20:07 | 19.04.24

17-11-2017 20-11-2018

"Големият скок" на Мао Дзъдун, погубил над 30 млн. китайци

По време на управлението му са загинали между 40 и 70 млн. души

11:02 | 26 декември 2018 | Редактор : Калин Каменов 180 20617 Снимка: Getty Images

Големият скок на Мао Дзъдун e погубил близо 70 млн. души. Да, това е китайският революционер, политик и теоретик на комунизма, който десетилетия наред оглавява Китайската комунистическа партия (ККП).

След две тежки сърдечни атаки на 9 септември 1976 г. в 00,10 часа в Пекин на 83 години Мао Дзъдун почива. Над половин милион души присъстват на погребението на Великия пилот.

Тялото на починалия водач е балсамирано по метод, разработен от китайски учени и изложен една година след смъртта му в мавзолей, построен на площад Тянанмън по заповед на Хуа Гуофенг.

Мао Дзъдун оглавява Китайската комунистическа партия (ККП) през 1943 г., а от нейното основаване през 1949 г. до своята смърт през 1976 г. е начело и на Китайската народна република. Теоретичните приноси на Мао към марксизма и ленинизма и към военната стратегия, както и политиката, провеждана от него, днес са известни с общото наименование маоизъм.

В наши дни Мао Дзъдун продължава да бъде противоречива историческа фигура, като оценките за него все още предизвикват ожесточени спорове. Комунистическият режим в Китай официално го смята за велик революционер, политически стратег, военен гений и спасител на нацията. Много китайци смятат също, че със своята политика той поставя стопанските, технически и културни основи на съвременен Китай, превръщайки го от страна с аграрно общество във водеща световна сила. Освен това Мао е разглеждан като поет, философ и визионер, до голяма степен в резултат на култа към личността му, който е формиран, докато е на власт.

Снимка: Getty Images

В същото време политическите кампании на Мао Дзъдун, като Големият скок напред и Културната революция, са осъждани заради милионите жертви и предизвиканите от тях масов глад и поражения върху китайската култура, общество и икономика.

Според различни оценки управлението на Мао от 1949 до 1976 г. е довело до смъртта на между 40 и 70 млн. души.

След идването на власт на Дън Сяопин през 1978 г. политическият курс на Мао до голяма степен е изоставен за сметка на мащабни икономически реформи.

Мао Дзъдун е роден на 26 декември 1893 г. в Шаошан, провинция Хунан. Баща му е селянин, който с времето забогатява и става търговец на зърно. Родният език на Мао е сян. През целия си живот той има трудности с изучаването на езици и така и не се научава да говори официалния китайски език мандарин.

На осемгодишна възраст Мао отива да учи в местното начално училище, където прекарва 5 години, преди да се върне на работа в семейната ферма. През 1907 г., когато е 14-годишен, баща му го жени за по-възрастната Луо Исиу (1889 - 1910). Малко по-късно Мао напуска семейството си и отива да учи в средно училище в Чанша, столицата на провинцията. При започването на Синхайската революция срещу династията Цин през есента на 1911 г. Мао се присъединява към революционната армия. След установяването на републиката през следващата пролет той се връща в училище и през 1918 г. завършва гимназия.

През 1919 г. Мао заминава за Пекин със своя доскорошен учител Ян Чандзи, който получава преподавателско място в Пекинския университет. С негово съдействие той е назначен за помощник-библиотекар в университетската библиотека, където работи под ръководството Ли Даджао. През 1921 г. Ли е един от двамата основатели на Китайската комунистическа партия. Той оказва силно влияние върху политическите възгледи на Мао. По това време Мао се записва за задочен студент в университета и посещава лекции на известни интелектуалци, като Чън Дусиу, Ху Ши и Циен Сюентун.

След връщането си в Чанша той става директор на училище и участва в областната културна и образователна агитация. Подновява приятелството си с Ян Кайхуей, дъщерята на професор Чанджи, с която стават любовници, въпреки предишния си брак, който никога не признава. Поради слабите си чуждоезични умения Мао отказва предложение да замине да следва във Франция.

През 1920 г. Ян Чандзи умира, а Мао се жени за неговата дъщеря Ян Кайхуей (1901 - 1930). Двамата имат 3 деца - Мао Анин (1922 - 1950), Мао Анцин (1923 - 2007) и Мао Анлун (1927 - 1931). През 1930 г., по време на Китайската гражданска война, когато Мао вече живее с бъдещата си трета съпруга, Ян Кайхуей и децата ѝ са заловени от правителствени части и тя е убита.

На 23 юли 1921 г. Мао присъства на първата сесия на Националния конгрес на Китайската комунистическа партия в Шанхай. След две години той е избран за един от петте комисари на ЦК на партията по време на третия конгрес. По-късно същата година Мао се връща в Хунан по нареждане на ЦК на ККП, за да организира хунанския отдел на Гоминдан.

През 1924 г. той е делегат в първия национален конгрес на Гоминдан, където е избран за заместник-изпълнителен директор на ЦК. Следващата година става изпълнителен директор на шанхайския клон и секретар на организацията.

За известно време Мао остава в Шанхай - град, смятан за важен за революцията. По време на престоя си там интересът на Мао за революция се възражда, след като разбира за въстанията в Шанхай от 1925 г. Политическите му амбиции се връщат и той заминава за Гуандун, базата на Гоминдан, за да се подготви за втората сесия на националния конгрес на Гоминдан. През октомври 1925 г. Мао става директор на пропагандата.

В началото на 1927 г. Мао се връща в Хунан, където след спешна среща на Комунистическата партия той прави доклад въз основа на неговите изследвания на селските въстания в зората на Северния поход.

През същата година, след масова чистка на комунисти в Гоминдан, в Шанхай, което слага край на техния съюз по време на Северния поход, Мао организира въстанието на Есенната жътва в Чанша като главнокомандващ. Мао предвожда армия, наречена "Революционна армия на работниците и селяните", която е победена от силите на Гоминдан след тежки битки.

Така Мао съединява армията си с тази на Джу Дъ и създава Китайската червена армия. Тактиката на Мао е базирана на тази на испанските партизани от Наполеоновите войни.

Снимка: Getty Images

От 1931 г. до 1934 г. Мао помага в изграждането на Китайската съветска република и е избран за председател на тази малка република в планинските райони на Дзянси. Там Мао се жени за Хе Жижен. Предишната му жена, Ян Кайхуей, е арестувана и екзекутирана през 1930 г.

Мао с помощта на Джу Дъ създава скромна, но ефективна армия, започва експерименти в провинциалните реформи и управление и предлага убежище за комунистите, бягащи от чистките на Гоминдан в градовете. Методите на Мао обикновено са наричани партизански, но той самият прави разлика между партизанска война и мобилна война. До юни 1932 г. Червената армия има не по-малко от 45 000 войници и още 200 000 души местно народно опълчение, което играе ролята на спомагателна войска.

През 1948 г. по директна заповед на Мао, Народоосвободителната армия, която се базира на Червената армия, но укропнена, уморява от глад силите на Гоминдан, окупирали Чанчун. Поне 160 000 цивилни граждани загиват по време на обсадата, която продължава от юни до октомври. На 21 януари 1949 г. силите на Гоминдан претърпяват големи загуби в битките срещу силите на Мао. На 10 декември 1949 г. войниците на Народоосвободителната армия започват обсада на Чънду, последният град, държан от Гоминдан на континентален Китай, и Чан Кайшъ се евакуира в Тайван.

Китайската народна република е основана на 1 октомври 1949 г. Тя е кулминацията на повече от две десетилетия граждански и международни войни. От 1943 г. до 1976 г. Мао е председател на Китайската комунистическа партия. През този период той е наричан Председателят Мао или Великият вожд Председателя Мао.

През октомври 1950 г. Мао решава да изпрати Народната доброволческа армия в Корея да се бие срещу силите на ООН, предвождани от САЩ.

Историческите извори показват, че Мао управлява военните кампании до най-малък детайл.

Държавният департамент на САЩ през 1976 г. изчислява, че по време на поземлената реформа са убити повече от 1 милион души, а по време на контрареволюционната кампания - 800 000 души.

Самият Мао твърди, че 700 000 души са убити през периода 1949 - 53 г. Въпреки това, заради политиката на поне една публична екзекуция на земевладелец във всяко селище, броят на жертвите е между 2 и 5 милиона. Освен това поне 1,5 милиона, а може би дори 4 или 6 милиона са изпратени в трудово-изправителни лагери, където мнозина загиват. Мао лично организира масовите репресии и създава квота на екзекуциите, които често са преминавани. Той защитава тези убийства като необходими за защитаване на властта.

От 1951 г. Мао започва две поредни движения за унищожаването на корупцията в градовете, насочени към богатите капиталисти и политически опоненти.

Тези кампании вземат около 700 000 жертви, повечето от които чрез самоубийство.

След затвърждаването на властта си Мао започва първия Петгодишен план (1953 - 58). Планът цели да сложи край на китайската зависимост от селското стопанство, с цел да стане световна сила. С помощта на СССР са построени нови индустриални комплекси и селското стопанство запада до такова ниво, че индустрията започва да произвежда толкова капитал, че Китай вече няма нужда от съветска помощ. Успехът на първия петгодишен план е достатъчен да насърчи Мао да пусне в ход втория петгодишен план, Големият скок напред през 1958 г. Мао също предприема масова колективизация.

ККП създава контрол на цените, както и опростява китайския език с цел увеличаване на грамотността. Предприети са също и масови проекти за индустриализация.

Снимка: Getty Images

Програми, предприети по това време, включват Кампанията на стоте цветя, по време на която Мао дава индикация, че е съгласен да преосмисли различните мнения за това как трябва да бъде управляван Китай. След като са получили свободата да се изразят, либералите и интелектуалците започват да се противопоставят на Комунистическата партия и да подставят под въпрос нейното управление. В началото това е толерирано. След няколко месеца правителството на Мао променя позицията си и започва да преследва тези, около 500 000 на брой души, които са критикували, както дори и тези, които само са обвинени в критика, в това, което партията нарича Антидясното движение. Автори като Юн Чжан смятат че Кампанията на стоте цветя е използвана, за да се изкорени "опасното мислене".

През януари 1958 г. Мао Дзъдун стартира втория петгодишен план, познат още под името "Големият скок напред", план, замислен като алтернативен модел за икономически растеж, фокусиращ върху тежката промишленост. Според тази икономическа програма малките земеделски колективи се сливат в големи народни комуни и много селяни са изпратени да работят по големи инфраструктурни проекти или по добива на желязо и стомана. Частното производството на някои храни е забранено; добитъкът става обща собственост.

По времето на Големия скок Мао и други партийни лидери нареждат изпълнението на различни нови недоказани и ненаучни земеделски техники от новите комуни. В комбинация с отклоняването на труда към производството на стомана и инфраструктурните проекти, както и цикличните природни бедствия, тези проекти водят до 15% спад в производството на пшеница през 1959 г., последван от допълнителен 10% спад през 1960 г., като тези ниски нива се запазват през 1961 г. опит да спечели благоразположението на началниците си и да избегне чистката, всеки слой на партийната йерархия преувеличава количеството пшеница, произведен под техен контрол. Въз основа на тези грешни данни голяма част от добива е прибран за държавно ползване, най-вече за градовете, но също така и за износ. Положението в някои райони е усложнено от суши, а в други - от наводнения, като това оставя селяните с малко храна за себе си и води до Големият китайски глад, в който умират милиони. Този глад е пряката причина за смъртта на над 30 милиона китайци в периода 1959 - 62 г.

Много измършавели и недохранени деца умират скоро след края на Големия скок през 1962 г.

Знанието на Мао за сериозността на ситуацията е оспорвано.

Мао губи почитта на много от висшите кадри в партията и впоследствие е принуден да се откаже от този политически курс в 1962 г., като губи политическа сила, за сметка на по-умерени лидери като Лю Шаоци и Дън Сяопин. Въпреки това Мао, подкрепен от националната пропаганда, твърди, че той е само частично виновен. Така той успява да запази поста си като председател на Китайската комунистическа партия, като президентството е предадено на Лю Шаоци.

Големият скок напред е катастрофа за Китай. Въпреки че квотите за стомана са достигнати, почти всичката от тази "стомана" е всъщност желязо, защото е направена от несортиран скрап в домашни пещи без надежден източник на гориво като въглища.

Най-лошата част от глада е насочена към враговете на държавата, подобно на глада от 1932 - 33 г. в СССР.

На Лушанският пленум през юли/август 1959 г. няколко лидери изразяват загриженост, че Големият скок не е толкова успешен, колкото е планирано. Най-директният от тях е министърът на отбраната и генерал от Корейската война Пен Дехуай. Мао, страхувайки се от изгубване на позицията си, организира чистка на Пен и привържениците му, потискайки критиката на политиката на Големия скок. Висши служители, които съобщават истината на Мао, са заклеймявани като "десни опортюнисти".

Мао избира Лин Бяо, който изглежда, че подражава на идеите му, да стане негов наследник. По-късно официално е обявено, че Лин ще бъде наследник на Мао. Но през 1971 г. има разрив между двамата. Официалната история на Китай казва, че Лин планира военен преврат или опит за убийство на Мао. Лин загива в самолетна катастрофа над Монголия, най-вероятно опитвайки се да избяга от Китай, предчувствайки своят арест. ККП обявява, че Лин се опитва да свали Мао от власт и посмъртно е изгонен от партията. По това време Мао губи доверието на много висши фигури в ККП.

През 1969 г. Мао обявява края на Културната революция, въпреки че според официалната историография на КНР тя приключва през 1976 г. със смъртта на Мао. През последните му години здравословното състояние на Мао се влошава или заради болестта на Паркинсон, или, според д-р Ли Джисуи, болест на моторния неврон, както заради белодробната болест и проблеми със сърцето. Мао остава пасивен, докато различни фракции в ККП се мобилизират за борбата за власт, която се очаква след неговата смърт.

ИЗБРАНО