучат български лекари за такива операциите у нас.

На трансплантация сега разчитат 14 души, които са в листата на чакащите. Сред тях е и Илияна Христова от Варна. Тя е на 27 години. Макар да ѝ откриват заболяването муковисцидоза, когато е едва на 6 месеца, завършва с отличие Медицинския университет във Варна и работи там допреди 2 години.

Състоянието й обаче се влошава. От март младата жена е в листата на чакащите за трансплантация на бял дроб.

"Този списък на чакащите е най-добре да го няма. Да изчезнем всички от списъка и тогава ще е най-удобно. Това за мен са едни безотговорни хора на отговорни позиции", казва младата жена.

След смъртта на Адриан Илияна вече не таи надежда, че нещо у нас ще се промени. Споделя, че вече ѝ е омръзнало да слуша обещанията на здравното министерство и Агенцията по трансплантации.

Тя смята, че единственият начин да живее е да стане здравен емигрант: "

Да стана австрийски гражданин и да ме трансплантират като австрийски гражданин. Аз друго не виждам".

Виж още 34 души, предимно млади хора, чакат за сърдечна трансплантация

На този етап този проблем в България абсолютно няма решение и няма да има скоро решение, коментира междувременно пред БНТ Георги Костов от асоциация "Пулмонална хипертония".

"Като казвам в България имам предвид нещата, които се говорят от няколко дни за идеята за правене на белодробни трансплантации в България съвместно с дадена клиника, това просто не е решение за тези хора, които в момента чакат. Това е твърде нереалистично да се случи в кратки срокове, като кратки срокове аз имам предвид не месеци, а години", допълни той.

Костов даде пример със Словения, където са стартирали тяхната съвместна програма през 1997 година заедно с Виена, през 2003 са направили първата едностранна белодробна трансплантация и едва преди 2 месеца са направили сами в Словения първите две двойни белодробни трансплантации.

Що се отнася до това да дойде екип от чужда болница и да направи операцията в Българя, Костов уточни, че не става въпрос само за операцията, но и за предоперативното поддържане на пациента, както и за следоперативното.

"Ние нямаме такива специалисти, които да извършат следоперативното възстановяване", категоричен е Костов.

По думите му идеята за стартиране на такава програма е чудесна, но тя трябва да върви паралелно с намирането и подписването час по скоро с клиника, в която да се трансплантират българи.

ИЗБРАНО