Децата и бомбените заплахи: Важно е не да ги лъжем, а как ще им кажем истината

Клиничният психолог и педагогически съветник Рени Велчева обяснява защо се стигна до картините на масово разплакани ученици след поредицата сигнали за взривни устройства

15:00 | 29 март 2023 | Автор : Елза Тодорова 91 3998 Снимка: Булфото

Картините на училищни дворове, пълни с разстроени и плачещи деца след бомбените заплахи от последните дни у някои може да предизвикат откровен смях, предвид, че досега всички сигнали се оказват фалшиви. За 7-годишно дете, което в този момент не може да преработи страха си, защото тепърва ще узрява емоционално обаче, тази ситуация се възприема като животозастрашаваща, а това обяснява и реакцията - плач.

Избрано

Това накратко обобщава клиничният психолог и педагогически съветник Рени Велчева, която потърсихме за отговор на въпроса защо се стигна до стрес сред някои от децата, а на места и сред родителите след десетките имейли със заплахи в много училища в страната.

"Ролята на възрастните е да обяснят на децата адекватно за възрастовата им група дадената ситуация. Ако родителят, учителят, директорът са спокойни, то и децата ще останат спокойни", казва Велчева. За целта обаче е нужно да има и протокол, с който директорите да са наясно и да се следват стриктни стъпки. Тук идва и ролята на МВР, чийто министър вчера се ангажира да бъде актуализиран протоколът от 2002 г.

Дали трябва да бъде съобщено на децата, че става дума за бомбена заплаха, била тя фалшива или не? Според Рени Велчева подходът не е децата да бъдат излъгани.

"При всички случаи трябва да се каже истината, но е важен начинът, по който се казва. Първо, самите учители, както казах, трябва да са спокойни и да дадат много кратки, точни и ясни инструкции към децата. Това ще внесе спокойствие, защото в начален етап на обучение те все още формират опознавателните си способности. Може да им се каже например, че е необходимо бързо да излязат навън, защото има проблем да останат в сградата на училището. Тоест, казваме истината на децата, но не уточняваме подробности".

В никакъв случай да не се дава информация като това, че е получен имейл с дадено съдържание, че се е обадил "един чичко и е казал, че всички ще умрат" и т.н. Не бива обаче и да се лъжат децата, че това е учебна евакуация, например.

Важно е и как ситуацията се отразява в медиите и дали децата следят новините. Ако е така и родителят види безпокойство у детето, е добре първо сам, а при нужда и с психолог или педагогически съветник, да му обясни има ли реална опасност и т.н.

"Въпросът е, че по-малките деца по-трудно осмислят подобна информация. В такива ситуации се засяга първичният им страх за сигурността им - да не се случи нещо лошо на тях или на родителя. Докосва ги и страхът от неизвестното, чувстват се безпомощни, което по-малките деца по-трудно преработват. Тоест, те емоционално не могат да се справят и това се изразява чрез плач".

Велчева обяснява и защо децата в група, в която има разстроени деца, също се натъжават: "Това е част от груповата динамика. Като цяло по-малките по-лесно се влияят, при тях емоциите са по-първични и по-заразни, просто защото, както вече казах, все още не знаят как да ги отработят".

ИЗБРАНО