93% от българите поставят книжовния ни език на първо място сред останалите символи на национална идентичност на страната, каквито са знаме, герб, историческа памет. Функцията му да помага за запазване на националната идентичност също е поставена на първо място, след което е посочена ролята му за комуникация. 82,2% от сънародниците ни смятат още, че българският език е богат и могат спокойно да се изразяват с него. Това показва национално представена анкета в изследване на българските ни езиковеди.

Общественото допитване е част от "Изследване на обществените нагласи и ценностните ориентации към българския книжовен език като фактор при кодификацията на нормите му", проведено от три научни институции - Институтът за български език "Проф. Любомир Андрейчин" при БАН, СУ "Св. Климент Охридски" и Институтът за икономически изследвания при БАН.

Проучването цели да се разбере каква е нагласата на днешните българи от различни поколения, населени места, с различно образование и социален статус към българския език, приемливо ли е да се допуснат в книжовната писменост явления, които са широко разпространени в устната неофициална и официална реч, как и кои граматични правила ги затрудняват най-много и кои си считат да остарели и изслишни.

Изследването продължава, но на този етап то дава отговор, че по отношение на осъвременяване на определени кодифицирани граматични норми в посока на сближаване с граматичните норми в устната реч, е налице отхвърляне на такава възможност.

И ако в устната реч и неофициалната писмена сфера, каквито са например чатовете и бързата комуникация чрез съобщенията през мобилни устройства, има тенденция към пренебрегване на кодифицираните правила в по-висока степен, поради динамиката на нормата, то в официалната сфера, там където кодифицираната норма е задължителна, съществува нагласа към по-стриктно придържане към нея. 69% от анкетираните смятат, че нормите на книжовния език трябва да се спазват.

Обект на изследването са 9 граматични норми, при които най-често се допускат грешки. Сред тях са правилото за писане на пълен член, запазване на малкото съхранени падежни форми (на кого, когото, някого, никого), задължителното използване на възвратното притежателно местоимение (свой, си), употребата на "мекането" (пишеме, говориме), бройната форма, правилата за учтивата форма, употребата на малки и главни букви.

За нагласите на българите към книжовния език и доколко спазва неговите норми, разказва пред Dir.bg доц. д-р Руска Станчева от БАН.

Доц. д-р Руска Станчева работи в Секцията за съвременен български език на Института за български език на БАН. Ръководител е на два проекта, които се разработват в Института: "Нормативна граматика на българския книжовен език" и "Изследване на обществените нагласи към българския книжовен език като фактор за кодификацията на нормите му". Член на авторския колектив на "Официален правописен речник" (2012) и "Нов правописен речник" (2002).

Какви са нагласите ни към българския книжовен език и спазването на граматичните норми в контекста на изследването? Имаше ли изненади за научния екип в отговорите на анкетираните?

Най-напред искам да кажа, че изследването на нагласите ни към българския книжовен език е първото по рода си у нас мащабно изследване, което стана възможно благодарение на финансовата подкрепа на Фонда за научни изследвания. Бързам да подчертая, че изследването далеч не е приключило. Предстои ни още много сериозна работа, най-вече що се отнася до интерпретирането на резултатите от анкетата в рамките на един задълбочен и всобхватен социолингвистичен анализ.

За изненади или пък за припокриване на изследователските ни хипотези още е прибързано да се говори. Все пак ще кажа, че засега в основни линии предположенията ни в редица пунктове се оправдават. Както например предположението, че книжовният български език стои много високо в структурата на националната ни идентичност.

Според данните от представителното социологическо изследване, проведено от "Екзакта Груп", 93% от българите посочват книжовния български език като пръв по значимост сред националните ни символи. Що се отнася до задължителните за писмения език граматични норми българската езикова общност като цяло се оказва умерено консервативна към предприемането на промени при граматичните норми.

Мотивиран ли българинът да спазва писмените книжовни норми и кои го затрудняват най-много, къде допуска най-много грешки?

Данните сочат, че българите се стремим като цяло да се придържаме към писмените книжовни норми. Според самооценката на хората най-трудни за спазване се оказват три измежду изследваните от нас 9 правила. Най-трудно за следване се е оказало правилото за употреба деепричастието (53,1%), т.е. дали е правилно напр. Идвайки насам, ме заваля силен дъжд.

37,3% посочват, че ги затруднява правилото за употреба бройната форма, т.е. дали е правилно напр. двама ученика или двама ученици. 35,5% от анкетираните заявяват, че имат затруднения с прилагането на правилото за писане на пълен и кратък член.

Тази самооценка намира и опора в данните от краткия писмен тест, който анкетираните трябваше да попълнят по желание. Важно е да се каже, че над 95% от тях изразиха желание да попълнят теста, което само по себе си, че за българското общество е типична нагласата лоялност към книжовния език.

Резултатите от теста пък сочат, че до голяма степен самооценката на респондентите се припокрива с действителното им езиково поведение. Оказва се, че наистина най-много от хората (58,3%) не владеят правилото за употреба на деепричастието. Самооценката на анкетираните и действителното им езиково поведение се припокриват до голяма степен и при правилото за бройната форма, посочено като второ по трудност при над една трета от анкетираните. Почти толкова са и регистрираните грешни употреби на това правило и в теста. На трето място по трудност при писане (40,4%) идва правилото за писане на пълен и кратък член, посочено като трудно от малко над една трета от анкетираните. Прави впечатление, обаче, че повече от половината анкетирани (57,6%) при писане грешат при правилото за разграничаване на формите който и когото при писане, макар че при самооценката на спазването на правилата едва малко над една четвърт от анкетираните са споделили, че се затрудняват при това правило. При това положение като цяло най-трудно се оказва прилагането на правилата за употреба на деепричастията и на формите кой и кого, който и когото.

По отношение на кои граматически правила има най-много напрежение в научната общност и кореспондират ли те с нагласите на българите?

Най-силно напрежение в научната езиковедска общност има във връзка с въпроса необходимо ли е в писмен текст да се запази разграничението между формите за пълен и кратък член на думите от мъжки род в ед. ч. Този спор продължава още от времето на въвеждане на първия официален правопис през 1899 г.

Един от спорните въпроси сред научните среди и в обществото е пълният член при имената от мъжки род. Очертава ли се тенденция към промяна на това правило?

Струва ми се, че застъпниците и на двете тези - както за запазване, така и за отпадане на правилото за писане на пълен и кратък член - имат своите сериозни доводи. Ако погледнем данните от писмения тест, който проведохме в рамките на социологическата анкета, правилото за пълен/кратък член са спазили 54,4%. Можем да се опитаме да съставим два профила - на спазващите и на грешащите правилото за писане на пълен и кратък член от гледна точка на демографските и социалните им характеристики. Те изглеждат така:

Спазват правилото за пълен/кратък член предимно:

Учещите (72,9%)

Висшистите (71,1%)

Живеещите без лишения (67,3%)

Живеещите в София (67,3%)

Хората на възраст от 18 до 29 г. (64,4%)

Жените (56,7%)

Работещите на пълна заетост (59,0%)

НЕ спазват правилото за пълен/кратък член предимно:

Живеещите в мизерия (85,7%)

Хората с основно образование (51,6%)

Във възрастта между 50 - 59 г. (50,8%)

Домакините (66,7%)

Хората от турски (56,7%) и ромски (51,9%) етнос

При това положение предприемането на промени в посока на свободна употреба на двете членни форми или пък за премахване на едната от тях изглежда прибързано и неоправдано.

Смятам, че допускането на свободно писане на двете членни форми -ът и -а, за да се види коя от тях ще надделее в писмената практика, също не е към момента и най-доброто решение на въпроса, защото по-скоро би дестабилизирало писмената практика.

Доколко силно е влиянието на езика в социалните мрежи върху съвременния книжовен език?

Данните от изследването показват, че според анкетираните съществува ясно разграничение между неофициалното и официалното писмено общуване в онлайн среда, т.е. не средата на общуване, а характерът на общуване се оказва важен маркер от гледна точка на степента на задължителност на правилата. Преобладава мнението, че най-много се пренебрегват писмените правила в чатовете, интернет форумите и блоговете. Застъпниците на това мнение са почти две трети от респондентите.

В същото време анкетираните очертават и зоната, в която правилата на книжовния език се спазват в най-висока степен. Това са учебниците и учебните помагала, административните документи и служебната кореспонденция, художествената литература. В този смисъл едва ли може да се твърди, че неофициалното онлайн общуване оказва натиск върху официалното писмено общуване.

Отговорите в изследването очертават ли тенденции за промени в нормативния книжовен език?

Езиковите нагласи са значим фактор, но далеч не и единствен критерий при взимането на решения с оглед на промени в писмения книжовен език. Изследването на езиковите нагласи е много ценно, защото дава обратна връзка за отношението към книжовния език като цяло и към конкретни езикови норми, при които езиковедите отчитат динамика. В този смисъл е още много рано и прибързано да се говори, че са налице тенденции към промяна на писмените правила. Изследването ни по-скоро сочи, че у хората преобладаващо е мнението за запазване на сега действащия комплекс от задължителни правила в книжовния български език.