През април тази година вечноусмихнатият творец навърши 80 години.
Той е автор и редактор във вестниците „Стършел“, „Поглед“ и „Ехо“.
Пътешествал е из Хималаите, Кавказ, Алпите, пустинята Гоби, Африка и почти цяла Европа. Стигал е зад Северния полярен кръг.
Ясен Антов пише художествена проза, публицистика, хумористични новели и пътеписи и разкази. Негови творби са превеждани и издавани в над 30 държави от Европа, Азия и САЩ. По-известните му книги са:
„Моята дълга и тъжна история“ 1993;
„С чадър и пижама през Хималаите“, пътепис2000;
„Накъдето ми видят очите“, ;
цикълът „Необикновени преживявания“ 2004;
„Приключенията на една госпожица“, разкази и стихотворения 2004;
„Приключенията на един пешеходец“, разкази и пътеписи,;
„Приключенията на Адам от крайната къща“,
Книгата му „Накъдето ми видят очите“ е обявена за „Пътепис на столетието“ в Националния конкурс, посветен на 150 годишнината от рождението на Иван Вазов. През 2002 година получава наградата „Чудомир“ за хумористичен разказ.
През 2005 година получава специалната награда за литература на в-к „Труд“ за разказа си „Един човек се радва“.
В съболезнователния адрес на министъра на културата Вежди Рашидов до близките на Антов се казва: "Дълбоко скърбя за загубата на един талантлив български творец, чиято липса днес ранява сърцата ни с дълбока скръб. Неговото неизменно послание към хората беше: "Бъдете усмихнати, мислете положително и не се оплаквайте!". Със своето понякога остро, а понякога закачливо перо той работеше с хъс и удоволствие за това да достави радост на другите.
На крилете на десетките му отличени книги с разкази и пътеписи читателите отново и отново потеглят ту с чадър и пижама през Хималаите, ту към пустинята Гоби, към познати и непознати светове, "накъдето са му видели очите", или просто към дълбините на душата си, на която само един "Поглед" никога не е достатъчен. Тайната на журналистическото и творческото си дълголетие Ясен Антов споделяше с охота: "Аз нямам бяла брада, за да пиша мемоари". Но дори и неписани, спомените за него ще продължават да живеят в мислите и сърцата на многобройните му читатели, на хората, докоснали се до неговото творчество, събудени от неговия "Стършел", усмихнали се заради нещо, написано от него. Поклон пред светлата му памет!"