През 1983 година B. Marshall и J. Warren първи описват спиралната бактерия Хеликобактер пилори (H. pylori). За да се докаже патогенността на H. pylori, Marshall умишлено се заразява с бактерията, след което развива хистологично доказан гастрит. По-късно се доказва връзката на H. pylori с язвената болест и стомашния карцином. В днешно време вече се знае, че най-честият етиологичен фактор на хроничния гастрит и язвената болест, особено на дуоденалната язва, е H. pylori.За откритието си, Marshall и Warren стават носители на Нобеловата награда за медицина през 2006 година.

Днес хеликобактер пилори e най-честата инфекция при човека. 50% от хората в световен мащаб са носители, но едва 10-20% от тях имат клинична изява, която да налага лечение. Повече за лечението й разкава д-р Катерина Петрова, гастроентеролог в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост.

Д-р Петрова, какво представлява Хеликобактер пилори?

Хеликобактер пилори представлява грам отрицателна бактерия със спираловидна форма "S", откъдето произлиза и името й helical (спираловиден). Предава се по фекално-орален път, от човек на човек, от майка на дете, от дете на дете, между съпрузи. Първичната локализация е в кухината (антрум) на стомаха, където преживява в различна киселинност. Би могла да оцелее еднакво добре в хладка и студена вода и може да издържи на температура от 37 градуса до 3-5 дни.

Особенното при Хеликобактер пилори е, че произвежда различни ензими, които увеличават секрецията на солна киселина, увреждат мукуса и подлежащите клетки в стомаха, което води до прогресиране на възпалението.

Какви са симптомите на инфекция с Хеликобактер пилори?

Инфекцията обикновено възниква незабелязано в ранно детство, хронифицира и може да има два пътя на развитие - антрален гастрит с дуоденална язва или пангастрит с възможност за възникване на стомашен карцином. В-клетъчният MALT лимфом също се причинява от H. pylori.

Специфичното е, че повечето хора, които са инфектирани с тази бактерия, нямат никакви симптоми. При някои обаче бактерията може да увреди лигавичния слой на стомаха, причинявайки язви. Най-честите симптоми са: тъпа или пареща коремна болка, подуване на корема, необяснима загуба на тегло, гадене, повръщане, оригване, намален апетит. Рискът от рак на стомаха също е повишен при инфектираните с Хеликобактер пилори, като може да се прояви със следните симптоми:намален апетит, необяснима загуба на тегло, чувство за ситост след оскъден прием на храна, дискомфорт или подуване на корема, стомашна болка, умора или слабост.

Как се поставя диагнозата?

Има две категории диагностични методи: инванзивни и неинванзивни като всеки метод има предимства и недостатъци:

Инвазивни: чрез ендоскопия на горната част на храносмилателния тракт се вземат малки частици от лигавицата на стомаха (биопсия). Чрез специфично оцветяване материала се разглежда от патолози.

Другият метод е бърз уреазен тест. При него ендоскопският биoпсичен материал се поставя в разтвор или гел, съдържащ урея и phenolred, който е индикатор за pH. Уреята се хидролизира с освобождаване на амоняк под въздействието на уреаза от Hp, който придава розов цвят на разтвора. Обикновено тестът се позитивира след минути. Може да е фалшиво (-) отрицателен при ниска плътност в антрума или фалшиво (+) положителен при замърсена устна кухина.

От неинвазивните методи са дихателния тест с урея и откриването на H. pylori във фекалиите.

Дихателният тест е Златен стандарт за поставяне на диагноза и проследяване след лечение. Пациентът поглъща разтвор, съдържащ С-маркирана урея, а издишваният въздух се изследва за маркиран с изотопа CO2, освободен, вследствие интрагастралната Hp-уреаза. Чувствителността и специфичността на теста е 90-100%. Това е един от най-добрите методи за поставяне на диагнозата. Съществува и нов дихателен тест, който при нас се провежда рутинно в амбулаторни условия. Той може да се използва при деца и бременни, тъй като не съдържа изотоп.

Фекаления тест също е неинвазивен и има висока чувствителност и специфичност, както за диагностични цели, така и за потвърждаване отстраняването на инфекцията след лечение - както за възрастните, така и за децата.

Как се лекува инфекцията с H. pylori?

Борбата с Хеликобактер пилори винаги включва няколко медикамента от различни класове - антибиотик, лекарство, което намалява киселинността на стомаха и различни медикаментозни комбинации.

След приключване на лечението е нужно да се направи повторен тест, за да сме сигурни, че терапията е била ефективна. Има случаи, при които е необходимо преминаването на втора линия на терапия, ако премахването на бактерията не е било успешно. Адекватното и навременно лечение на инфекцията с Хеликобактер пилори е от изключителна важност. Съветът ми е да не неглижирате стомашните неразположения, тъй като Хеликобактер пилори подлага организма на сериозен риск. Профилактиката също е важна, тъй като може да намали риска от развитието на усложнения.