66-годишният дипломат, който пристигна във Вашингтон през септември 2008 година и връчи акредитивните си писма още, когато президент беше Джордж Буш, се намира на този пост три пъти по-дълго от средния престой на чуждестранен посланик в Америка.

В поканата за приема, организиран от „Американо-руския бизнес съвет, се казва, че Кисляк „беше надежден и чувствителен събеседник на американските делови кръгове“.

И фатален събеседник

Но към края на своето пребиваване във Вашингтон посланикът придоби също репутацията на фатален събеседник за близкото обкръжение на Доналд Тръмп.

„Ако още някой от политическите дейци в Америка желае да рискува своята кариера, като се срещне с руския посланик Сергей Кисляк и скрие за тази среща, скоро ще му се наложи за целта да отпътува за Русия.“

Това се казва в статия в сп. „Ню Йорк“, излязла на 25 юни под заглавие „Русия отзовава своя скандално известен посланик Сергей Кисляк“.

А през март статия в авторитетния сайт „Политико“ беше озаглавена „Руският посланик Сергей Кисляк е най-опасният дипломат във Вашингтон“.

„Неудобният другар“

Телефонните разговори и размяната на есемес-и с Кисляк бяха фатални за кариерата на генерала от резерва Майкъл Флин, който през февруари се прости с поста съветник на Тръмп по националната сигурност, който заемаше едва 24 дни. Обявената причина: Флин е подвел вицепрезидента Майкъл Пенс за своите беседи с руския посланик.

Министърът на правосъдието Джеф Сешънс се е срещал с Кисляк, бидейки сенатор, и не спомена този факт, когато го утвърждаваха на сегашната му длъжност. Наложи му официално да се оттегли от всички разследвания за предполагаемото сътрудничество на предизборния щаб на Тръмп с Москва.

Претенции по повод мимолетно общуване с Кисляк прозвучаха към зетя на Тръмп Джаред Къшнър, макар че неговата длъжност на старши съветник в Белия дом не е застрашена.

Едрият, радушен и учтив Кисляк дълги години избягваше светлините на рампата, не блестеше пред камерите и почти не даваше интервюта.

В почивните дни той понякога канеше американци в руската дипломатическа вила в Мериленд, същото която през декември м.г. Барак Обама отне от Русия. Даваше и много добри приеми в своята резиденция, които събираха вашингтонския елит.

Както Гарет Греф припомни през май в сп. „Ескуайър“, за много посланици приемите са главен ключ към Вашингтон. На тях се завързват приятелски отношения, укрепват се връзки и се сключват сделки, пише в посветената на Кисляк огромна статия „Неудобният другар“.

Посланикът на ОАЕ уреждаше разкошни вечери за приятели и държавни чиновници. Едва ли не най-шикозните приеми стават в резиденцията на британския посланик на „Масачузетс авеню“. Посланикът на Франция от години дава периодични пиршества.

Светският дебют

Руското посолство, което според Греф, десетилетия беше „враждебен укрепен пункт във вражеска столица“, дълго не вземаше участие в този конкурс на празници.

Но в една топла майска вечер през 2010 година Кисляк разгърна грандиозен бенефис за вашингтонската Национална опера. Нарекоха това негов светски дебют, макар че към този момент той почти две години беше живял в американската столица.

Строителни бригади работиха в посолството две седмици, а цялата подготовка за бенефиса струваше над половин милион долара, които плати благотворителката Сюзън Лерман, спонсорираща операта.

Резултатът беше прозрачно припомняне за миналото имперско величие на Русия.

Сред 600-те гости бяха шефът на Върховния съд на САЩ Джон Робъртс, министърът на вътрешната сигурност Джанет Наполитано и сенаторите Патрик Лейхи и Боб Бенет.

Вашингтон в онзи момент още се измъкваше от финансовата криза и такова великолепия там не бяха виждали няколко години.

В края на вечерта, докато чакаха колите си, много от гостите се питаха дали това не е било белег за провъзгласеното от Обама „презареждане“ между САЩ и Русия.

Очи и уши на Путин

Тези надежди не се осъществиха, след като първо болезнено се удариха в „арабската пролет“, с нейния хаос, който разтревожи Путин, а три години по-късно се разбиха в анексията на Крим.

Последна капка стана скандалът около предполагаемото проникване на руски хакери в компютрите на Демократическата партия. Една от неговите жертви стана Кисляк, оказал се във Вашингтон низвергнат.

Неговите връзки с Тръмп и обкръжението му се разследват от специалния прокурор Мълър и няколко комисии в Конгреса, а много американски познати престанаха да му звънят.

От друга страна мнозина, най-сетне произнасят фамилното му име почти правилно.

Си Ен Ен го обяви за „обершпионин“ и „изкусен вербовчик на агенти“. Компетентните хора се отнасят скептично към тази версия, отбелязвайки, че в голяма страна като Америка, резидент обикновено е вторият човек в посолството, определено не и първият.

„Лос Анджелис таймс“ нарече Кисляк „очи и уши на руския президент“ и отбеляза че през април м.г. той дойде в това свое качество да слуша първата външнополитическа реч на Тръмп във вашингтонския хотел „Мейфлауър“. Тя съдържаше призив за подобряване на отношенията с Русия.

След нея посланикът бързо тръгна към изхода и репортер го попита в движение какво мисли за речта.

Кисляк, когото в американския печат наричат „квинтесенция на дипломат“, отвърна, че някои положения в нея са били „интригуващи“, но трябва да бъдат изяснени, после си отиде.

Неизменно учтивият Кисляк твърдо отстояваше позициите на Москва. „Никога нямаше нужда да гадаете коя страна представя той“ - отбелязва по този повод бившият посланик на САЩ в Русия, който твърди, че е приятел с Кисляк.

През ноември м.г. Макфол представи руския посланик пред слушатели в университета Станфорд в Калифорния. Там Сергей Кисляк изрази традиционната позиция на Кремъл: Русия се стреми да намери общ език със Запада, но често се натъква на провокации.

„Вие се опитвахте да сдържите Русия с натиск, с икономически санкции, с пропаганда – заяви Кисляк. - От руска гледна точка не ние сме инициаторите за това и бяхме принудени да отговорим.“

Метю Рожански, директор на института „Кенан“ във Вашингтон, казва:

„Той може да бъде душица, но може и да е доста корав. Той никога не се отклонява от интелектуална схватка.“

Не като Лавров

Както бе забелязал „Вашингтон пост“, в редица отношения Кисляк е противоположност на своя началник, на „язвителния и изискано облечен“ Сергей Лавров. „Лавров обича светлините на рампата и често ги използва, за да подразни американските чиновници – писа вестникът. - А Кисляк е скромен, малко муден е и не търси известност.“

Американски дипломати го бяха сравнявали с покойния представител на Русия в ООН Виталий Чуркин. Според тях се е случвало Чуркин „да прави при закрити врата тактически отстъпки“, докато външно учтивият Кисляк се слави като неотстъпчив човек.

Той е упорит и тесногръд – спомня си сътрудник на Държавния департамент. - Той няма да отстъпи и на сантиметър, което е почти уникално сред руските дипломати от неговия ранг“.

Предсказват, че неговият приемник Анатолий Антонов може да се стори на американците по-отстъпчив.

Както съобщи „Известия“ в сряда, Кисляк си е взел билет за Москва за 22 юли.

- - -

* Със значителни съкращения. Оригинално заглавие “Най-опасният дипломат“: Осемте американски години на посланика Кисляк. Превод от руски: Николай Йорданов.

Пълният текст е публикуван тук