Росен Плевнелиев върна закона заради промените, според които шеф на служба "Военна информация" не може да бъде цивилно лице, а действащ военен. Така отпадна възможността назначеният само преди няколко месеца Йордан Бакалов да остане на поста. 

Поправката беше направена по предложение на БСП и с изненадващата подкрепа на ГЕРБ. Въпреки че лично лидерът на партията и премиер Бойко Борисов заяви, че подкрепя Бакалов и очаква вето от президента, а депутатите му са го ядосали с това гласуване, днес те бламираха и двамата.
Борисов дори призна, че в ГЕРБ искат на поста да бъде назначен един от тях - народният представител от Варна Пламен Манушев, който е вицеадмирал от запаса.

Със "за" гласуваха 61 от ГЕРБ, двама бяха против и двама се въздържаха. "За" гласуха и 33-ма от БСП, 27 от ДПС, 15 от Патриотичния фронт, 6 от БДЦ, трима от "Атака", 10 от АБВ и четирима независими.

Само РБ бяха изцяло "против" с гласовете на 15 депутати.

"Единствено РБ подкрепи ветото на президента Плевнелиев и позицията на премиера Борисов за военното разузнаване. Интересно..", написа лидерът на ДСБ Радан Кънев в профила си във Фейсбук.

Имаше много възможности за дискусия и дебат, колегите гласуваха по съвест, коментира председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов пред журналисти, цитиран от „Фокус“.

„Аргументите, които бяха давани от нашите експерти - Валентин Радев и адмирал Пламен Манушев, кореспондират с аргументи, които бяха изложени от ген. Михо Михов (бившият шеф на Генщаба сега е депутат от АБВ и заяви, че не трябва да се допуска партизиране на службата - б.р.). В тази посока смятам, че колегите взеха едно решение, което изцяло в техните правомощия“, добави Цветанов.

Депутатът от ГЕРБ Методи Андреев, който бе от малкото подкрепили позицията на президента, обаче обяви, че ще внесе отново поправка в закона, която да позволи и офицери от резерва да могат да ръководят службата.

"Нека да видим дали в чуждите военни разузнавания, САЩ например, има останали 36%, които са завършили школи на ГРУ в СССР. Някъде има ли го в САЩ или в ЕС? Не е тайна, че военното разузнаване е най-закостенялата общност в България", каза Андреев, който е бивш шеф на Комисията по досиетата.

Атанас Атанасов от Реформаторския блок припомни, че още през пролетта на зададен въпрос министърът на отбраната обяви данните за въпросните 36%.

"Вие с този текст искате да принудите институциите да издигнат човек от тези 36%", обърна се той към колегите си.

И допълни, че Пламен Манушев също не отговаря на изискванията на закона, защото не е на действителна военна служба.

"Мотивите на президента звучат някак несериозно, дори обидно за редовите военослужещи. Искам да попитам - колко са ръководителите на такива служби в НАТО, които не са военослужещи. Ами повече от 90% са на действителна военна служба или бивши такива. Хайде да си представим в този състав как се вписва нашият директор на Служба "Военна информация", контрира Ангел Найденов от БСП.

Станислав Станилов от "Атака" пък призова за прекратяване на дебата с думите:

"Уважаеми господа, имате ли армия? Каква е ползата от този дебат като няма армия".

Йордан Бакалов не е първият цивилен директор в историята на военното разузнаване. Първият бе Веселин Иванов, който беше назначен при първото правителство на ГЕРБ. Това стана възможно след указ на президента, според когото длъжностите шеф и зам.-шеф на служба "Военна информация" не изискват висши офицерски звания.