Задълбочен статистически анализ, който установява честотата на рак на дебелото черво при пациентите с хронични възпалителни чревни заболявания (ХВЧЗ), показва кои са най-честите локализации и посочва пациентите с най-висок риск от развитие на такова усложнение. Тези анализи бяха представени в Клиниката по гастроентерология към една от столичните болници във връзка със Световния ден на възпалителните чревни заболявания, който отбелязвахме наскоро.

Изследването се състои от няколко отделни проучвания и е дело на гастроентеролога д-р Христо Вълков под научното ръководство на проф. Пламен Пенчев. То обхваща 9-годишен период и включва 470 хоспитализирани пациенти с възпалителни чревни заболявания, които имат засягане и на дебелото черво. За едно от проучванията най-големият за страната център за диагностика и лечение на възпалителни чревни заболявания, получи наскоро престижната награда "Top UR-CARE Recruiter 2022" на Европейската Крон и колит организация (ECCO).

Сред изводите, до които е достигнал д-р Вълков, който наскоро защити и дисертация на същата тема, са:

Извод 1: Честотата на предраковите лезии, които могат да преминат в колоректален карцином сред пациентите с ХВЧЗ (хронично възпалително чревно заболяване) е 7%.

Извод 2: Предраковите лезии най-често са локализирани в ректума и ляв колон като обикновено са под формата на полипи.

Извод 3: Колоректалните аденоми съставляват най-честия тип предракови лезии при пациентите с ХВЧЗ.

Извод 4: 9.5 години е средния период от диагнозата на ХВЧЗ до откриването на колоректална дисплазия (предракови клетки).

Тези данни, както и въвеждането на пациентите в дигиталната платформа на Европейската Крон и колит организация (UR - CARE), за което Клиниката по гастроентерология получи специална награда от международната организация, ще помогнат на българските лекари да отграничат пациентите с ХВЧЗ и повишен риск от развитието на колоректален рак. "Нашата основна цел е да се грижим така за пациентите с ХВЧЗ, които лекуваме и проследяваме, че да им осигурим едно добро качество на живот и да не допуснем развитието на злокачествени усложнения", обясни проф. Пламен Пенчев - един от най-големите експерти в България в диагностиката и лечението на ХВЧЗ. Според него основният проблем е, че едва малка част от пациентите с тези заболявания, които по световни епидемиологични данни би следвало в България да са между 12 000 и 20 000, наистина се лекуват и проследяват. А става въпрос за млади хора, в активната възраст между 15 и 35 години, които остават недиагностицирани, качеството им на живот страда и ако не бъдат лекувани са изложени на риск от тежки усложнения. Причината е липсата на национален регистър, нещо, за което д-р Пенчев се бори от години, в който пациенти от цялата страна да бъдат регистрирани и проследявани.

"За съжаление при пациентите с възпалителни чревни заболявания не рядко се стига до оперативно лечение. Положителната новина е, както показва и проучването на колегите, че сравнително рядко става въпрос за рак на дебелото черво - в повечето случаи са други усложнения в следствие на ХВЧЗ. При пациентите с улцерозен колит - в около 10% от случаите има нужда и от хирургично лечение, докато при тези с болест на Крон - до 60%", обяснява д-р Георги Желев, който заедно с началника на Клиниката по хирургия проф. д-р Николай Пенков, се сред лекарите с най-голям опит в България в хирургичното лечение на усложненията от ХВЧЗ.

Кои са Хроничните възпалителни заболявания на червата?

Това са група заболявания, които се характеризират с рецидивиращо, деструктивно възпаление на гастроинтестиналния тракт като двете най-чести форми на ХВЗЧ са улцерозен колит и болест на Крон. Сравнително рядко се среща възпалителен процес, който не протича като гореспоменатите две и това е неопределения колит. Съществуват и т.нар. микроскопски колит, който обединява колагенозния и лимфоцитния колит.

Какви са причините за ХВЗЧ?

Най-често ХВЗЧ се развиват на фона на генетична предиспозиция към фактори от околната среда, като определени бактерии, вируси, прием на НСПВС, перорални контрацептиви, тютюнопушене и др, спрямо които организмът реагира с прекомерна активация на чревната имунна система и води до хронично възпаление. При тези заболявания, освен засягане на дебелото черво, се наблюдават и различни прояви като температурни състояния, загуба на тегло, анемия, ставни болки (артралгия), засягане на очите, Erythema nodosum, хроничен хепатит. Тези състояния се считат за преканцерозни.

Какви са най-честите симптоми при ХВЗЧ?

При болестта на Крон симптомите най-често са свързани с постоянни или коликообразни болки ниско в коремната област и предимно в дясно, хронична диария, редукция на тегло, температура, не по-висока от 38,3 (субфебрилна) и обща отпадналост.

Най-честите симптоми на Улцерозния колит са кървава диария, коремни болки, анорексия или рязка загуба на тегло. Той може да е лек, умерен, тежък и фулминантен, които се различават по силата и честотата на гореспоменатите симптоматични прояви.

Какви могат да са усложненията при нелекувана ХВЗЧ?

Освен усложнения, свързани пряко с функцията и състоянията на червата, се наблюдават и множество други прояви в органи и системи, които са извън гастро-интестиналния тракт. Такива са кожиният обрив erythema nodosun или Pyoderma gangrenosum, периферни или централни артритни заболявания като Болест на Бехтерев или сакроилиит. При очните прояви могат да се изявят увеит или еписклерит. Холелитиазата пък е жлъчно-чернодробна проява, която се асоциира най-често с болестта на Крон. Не е изключен и реактивен хепатит. Анемията, свързана с недостиг на желязо, фолиева киселина или витамин B12, както и белодробни и сърдечни усложнения, изразени като белодробна фиброза и перимиокардит са редки, но често остават дълго неасоциирани с хроничното възпаление на червата.