Тодор Мангъров пред Dir.bg: Българи смениха гражданството си, за да се спасят с трансплантация
Дарили сме повече бели дробове на Евротрансплант, отколкото сме получили, твърди шефът на "Асоциация пулмонална хипертония"
Преди дни 29-годишният Адриан Петков, който чакаше за белодробна трансплантация, почина. Новината беше съобщена от здравното министерство. Младият мъж страдаше от муковисцидоза - рядко заболяване, заради което се нуждаеше от спешна трансплантация на бял дроб. Неговата кончина отново повдигна темата за белодробната трансплантация и мястото на България в нея. Потърсихме за коментар по темата Тодор Мангъров, който е председател на "Асоциация пулмонална хипертония". Ето какво сподели той пред Dir.bg.
- Г-н Мангъров, в какво състояние се намира програмата за трансплантация на бял дроб у нас? Станахме свидетели на поредния починал човек, който не стигна до животоспасяващата интервенция?
- Къде се намираме ли - в каменната ера. Ето там сме. Бяхме малко по-напред, но се върнахме там, защото програмата за трансплантации спря. През 2014 година беше направена първата трансплантация на бял дроб на българин и така бе поставено началото на успешното сътрудничество на нашата здравна система с клиниката по гръдна хирургия в университетската болница във Виена. До приключването на договора с клиниката - през март месец 2017 година, бяха трансплантирани 6-има българи. И бяха включени в листата на чакащите още трима. След приключването на договора с клиниката още на двама от чакащите беше направена трансплантация. После се загуби много време в една изключително дълга осеммесечна кореспонденция между Министерството на здравеопазването и Изпълнителна агенция по трансплантация за продължаването на този договор. После се разбра, че договорът няма да бъде подписан. Това означава, че всеки един българин, който изпадне в тежка ситуация и се нуждае от трансплантация на бял дроб, вече няма шанс да бъде включен в европейската листа на чакащите.
- Договорът не беше подновен, защото...
- Не мога да кажа аз, просто отбелязвам факт, че към момента нямаме договор. Не мога да кажа какъв е мотивът на болницата във Виена да не поднови договора с българската здравна система.
- Имате ли информация дали всички трансплантации на българи, които са направени във Виена, са заплатени?
- Проблемът не е финансов, независимо че е имало забавяне на плащания. Факт е, че всички плащания са направени. Към момента българската здравна система не дължи пари на болницата във Виена. Това трябва да е ясно. Както вече казах, към момента, в който договорът приключи, имаше трима българи в листата на чакащите. Двама от тях претърпяха трансплантации. Едната интервенция бе в средата на 2017-а, а другата в началото на 2018-а. Така общо 8 българи имат трансплантация на бял дроб. След това няма нито един българин, който да е успял да се включи в европейската листа на чакащите от българската здравна система. Българи бяха трансплантирани извън тази листа, но при тях вече говорим за т.н. "здравен емигрант". Част от тях си смениха гражданството, плащаха осигуровки към чужда държава и бяха трансплантирани според условията на чужда здравна система. На този етап в България, както казах, се намираме в каменната ера. И това е така, защото в началото на 21 век, в страна от ЕС, човек, на когото му е необходима белодробна трансплантация, не може да я получи и няма достъп до нея. И хората просто умират. От началото на годината досега средно по един човек на месец си заминава, недочакал белодробна трансплантация. В листата на чакащите в България в момента има включени около 15 души. И тези 15 души нямат реален шанс да оцелеят, ако не издържат поне през следващите 2 години, през които може нещо да се промени. А за да се промени нещо за 2 години, трябва да започне да се работи веднага по темата. А това виждаме, че не се случва. Алтернативата им е да предприемат стъпки за смяна на гражданството си - да станат здравни емигранти.
- Повдигнаха се две теми в последните дни - имаме ли подготвени лекари, които да извършат такава трансплантация у нас, а другото е колко коректен партньор сме в европейската програма по осигуряване на донорски материал?
- Да, тези въпроси се поставят, а отговорите са ясни. Ще ги кажа открито. Относно това дали имаме подготвени лекари за такава трансплантация - не, нямаме. Ще си позволя да преразкажа думите на един словенски хирург, който много точно обрисува ситуацията откъм лекари и опит. Словенски екип е специализирал във Виена от 1997 година. Словенски хирурзи са участвали в над 70 трансплантации във Виена. През 2003-а те са направили първата едностранна белодробна трансплантация в страната си. И едва преди два месеца са направили първата двустранна белодробна трансплантация в Словения. Екипът се е обучавал повече от 20 години. В България в момента няма нито един екип, който да се обучава за трансплантация на бял дроб. Ако сега изпратим екип, който да се обучава, след колко... 5-10 години може и да успеем да направим такава интервенция на родна почва. И то говоря в доста съкратени срокове, а това е повече от оптимистично желание.
Относно донорството нещата стоят съвсем различно. Европа ни е длъжник. Дарили сме повече бели дробове на Евротрансплант, отколкото сме получили. Сметката е на плюс 2 или 3 донорски материала. Реално двама или трима българи имат шанс да получат дробове за трансплантация, ако сключим договор с клиника в Европа, в която може да се направи интервенцията.
- Алтернативата за болните е...
- Емиграция или смърт. Това е реалността. Българският пациент, на когото е необходима трансплантация, има избор - емигрира и се бори за трансплантация или остава в България и умира. Средно положение няма.