Адвокатът, който върна надеждата и свободата на десетки с ампутирани крайници

Провинция е там, където мисленето е затворено между стените на вътрешния двор и еснафското шушукане, категоричен е Теньо Тенев

10:45 | 5 октомври 2019 | Автор : Надежда Христова 0 5657 Снимка: Личен архив

Той е юрист, не е лекар, но личната му кауза е свързана с хората, които с години гледат света главно от нивото на леглото и инвалидната количка. Той ги нарича хора, забравени от Бога.

#DIRections

Теньо Тенев е роден в Стара Загора, но голяма част от живота му преминава край морето. След тежка операция по смяна на тазобедрена става-ендопротеза и сблъсък с неволите на човек с увреждания, той става двигателят на едно сдружение, което помага в най-страшните лични драми и основава единствения център в България в помощ на хората с ампутирани крайници. А той е в Бургас - в града на поетите, певците, но и на хората с големи сърца, в който ни отведе поредицата ни DIRections. В нея наш партньор е Vivacom - компанията, която ни свързва със света вече 10 години.

Само за 6 години, адвокат Тенев и неговите съмишленици край морето успяха да върнат надеждата и свободата на близо 30 души. Затова и през 2018 г. той бе отличен като "Личност на годината".

- Алиансът, на който сте председател и въобще целият ви проект за помощ на хора с ампутирани крайници няма аналог в България. Преди колко години и защо се захванахте с тази толкова отговорна задача?

Преди около половин година заех председателското място. Това бе наложено от възходящата динамика на пилотния ни проект за специализирана рехабилитация и обучение на протезирани хора, изискваща все повече усилия и внимание. Алиансът бе създаден преди 6 години с идеята да помога на хората, претърпели ампутации, да се върнат в реалния живот, като станат автономни и социално интегрирани. Учредители на Алианса станахме хора, обединени от убеждението, че е необходимо да се създадат условия за даване на реален шанс на тежко увредените хора, за които липсват адекватни грижи от държавата и институциите. Създателите сме по една или друга причина лично съпричастни на този проблем. Аз самият съм с ендопротеза и две тежки операции на гръбначния стълб, Зам.-председателят е доктор по медицина, ортопед със специализации във Франция и Германия, чийто научен труд е именно ампутации и протезиране. Останалите колеги са хора с увреждания под една или друга форма с различна степен на трайна неработоспособност.

- Кои са институциите в Бургас, с които работите съвместно?

Първоначално проведохме няколко мащабни кампании на открити приемни за хора с подобни проблеми, като ангажирани от нас специалисти проведоха прегледи, консултираха и даваха правни съвети. Срещнахме пълно съдействие от местните общински администрации. Но поради това, че основните социални институции са в областния град, потърсихме директен контакт с Община Бургас. Проведохме официални работни срещи, на които представихме дейността си и след обсъждане на възможности за взаимодействие подписахме Меморандум за дългосрочно сътрудничество. Последва меморандум и с Община Созопол. Логично дойде обсъждането на идеята за реална съвместна работа с Университетската болница в Бургас, подписано бе споразумение за сътрудничество и осъществен пилотен проект за Център за специализирана рехабилитация и обучение на ампутирани и протезирани пациенти (който е единствен по рода си в цяла България - бел.ред). Центърът заработи реално от януари 2018 г., а бе открит официално през август същата година.

Снимка: Личен архив

- Кой плаща за протезите и рехабилитацията на хората, на които помагате?

Успяхме да разработим модел, по който пациентите лично не заплащат нищо за протезиране, рехабилитация и обучение. Цената на протезите се вмества в лимита на отпусканата социална помощ, а престоят в болницата е по здравна пътека. Самото обучение пък се извършва от наши специалисти, обучени за тази специфична рехабилитация.

- Толерантно ли е обществото към хората с ампутирани крайници и затворници ли са те на собствения си свят?

За съжаление, не. Много сме далеч от социалната етика на развитите държави. Въпреки членството в ЕС, многото задължителни за България харти, конвенции и международни протоколи, включително формално приети правителствени стратегии. Тези хора са затворници в собсвения си нерадостен свят. Голямата част от тях гледат света главно от нивото на леглото и инвалидната количка, безпомощни без своите близки в елементарното ежедневие. Когато ги изправим и тръгнат сами, те не вярват на очите си, че чудото се случва и дълго време бършат сълзите си. Така е и с техните близки.

Снимка: Личен архив

- Има ли мълчалива дискриминация?

Има. Обществото все още в по-голямата си част не гледа с разбиране и толерантност на тези наши съграждани. Според мен и досега е твърде силна инерцията от нетолерантната политика на изолация, наложена през дългите години на едно недалечно минало, формално съществувала до 1992 година. Тези хора бяха мълчаливо дискриминирани и извеждани зад завеса от общественото полезрение.

- "Мечтая за работа, за да изкарвам пари и да живея нормално". Това ли е най-честата фраза, която чувате от хората, на които помагате?

Най-честата фраза, която чуваме в началото е: "Наистина ли ще мога да ходя?" След това идва въпросът: "След като си отида, ще мога ли сам нормално да живея?". Само най-смелите се осмеляват да говорят за работа и самоиздръжка.

- Колко хора получиха шанс за нов живот с помощта на Алианса?

Мисля, че вече са около 30 души. Но ние помним основно тежките случаи, които са били истинско предизвикателство за нас и нашия опит и голямо изпитание за самите хора. Това са двустранни ампутации в тежки хипотези на физическо увреждане и съпътстващи състояния.

- Коя е историята, която ви развълнува най-много?

Няколко са. Лично за мен и за рехабилитационния екип са три: 21-годишната Антония, на която влак отряза и двата крака, мъж със самоампутация на двата крака вследствие премръзване в снега през зимата и 77-годишен мъж с две високи бедрени ампутации на двата крака и сериозен сърдечен проблем, стоял 11 г. само в инвалидната си количка. Сега Антония работи и играе тенис на маса, а първият мъж обработва сам зеленчукова градина от 2 дка, копае и обръща с правата лопата.

Снимка: Личен архив

- В много градове инфраструктурата е недостъпна за хората с увреждания. Какво е положението в Бургас?

Цялостната оценка на инфраструктурата в България е крайно незадоволителна. Без да съм познавач в детайли на сътоянието по места, бих казал, че Бургас е пример в положителна посока. Не напразно в последните години бе посочван два пъти като най-добрия град за живеене. Мащабните ремонти и преобразуване на градската среда доведоха до коренна промяна на преобладаващата инфраструкура. Това неминуемо се отрази на мобилността и живота на хората с увреждания. Уверено бих казал от наблюденията си и познаването на нагласите на общенската администрация, че Община Бургас отделя сериозно внимание на възможността хората с увреждания да разполагат с една добре адаптирана среда.

- Миналата година вие бяхте обявен за „Личност на годината“ в Бургас. Как приемате това отличие – като признание или като още по-голяма отговорност?

Тази номинация и избирането ми за „Личност на годината” буквално ме поставиха в голяма изненада. Трябваше ми време да осъзная, че с малкото, което успяхме да направим през тази една година, сме дали високо оценен принос за социалната адаптация и реинтеграция на част от "хората, забравени от бога". Това ми даде най-вече много голяма увереност, че сме на прав път и възможността настоятелно и авторитетно да търся съдействието на компетентните институции за бързото разширяване на проекта в линеен и стратегически план.

Снимка: Личен архив

- Хемингуей бе казал: „Всичко, което е далеч от морето, е провинция“. Съгласен ли сте?

На този въпрос би отговорил по следния начин: Провинция е там, където мисленето е затворено между стените на вътрешния двор и еснафското шушукане. А морето на Хемингуей е необятно и магнетично като небесната дъга, палитра от романтика, простор и синева. Когато видиш сутрин през балкона в Бургас безкрайния му син хоризонт, мисълта ти се рее свободно като чайка и изпитваш опиянението на душевен мир. И това го казвам, като човек роден на хвърлей от долината на тракийските царе и живял през голяма част от живота си в полите на Витоша, обвита в мистериите на Боянския майстор. Морето просто няма граници, както и мисълта. Такъв е моят прочит на мисълта на Хемингуей.

ИЗБРАНО