Бенедикт Шестнадесети, който сега носи титлата "почетен папа", няма каноническото право да участва в конклава утре и се намира извън Ватиканските крепостни стени в лятната резиденция Кастел Гандолфо край Рим, предаде БТА.
Все пак той може да окаже силно косвено влияние върху избора на негов приемник.

Ръкоположените от Бенедикт кардинали избиратели са 67, тоест значително повече от половината участници в конклава и са смятани за негови последователи. Според действащите правила са необходими две трети от гласовете за избор на папа до 34-я тур на гласуване. Изискването за такова мнозинство остава, ако гласуването продължи и след 34-я тур, но вече се отива на балотаж между двамата кардинали, получили най-много гласове на последния тур, при което те самите губят правото си на глас. Следователно, "групата на Бенедикт" потегля с известно числено превъзходство.

При тайно гласуване на конклава обаче няма предварителни официални листи с кандидати. Общо кардиналите са 150, но в избора участват тези, които са под 80-годишна възраст - т.е 115.

Значително по-голямо влияние върху избора на понтифекс би могъл да окаже изготвеният по нареждане на Бенедикт таен доклад за състоянието на Римската курия, както се нарича администрацията, която едновременно управлява църковните дела и държавата град Ватикана.
Предполага се, че в него са имената и деянията на онези представители на висшия клир, които носят в различна степен отговорност за сексуалните скандали, непрозрачните сделки на Института за религиозни дела (Ватиканската банка), задкулисните борби за влияние и изтичането на поверителна информация от папската канцелария.
Докладът е засекретен и може да бъде отворен само от новоизбрания папа, а изготвилите го кардинали не са сред участниците в конклава.

На общите конгрегации, както се наричат предхождащите конклава кардиналски съвещания, тези теми изглежда са заемали централно място. Забраната към американските кардинали да организират ежедневен медиен брифинг едва ли бе продиктувана от официално огласените опасения за изтичане на информация,защото те не съобщиха никакви подробности от съвещанията, което впрочем им е канонически забранено.

По-вероятно е тук да се надделели съображения от друго естество.
Ежедневното експониране само на една група кардинали дава не само медийни предимства, но внушава, че Църквата се нуждае от политика на отвореност, каквато могат да водят именно тези кардинали. По този начин косвено се внушава, че те са повече "избираеми" от техните събратя по конклав.

От друга страна, нескритият и оправдан интерес на кардиналите към съдържанието на поверителния доклад за Римската курия води към логичното заключение, че предварителното узнаване на компрометираните имена ще помогне те да бъдат пренебрегнати при избора на нов папа. Тогава ежедневното общуване с медиите можеше да се окаже критерий за предполагаема вина съгласно правилото "който не се показва в публичното пространство, значи има гузна съвест".

В тази обстановка прогнозите около кардиналите, смятани за "папаготовни" - които стават за папа, значително девалвираха. Със задължителната уговорка, че поначало тези прогнози са чисто спекулативни, сега преобладаващата медийна тенденция е всичко да се сведе до две противостоящи концепции - едната геополитическа, а другата бюрократична. На същия принцип и кардиналите са виртуално разделени на два лагера. В първия лагер са поставени влиятелните бюрократи от Курията, които държали да запазят статуквото на минимална папска намеса в ежедневната администрация. Твърди се, че те са се обединили около кандидатурата на бразилския кардинал Одило Шерер заради неговите здрави връзки с Курията и очакванията той да назначи италиански кардинал за държавен секретар - длъжност съвместима с ръководителя на правителство в светска държава.

Другият лагер е сочен като реформаторски и предвождан от кардиналите от САЩ. Те се застъпвали за силен папа, който да раздруса ватиканската бюрокрация, а подходящ за мисията бил архиепископът на Милано кардинал Анджело Скола.
Другият е кардиналът камерлинг, който се грижи за имотите и текущите въпроси, като от 2007 година длъжността е поверена на държавния секретар в оставка кардинал Тарчизио Бертоне.

Тези прогнози може да звучат правдоподобно за външния свят, но опростено изключват други възможни комбинации. Например, папа италианец, който да назначи кардинал от друга националност, но също способен да усмири и овладее Курията. Тук трябва да се внимава с националностите, защото дори да се пренебрегне притежаването на ватикански паспорт, пак остава колебанието доколко кардинал от друг континент може да бъде смятан за "чужденец", след като е прекарал 20 и повече години на служба в Римската курия.

Показателни за предпочитанията към нов папа са анкетите на два авторитетни италиански всекидневника. В анкетата на най-тиражирания вестник "Кориере дела сера" на първо място се класира архиепископът на Бостън кардинал Шон О'Малей, който изпревари Шерер и Скола. Читателите на вестник "Соле вентикуатро оре", който е официално издание на Конфедерацията на едрите италиански работодатели (Конфиндустрия), поставиха начело двама неиталиански кардинали - Питър Търксън от Гана и Луис Антонио Тагле от Филипините. С натрупаната през вековете мъдрост и вроденото им чувство за хумор кореняците жители на Рим отдавна са съчинили сентенцията "Който влиза на конклава като папа, излиза като кардинал".

Вижте снимки