Доц. Таня Александрова: За какво звънят на езикови справки

Напоследък отчетливо се забелязва повишен интерес към служба "Езикови справки и консултации” от офис администратори и от рекламни агенции.

Dir.bg

Доц. Таня Александрова: За какво звънят на езикови справки

16:17 | 16 юни 2017 33 1659 Dir.bg

Очевидно добрата езикова култура, освен че носи престиж, се осмисля като задължителен и много важен бонус към професионалните умения.

Това каза доц. д-р Таня Александрова - ръководител на Секцията за съвременен български език към Института за български език (ИБЕ) на БАН в интервю за Дир.бг.

Служба "Езикови справки и консултации" има половинвековна история и се поддържа от Секцията за съвременен български език на ИБЕ към БАН.

- В момента Институтът за български език подготвя онлайн справочник за езикови справки. Какво ще открием в него?

- Както във всяка област, така и при езиковото консултиране има огромна нужда от достоверна информация. В Службата за езикови справки, където се подготвя онлайн справочникът, тя се предоставя от специалистите, които са и автори на Официалния правописен речник на българския език.

Справочникът съдържа въпросите, които задават потребителите на Службата, и отговорите на тези въпроси. Чрез удобна система за търсене всеки, който има нужда от компетентна помощ по езикови въпроси, ще може открие отговорите.

Ако въпросът му е толкова специфичен, че липсва в справочника, потребителят може да го зададе чрез специална форма и ще получи компетентен и обоснован отговор, съобразен с действащите правила. Отделно ще има и препратки към различни онлайн ресурси на Института, които ще дават допълнителни сведения.

- Кои звънят най-често за езикови справки?

- Потребителите на услугата обхващат най-широк спектър – от българските преводачи в европейските институции и редакторите на „Държавен вестник“ − до бабите с внуци, които заедно пишат домашни работи, и т.нар. възмутени граждани. Те не задават въпрос, а изказват възмущението си от някои езикови изяви в публичната сфера или от навлизането на чужди думи в българския език.

Търсещите езикова консултация далеч не са неграмотни хора − напротив, повечето от тях са много компетентни и се стремят да спазват правилата на книжовния език в своята професионална и лична дейност или са се сблъскали с трудно решим казус.

Но напоследък отчетливо се забелязва повишен интерес от страна на офис администратори, които се занимават с оформянето на документите в дадена фирма − очевидно добрата езикова култура, освен че носи престиж, се осмисля като задължителен и много важен бонус към професионалните умения.

Често ни търсят и работещи в сферата на рекламата, което не е случайно, защото езиковата игра и съзнателното нарушаване на нормите с цел по-силно въздействие са основни инструменти при създаването на рекламния текст.

- Получавате ли изненадващи запитвания? Може ли да споделите някои „бисери“ от дългогодишната Ви практика?

- Да, понякога получаваме запитвания, които ни карат дни наред да правим справки и да подготвяме отговора. Това са най-хубавите въпроси за нас, защото ни помагат да осмислим кои са реалните езикови проблеми на хората, как те разбират и прилагат правилата, залегнали в правописния речник, и ако има неясни формулировки или непълноти, да ги коригираме.

От друга страна, непрекъснато се появяват новости в езика, които изискват професионална оценка и коментар по отношение на уместност/неуместност или правилност/неправилност – напоследък например по обясними причини в родните ни медии се използват много арабски имена, което поражда въпроси относно най-точното им предаване на кирилица.

Ето и един забавен пример, който пристигна при нас с въпроса: Правилно ли е да се каже „Новият ни колега се е оженила.“?

Тук са преплетени две неща: колебанията при съгласуване по род, когато думата колега се използва за назоваване или за обръщение към жени (тази практика „прескочи“ от академичните среди и отразява криворазбран начин да се преодолее дискриминацията по пол на работното място), и колебанието дали думата оженя е уместно да се използва за жена.

- Какво показва анализът на БАН, за кои думи най-често се пита?

- Често ни питат за правописа на думи като трансакция, комисиона, анцуг, одеяло, титулярят. По отношение на ударението колебания има при думи като веган, структура, училища и мн. др. Но много повече внимание изискват въпросите, които са свързани с действието на правилата: най-честите въпроси са за слято, полуслято и разделно писане (напр. масова грешка е да се пише страните членки с малко тире), за главни и малки букви, за пълен и кратък член, за употреба на запетаи, за бройната форма (десет автобуса, но: десет ученици), за съгласуването при учтива форма (напр. Госпожо, заблудили сте се, а не заблудила сте се). Някои от въпросите са много смислени и основателни и никак не са резултат от невладеене на правилата, а напротив – от тяхното много добро владеене. Такива въпроси изискват оценка и анализ в духа на действащите правила и много ни помагат за усъвършенстването им.

- Кога онлайн справочникът за езиковите справки ще бъде достъпен за потребителите?

- Желанието ни е справочникът да бъде готов до края на годината. Необходимо е време за тестване и коригиране.

Националната служба "Езикови справки и консултации” отговаря на телефон 0900-12-230 (за стационарни телефони на Виваком) и 0879 66 83 63 от 9 до 17 часа всеки работен ден.