Ще се изследва и част (крило) от ритона, който е един от съдовете от съкровището, но досега е съхранявана в Пловдивския исторически музей, съобщи на пресконференция директорът на Националния исторически музей (НИМ) проф. Божидар Димитров, цитиран от БТА.

Експертизата на отделните части на деветте съда и на частта от ритона ще бъде направена от "Евротест контрол", която е австрийска, но в нея работят българи.

По думите на Димитров съмненията за автентичността на съкровището, които се появиха в медиите, са от непрофесионални кръгове.

"Няма професионалист, от който и да е музей у нас или от исторически институт, който да изрази съмнение в автентичността на съкровището", заяви проф. Димитров.

Панагюрското златно съкровище е открито през 1949 г. - случайно, а не при редовни археологически разкопки. Това е станало при копаенето на глина за тухли в двора на тухларна фабрика. Съкровището е постъпило в Пловдивския исторически музей и там е било до 1974 г., след това обикаля по света, а през 1984 г. е наредено в експозицията на НИМ.

"След 1989 г. периодично се появяват съмнения и се иска анализ на съкровището", каза Димитров.

По думите му през 1996 г. е правен може би най-сериозният му анализ в Института по криминология.

"Сега се появи възможността да се сравни съкровището с една част от ритона, която през 1974 г. не е била взета с цялото съкровище и е останала в Пловдив", обясни проф. Димитров.

Той добави, че ако данните от анализа напълно съвпадат, то ще е очевидно, че съкровището не е копие.

Димитров е почти сигурен какви ще се са резултатите, но според него е хубаво да се направи изследването, за да отпаднат завинаги съмненията за автентичността.

В момента Панагюрското златно съкровище е изложено в Националния исторически музей.