Масларова, семейният й приятел Венцислав Драганов, съдружникът му Михаил Методиев и още трима души са подсъдими за присвояване на 11 млн. лв. от реконструкцията на социалния дом в Стара Загора.

На днешното съдебно заседание директорката на старозагорско училище Марияна Абадинова разказа, че свидетелят Тодор Павлов е взел 1000 лв. от училищното настоятелство, за да прокара европрограма за обучение на кадри. Курсът обаче не се състоял, съобщи електронното издание на в. "Труд". 

“В края на 2006 г. Павлов предложи да прокара проекта за над 200 000 лв. Авансово поиска 4000 лв., но училищното настоятелство му даде 1000 лв. с уговорката да плати останалите след изпълнение на проекта”, разказа  Абадинова. Според нея, щом взел парите, Павлов изчезнал.
“Звънях му, пращах SMS-и и имейли, че чакам фактура. Отговор нямаше!”, каза още директорката. Накрая той й изпратил съобщение, с което отговорил: “Не чакай фактура, чакай Икономическа полиция”.
Марияна Абадинова подала жалба и в момента тече дело за измама в Районен съд-Стара Загора.

Обвинението срещу Масларова и останалите подсъдими се гради основно на показанията на Тодор Павлов, след като той даде показания, че й е носил пачки пари в черни пликове, за да може фирма на Драганов да ремонтира социалния дом в Стара Загора. Парите му дала счетоводителката на фирмите на Методиев Петя Влайкова.

След като обаче още преди 5 месеца Павлов отрече това пред съда, днес същото направи и Влайкова, съобщи Mediapool. Тя категорично заяви, че не е давала "между 40 и 50 пачки с по 20 и 50 лева" на Павлов, както е описано в обвинителния акт. По този начин тя подкрепи изявлението на самия Павлов от месец май, че твърденията му от досъдебната фаза са "измислени".

Информацията, че срещу Тодор Павлов има различни сигнали бе потвърдена още тогава от наблюдаващия прокурор Калин Софиянски, който обаче тогава не пожела да уточни, за какво са жалбите.

Още един свидетел по делото се отказа от показанията си от началото на делото, макар че те не бяха насочени пряко срещу Емилия Масларова, а срещу Венцислав Драганов.
ИЗБРАНО