7 пътеписа от 7 брилянтни разказвачи
Нещо повече за Сицилия, Прага, Дряново, Индонезия, Австралия, Южна Корея и Перу,
Има хора, които плетат историите за пътешествията си така увлекателно, че могат да ви накарат да усещате пустинен пясък в краката си, да чувате чаткането на челюсти на крокодил току до ухото си или да усещате вкуса на непознати плодове в устата си. Прочетете откъси от седем от най-добрите пътеписи, изпращани през годините от читателите на сайта за туризъм NasamNatam.com.
Сицилия на стоп
Нашата обиколка на Сицилия нямаше за цел да бъде на стоп, но Италия е интересна страна и когато е национален празник, много от влаковете, които ти трябват, ги хваща липсата. Просто не се движат. И ти не се движиш. Стоиш си, където си, и не мърдаш оттам освен ако не разполагаш с кола (а ние не разполагахме).
Обаче пък си бяхме навили на пръста, че трябва да отидем от Ното до Модика, град, известен като шоколадовата столица на Сицилия. Представите ни за голо къпане във фонтани от шоколад, безплатни дегустации и подобни шоколадови фантасмагории ни направиха непреклонни. Влак няма. Автобус няма. Опитахме се да наемем скутерче - провал. Остана само един вариант - ще отидем на стоп.
Из "На стоп в Сицилия - две момичета и лимоновъдите" от Мария Ангелова. Прочетете целия пътепис.
Прага между сладолед и боза
Прага за мен се превърна в така дълго търсеното олицетворение на западната принципност и източната топлота. А това е като да смесиш сладолед с боза. Всички казват, че е невъзможно, но комбинацията е невероятно вкусна!
Ще разкажа накратко за моята кратка авантюра с чешката столица, като единственото, за което ще претендирам, е че бях там! А дълбокомислените исторически и културни разкази ще оставя за хората, на които това им е работата.
Първото нещо, което ме очарова в Прага, е липсата на трафик в центъра на града. В покрайнините задръстванията са жестоки. Но в самия град е рай. Редовен градски транспорт, лесен за ориентиране (с малки изключения), културни шофьори и учудващо малко велосипедисти (което леко ме разочарова).
Из "Прага - да смесиш сладолед с боза" от Александър Македонски. Прочетете целия пътепис.
Дряново и Пейката на любовта
Където и да отидат, влюбените напояват въздуха с любов. Ето защо при Пейката на любовта има постоянна купесто-любовна облачност. За разлика от онази купесто-дъждовната, която те подканва да си тръгнеш, да се скриеш някъде на сухо, докато вали из ведро, тази те пленява така, че не планираш да си тръгнеш скоро. Иска ти се само да си седиш на Пейката на любовта и да не спираш да прегръщаш и целуваш любимия под дъгата, нарисувана от купесто-любовните облачета. Приказно е при Пейката на любовта в Дряново, предупредих ви.
Из "Приказка за пейката на любовта" от Марина Гърбева. Прочетете целия пътепис.
Индонезия и комодските варани
Остров Комодо е включен в новите седем природни чудеса през 2011 г. и е естествен хабитат на над 1700 варана. На съседните острови също се срещат, но по-малко на брой. До входа на резервата се стига по дълъг кей и голяма арка. Още на плажа имаше варани, които искаха да ни убедят, че това е техен дом и правилата тук диктуват те. На дъсчена платформа седяха група рейнджъри, готови да придружат туристите, грижейки се за тяхната безопасност. Как? С дървена двуметрова сопа в ръце, с форма на чатал в единия край.
Следва кратък инструктаж пред карта с обходния маршрут, който е в къс и дълъг вариант. "Движете се само в група, не скачайте, не викайте, не размахвайте ръце, не клатете бутилки с вода, за да не тръгнат към вас... и не бягайте, защото те са доста добри в тази дисциплина." И така - в подкрепа на стреса, изживян от хората в тези смутни короновани времена, днес, 6 март 2020 г., се подложих на доброволен стрес - близка среща с комодските хищни дракони, които "хапват всичко, дори и... туристи", както любезно ме информира рейнджърът-пазач. Който го е страх от "дракони" - да не ходи на Комодо!
Из "Индонезия - острови Комодо, Флорес и Бали" от Диана Маринова. Прочетете целия пътепис.
Австрия с колело
Ако се чудите как да прекарате лятната си отпуска, ви предлагам да покарате малко колело. По-точно отделете седем дни и се насладете на прекрасната природа на Австрия. Може би не знаете, но може да прекосите Австрия от Братислава (Словакия) до Пасау (Германия) с велосипед, следвайки течението на Дунав. Дори да не сте се качвали на велосипед от гимназията, не се притеснявайте.
Маршрутът е изключително лек и е дълъг само 340 км. Ако разделите разстоянието на седем, то ще ви се налага да карате по по-малко от 50 км на ден. И още нещо, теренът е почти изцяло равнинен, така че няма да ви се налага да се борите с безкрайни наклони. Алпите са далече, дишайте.
Надявам се, че идеята не ви звучи прекалено налудничава и може би някъде у вас се прокрадва любопитство как точно преминава цялото пътуване. Тъй като отсечката, която ще преминете между Братислава и Пасау, е част от трансевропейския веломаршрут Евровело 6, тръгващ от френския бряг на Атлантическия океан и достигащ делтата на Дунав на Черно море, вие ще се движите основно по добре обозначени велопътеки. Всъщност през по-голямата част от пътя въобще няма да видите автомобили, тъй като велоалеите са далеч от автомобилните пътища и просто следват течението на реката.
Из "С колело по Дунав - от Братислава до Пасау" от Костандин Николовов. Прочетете целия пътепис.
Южна Корея за три месеца
Основните жилища на корейците са огромни блокове на по 50 и повече етажа, с много входове. Тези блокове са групирани в комплекси, които са построени в покрайнините на Сеул. Подобна е ситуацията и с другите градове в Корея, само че в по-малки мащаби.
Пътната мрежа е много добре развита в цялата държава, с перфектни магистрали и първокласни пътища. Заради планинския релеф има безброй тунели и мостове. Въпреки идеалното състояние, в което се намира магистралата, ограничението на скоростта е 100 км/ч. Железопътната мрежа също е перфектна. Има два вида влакове - бързи и KTX. KTX е влак-стрела, движи се с 300 км/ч, а максималната му скорост е над 350 км/ч. Тази година ще влезе в експлоатация KTX 2, който ще се движи с 350 км/ч, а максималната му скорост ще е над 400 км/ч.
Из "Южна Корея, каквато я видях за три месеца" от Васил Енфеджиян. Прочетете целия пътепис.
Перу и неговите племена
Интересни детайли научаваме за населението в Амазония. Там живеят 66 племена, с различен брой жители - от 120 до 5000, които имат своя култура, свое наречие, свой начин на живот, който е твърде далеч от съвременната цивилизация. Те преживяват възможно най-примитивно, не познават желязото и подправките. А от тези 66 племена 4 все още са... канибали и до тях не се допускат нито антрополози, нито други изследователи, камо ли пък туристи. Още не е изтлял споменът за злополучните експедиции на американци и французи, на няколко мисионери, от които по разбираеми причини няма и следа.
Амазонските индианци обаче се считат за едни от най-добрите фитотерапевти в света, използвайки много богат арсенал от лечебни растения. В Амазония е извлечено и най-ефикасното средство за лечение на маларията - хининът. Тук расте хининовото дърво, местните индианци познавали неговото чудодейно действие и шаманите им под смъртна заплаха не допускали тайната му да стига до чужди лица.
Из "Перу - из географията на една стара цивилизация от новия свят" от Асен Бояджиев. Прочетете целия пътепис.