Това стана с промени на второ четене в Закона за съдебната власт.

С тях ВСС остава постоянно действащ орган и членовете му няма да се избират пряко от гилдията, предаде БНР. Изборът на членове от квотата на съдиите и от квотата на прокурорите ще се провежда на отделни общи делегатски събрания при представителство един делегат на 5 души. Предложенията за кандидати от квотата на съдебната власт ще може да се правят от всеки участник, придружени с писмени мотиви. За избрани ще се смятат тези, които са получили мнозинство повече от половината от присъстващите с тайно гласуване.

Делегатите на събранията ще изслушат всеки кандидат с изключение на онези, които не са представили писмена концепция и декларация в установения срок.
Събранията ще са публични и ще се излъчват в реално време по интернет чрез интернет страницата на Висшия съдебен съвет - решиха депутатите.

Прието беше също при завръщането им на магистратска работа след края на мандата, членовете на сегашния ВСС и Инспектората към него да получат повишения в длъжност. В първоначалния проект на правосъдното министерство беше предвидено "кариерни бонуси" да има за състава на следващия съдебен съвет, но членовете на сегашния, подкрепени от ГЕРБ, ги издействаха и за себе си. Според промените - в едномесечен срок от изтичането на мандата му, изборният член на ВСС ще се назначава на длъжност съдия, прокурор или следовател, с една степен по-висока от заеманата преди избора. Той ще може да бъде възстановен на предишния си пост по негово искане, като времето, през което е бил член на съвета, ще се зачита за стаж, предаде БГНЕС.

По време на дебата в парламента председателят на правната комисия Искра Фидосова от ГЕРБ заяви на опонентите си: "Тези магистрати, които са членове на ВСС и на инспектората към него, пропускат 9 години без възможност за кариерно развитие, затова не трябва да казваме, че имат привилегии. Ако приемем обратната теза, как тогава те ще имат мотивация да станат членове на ВСС - те нямат гаранция, че кариерата им ще продължи напред".

Междувременно главният прокурор Борис Велчев коментира пред журналисти, че това е добра идея, защото не му се иска членовете на ВСС да имат началници, когато се върнат в системата.

Той обаче се обяви против друга спорна промяна, която мнозинството също одобри. Настоящият състав на ВСС ще може да избере новия главен прокурор.
Мандатът на Борис Велчев изтича на 19 февруари 2013, а мандатът на ВСС - още на 3 октомври. За да бъде възможен изборът на наследника му от този съдебен съвет, ГЕРБ промени сроковете за номиниране и избор на трите върховни поста в съдебната власт - главен прокурор, председател на Върховния касационен съд (ВКС) и председател на Върховния административен съд (ВАС).

По сега действащите правила процедурата по номиниране и избор на главния прокурор траеше месец и приключваше месец преди изтичането на мандата му, тоест трябваше да започне през декември. Според новите правила обаче обсъждането ще може да трае 3 месеца, като започне 6 месеца преди изтичането на мандата на Велчев, тоест това може да стане още на 19 август.

Той обаче бе категоричен, че е редно следващият, а не настоящият ВСС да избере неговия приемник, защото членовете му ще работят заедно с него 5 години.

По повод изтеглянето напред във времето на избора Велчев каза днес, че в това няма нищо лошо, цитира го "Правен свят".
"В края на мандата главният прокурор не иска да поема стратегически неща, защото те могат да не бъдат приети от приемника му. По-добрият вариант е да се даде време за приемственост, както и време прокуратурата да се успокои. Сега една от най-обсъжданите теми е кой ще е следващият главен прокурор", каза Велчев и призна, че той лично е имал сериозен проблем с приемствеността.

Главният прокурор отново заяви своя стара идея: "Ще кажа и нещо, за което отдавна настоявам – тримата големи не трябва да бъдат членове на съвета по право, с оглед гаранцията за независимост на ВСС".

Депутатите приеха още, че Инспекторатът към ВСС ще разглежда жалби срещу забавени дела, като по този начин няма да се налага държавата да бъде съдена в Страсбург години наред. Жалбите трябва да бъдат подадени в шестмесечен срок от приключването на съответното съдебно производство с окончателен акт. Обезщетенията ще са в размер не по-висок от 10 000 лв. Според вносителите тази сума е в съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека.