Документът, гласуван днес с голямо мнозинство е със символично значение, отбелязват световните агенции.

Днешната резолюция бе приета с подкрепата на всички партии в Бундестага. Тя бе внесена от консервативния блок на канцлера Меркел ХДС/ХСС, коалиционния партньор - Германската социалдемократическа партия и опозиционната формация "Зелените", посочва Асошиейтед прес.

Резолюцията ще разгневи Турция, изключително важен партньор за Германия и други страни от ЕС за намаляване на притока на мигранти, коментира Ройтерс. Агенцията припомня споразумението за мигрантите между ЕС и Анкара, влязло в сила тази пролет и сключено под егидата на канцлера Ангела Меркел.

Макар и Анкара да приема, че много арменци християни са били избити от османските сили, тя отрича, че загиналите са стотици хиляди. Турция отрича също, че е имало организирана кампания за избиването им, както и каквито и да било заповеди от този род от османските власти.

Напоследък турски ръководители, включително президентът Ердоган, всеки ден заплашваха, че приемането на резолюцията ще навреди на турско-германските отношения и не се спираха пред доста груби и подигравателни изявления.

Първата турска реакция след гласуването в Бундестага беше от говорителя на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) Ясин Актай, съобщи БТА.

Резолюцията, приета от германските депутати, сериозно вреди на отношенията между Берлин и Анкара, е заявил той в телевизионно предаване на живо.

ПСР планира да внесе в турския парламент декларация против гласувания документ, е посочил източник от партията.

Турция прибира временно посланика си в Берлин

По новината за гласуването в Бундестага се е изказал и турският президент Реджеп Тайип Ердоган, който е на посещение в Кения, съобщи електронното издание на в."Миллиет", цитирано от БТА.

Резолюцията сериозно ще засегне турско-германските отношения, е посочил Ердоган в Найроби на съвместна пресконференция с президента на африканската страна Ухуру Кениата.

Турският президент е разговарял с премиера и първата стъпка на Анкара е да повика за консултации в Турция посланика си в Германия. Това потвърди и турският премиер Бинали Йълдъръм, цитиран от Ройтерс.

В реч в Анкара Йълъръм е заявил, че "расистко лоби" е отговорно за решението на германския парламент, което било "грешно".

Ереван приветства резолюцията

"Армения приветства приемането на резолюцията за признаване на геноцида, извършен срещу арменците и други християнски народи", заяви външното министерство на страната, цитирано от АФП и БТА.

В комюникето документът на Бундестага е окачествен като "важен принос на Германия за признаването и международното осъждане на арменския геноцид, но и за всеобщата борба за предотвратяване на геноцидите и на престъпленията срещу човечеството".

Министерството изрази съжаление, че "турските власти продължават да отричат упорито неоспоримия факт за геноцида, извършен от Османската империя".

Някогашните съюзници на Османската империя (в Първата световна война) "Германия и Австрия признават днес своята част от отговорността" за това престъпление, подчертава външното министерство.

Болезнен въпрос за Анкара

Категоричното отричане на геноцида против арменците в Османската империя, започнал през 1915 г., е сред най-твърдо следваните „догми“ в политиката на следвоенна Турция.

Анкара беше крайно чувствителна към споменаването на това престъпление и далеч преди днешните управляващи да възприемат неоосманизма като философия, политика и пропаганда. Поне три поколения дипломати и политици са обучени да реагират почти автоматично на думата „геноцид“.

В сегашния спор с Германия Анкара не за първи път поема риска да развали отношенията си с голяма и силна страна.

Подобни остри реакции имаше, например, когато резолюция, подобна на днешната, бе приета от Камарата на представителите в Конгреса на САЩ (1984 г.) и когато Европейският парламент изрично призна арменския геноцид (1987 г.)

Значително и трайно охлаждане на двустранните отношения съпътстваше споменаването на геноцида от политици във Франция, където живее значителна арменска общност.

В крайна сметка Франция официално призна арменския геноцид и то със закон (2001 г.), в който все пак не е изрично посочен извършителят на това престъпление против човечеството.

АНКЕТА: Кой термин e коректен за избиването на арменците?

Българският парламент 2015 г.: Не геноцид, а масово изтребление на арменци>>