Според проект за декларация националните бюджети в еврозоната ще трябва да са по принцип балансирани и този принцип ще се счита за спазен, ако годишният структурен дефицит не надхвърля 0,5% от номиналния БВП.
В документа също така се казва, че това правило трябва да се приложи в националното законодателство на конституционно или еквивалентно ниво и че за това ще следи Европейският съд.
Освен това се предвиждат автоматични санкции за страни, чийто номинален дефицит надхвърля 3 процента от БВП, освен ако еврозоната не реши друго с квалифицирано мнозинство от 3/4.

Документ за създаване на бюджетен съюз на еврозоната ще бъде подписан от 23 страни, съобщи на среднощна пресконференция президентът на ЕС Херман Ван Ромпой, цитиран от световните агенции, на които се позова БТА.
Тези 23 страни включват 17-те членки на еврозоната (Германия, Австрия, Белгия, Кипър, Испания, Естония, Гърция, Финландия, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Малта, Холандия, Португалия, Словакия и Словения), както и шест страни извън еврозоната (България, Дания, Латвия, Литва, Полша и Румъния). Две страни са поискали отсрочка, преди да се произнесат, това са Чехия и Швеция.

Британският премиер Дейвид Камерън заплаши, че ще наложи вето на всеки план за промяна на договора на ЕС в посока на по-строгите бюджетни правила. Той искаше сериозни отстъпки в замяна на евентуална подкрепа, например Лондон да има право на вето за всякакви мерки за финансова регулация, което означаваше да се изключат банките от Ситито от финансовия надзор.

Най-вече заради съпротивата на Камерън лидерите на ЕС не успяха да се споразумеят за промяна на Договора на ЕС с всички 27 страни с цел да се реформира еврозоната и затова се ориентираха към варианта за договор единствено между 17-те страни от еврозоната.

Херман Ван Ромпой заяви още, че не е постигнато споразумение относно еврооблигациите, които мнозина възприемаха като най-добрия начин за излизане от кризата в еврозоната.

ЕС се отказа да принуждава частните банки да участват във финансирането на програмите за стабилност на съюза - опция, която плашеше пазарите. 

Страните от ЕС обмислят да налеят в МВФ допълнителни 200 милиарда евро, които да се използват в подкрепа на проблемните страни от европейския валутен съюз, предава БТА. Според Ройтерс обаче става дума за 150 млрд. евро от еврозоната. В документа от срещата пише, че до 10 дни ще стане ясно какви ресурси ще предоставят и страните извън еврозоната, в т.ч. и България.

Лидерите обещаха също така да ускорят с една година започването на дейността на новия Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), който ще е на стойност 500 милиарда евро и ще влезе в сила от юли 2012 година. Предложенията временно да бъдат обединени средствата на този механизъм и 250-те милиарда евро останали в сегашния спасителен Европейски фонд за финансова стабилност , който иначе трябва да приключи през 2012 година, остават противоречиви. Възможно е обаче Финландия да блокира предложението решенията за спасителни мерки да се взема с мнозинство от три четвърти, вместо с единодушие. Страната не е подписала тази точка от документа, докато парламентът й не даде мандат.

Президентът на Европейската централна банка Марио Драги определи като много добър резултат за еврозоната взетите до момента решения на срещата на върха на ЕС в Брюксел. Вчера той попари надеждите, че банката ще започне изкупуване на държавни облигации на страни от еврозоната и каза, че спасителният фонд остава основен инструмент.

Пазарите реагираха по-скоро негативно на решенията на срещата на върха, която някои медии определят като неуспех, докато информацията остава противоречива. Търговията бе силно волатилна и с обрати.