Главният архитект на София пред Dir.bg: Няма да допуснем унищожаването на Захарна фабрика

Здравко Здравков е категоричен, че ще се търси максимално връщане на образа на фабриката в оригинал

07:59 | 29 ноември 2018 | Автор : Надежда Христова 30 4639 Снимка: Павлин Даскалов, Dir.bg/Столична община

Арх. Здравко Здравков е роден на 27 септември 1972 г. в град Плевен. През 1997 г. Здравко Здравков завършва магистърска степен по архитектура в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в Катедра „История и теория на архитектурата“. През април 2016 г. печели конкурса за избор на главен архитект на Столична община. По негово предложение се инициира и създаването на работна група, която да изготви обща визия на столицата и развитието на прилежащите му територии в дългосрочен план до 2050 г.

Захарната фабрика в София явно е оставена да се саморазруши. Какво прави Столична община, за да не се случи това?

Виж още Захарна фабрика - най-модерната у нас преди 120 г., тъне в разруха (снимки)

Още преди 2 години – в края на юни 2016 г със заповед на кмета на София Йорданка Фандъкова тогавашният собственик на имота - „Родна земя холдинг“ бе задължен да предприеме незабавни мерки по обезопасяването на сградите в Захарната фабрика, да изготви пълно архитектурно, геодезично и фотозаснемане на сградата, с детайли и шаблони на всички характерни места по фасадите, както и да се изготви подробна конструктивна експертиза с натурно и лабораторно обследване, отразяваща цялостното състояние на сградите и предписване на необходимите строително-монтажни работи. След това трябваше да бъде изготвено и представено в Министерство на културата задание за инвестиционен проект за реконструкция на Захарната фабрика по автентични данни.

Тъй като това не бе направено, бяха издадени наказателни постановления и на фирмата-собственик бяха наложени три акта на обща стойност 250 000 лева по Закона за устройство и застрояване на Столичната община. Тези пари са платени, но въпреки това сградата на бившата Захарна фабрика, която е национален паметник на културата, се руши. След разговор с кмета на София Йорданка Фандъкова бяха предприети и действия срещу новия собственик „Недвижими имоти София“ АД.

Тази компания откога е собственик на Захарната фабрика?

Договорът за покупко-продажба между „Родна земя“ и „Недвижими имоти София“ е от 30 ноември 2016 година. Само няколко месеца, след като бе издадена заповедта на кмета Фандъкова. Но новият собственик твърди, че старият не го е уведомил за тази заповед. Така през август т.г от „Недвижими имоти София“ с едно писмо до мен помолиха за отлагане до Нова година, тъй като не знаели за съществуването на тази заповед. Миналата седмица проведохме среща с представители на компанията, на която те декларираха, че до края на годината ще извършат всички тези действия, описани в заповедта от 2016 година.

Какво ще се случи, ако след Нова година новият собственик не е изпълнил предписанията?

Ще направим един констативен протокол и отново ще бъдат наложени санкции. Тъй като вече има установено бездействие, ако отново не се предприемат действия, глобата вече ще е 200 000 лева. Тоест ще търсим максимални санкции за тези собственици. Но тъй като вече има някаква декларирана воля за предприемане на действия, ще изчакаме този срок. Добре, но времето минава, а от сградата на Захарна фабрика вече почти не е останало нищо.

Удължаването на сроковете няма ли да доведе до пълното й разрушаване и строителството на поредния търговски център на този терен?

Това няма как да се случи, защото имотът е със статут на недвижимо културно наследство. И ние, и Министерство на културата, няма да допуснем там да се строи, а ще търсим максимално връщане на образа на Захарната фабрика в оригинал. Имаме цялата защита на Закона за културното наследство и механизма на санкциите, макар че от отсрещната страна от години има бездействие и нежелание да се инвестира в тази сграда. Но механизмът на санкциите, след като наложихме глоби за 250 000 лева, явно има някакъв оздравителен ефект и собствениците са променили своето отношение. Все пак в наши дни има изключително добри примери на подобни пространства, които са интегрирани в града.

Аз мисля, че при една архитектурна намеса това може да стане знаково място. Мога да ви посоча редица примери от цял свят, при които бивши индустриални зони и фабрики се превръщат в знакови места за всички граждани. По цял свят отношението и ползването на подобни сгради е въпрос на престиж. А у нас, едва ли не, имотът е с понижена придадена стойност, ако в него има паметник на културата. Което е изключително куриозно, защото в световен план ползването на подобна сграда е престижно. Това е място, което носи характер и е запазило и носи духа на стара София. А в момента се борим как тези сгради да бъдат запазени от вандалски прояви на живеещите наоколо.

ИЗБРАНО