Борисов обяви жълт код в отношенията с Москва
Случаят "Скрипал" ни постави в трудна ситуация. Докато навред се гонят руски дипломати, България се сниши в очакване бурята да ни подмине.
Официална информация за „срещите“ не беше дадена, но може да се предполага, че са във връзка с „горещия“ случай с отравянето на шпионина Сергей Скрипал с нервнопаралитично вещество на британска земя, за което е обвинена Русия. Няколко часа преди да се разбере за тях, премиерът Бойко Борисов извика за консултации по случая посланика ни в Русия Бойко Коцев.
Междувременно премиерът Тереза Мей заяви, че 25 страни досега са демонстрирали единство с Великобритания и ще експулсират руски дипломати – поне по един. Досега половината страни членки на ЕС са решили да прибегнат до тази мярка. Европейската комисия обяви, че всяка страна от ЕС сама решава дали да гони руски дипломати. Важно според комисията е изразената обща подкрепа за Великобритания в спора й с Русия за отравянето на Скрипал.
Ако условно използваме метеорологичните предупреждения, мярката, взета от Борисов да извика за консултации посланика в Москва, може да определим като обявяване на „жълт код“ - потенциална възможност за „буря“. До вчера Борисов действаше при ситуация на „зелен код“ - никаква опасност, нищо няма да правим, чакаме доказателства.
В „жълтия код“ може да вкараме и разговор с руския посланик, пред когото се изказват „някои съображения“.
Но се случиха поне три събития, които вероятно са накарали Борисов да премисли и да обяви жълтия код: страните, които ще гонят руски дипломати, постоянно започнаха да се увеличават и сред тях са дори Македония и Молдова...; проведе се срещата във Варна, където Борисов вероятно е обсъдил случая с председателите на ЕК и ЕС Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск; проведоха се срещите между службите, за които споменахме.
Ако продължим с кодовете и дипломацията, то при „оранжев код“ „бурята“ е на прага и ще трябва да се гонят дипломати, като силата на бурята по места е различна – някъде се гони един дипломат, другаде 3-4, Великобритания - 35, или САЩ - 60.
При „червен“ код може да се стигне до кардинални дипломатически решения, като отзоваване на посланика, до прекратяване на дипломатически отношения. След това до сигурно налагане на нови антируски санкции.
Засега бурята между Великобритания и Русия не се е разразила до там: тоест Лондон е оставил отворена вратата за разговор.
Какво се очаква
„Кодовете“ могат да се променят, след като бъде оповестен резултатът от анализа на Организацията за защита от химическо оръжие (ОЗХО) към ООН, на който се разчита да докаже има ли или няма руска връзка в отравянето на Скрипал. Анализът може да отнеме доста време - седмици, а може и месеци.
Зам.-външният министър Георг Георгиев каза, че София очаква от химическия анализ факти, за да реши дали да експулсира руски дипломат(и). Тоест, Русия е невинна до доказване на противното.
България вече на няколко пъти заяви, че е солидарна с Великобритания. Но от изразената солидарност до действията има голяма разлика.
Какво би станало ако фактите наклонят везните в полза на „действията“. Тогава Борисов има два варианта на поведение: да обяви "оранжев код" и да изгони руски дипломат – по всяка вероятност само един, или, въпреки силната буря, която ще обхване много страни, да остави "жълтия код".
При първия вариант ще загуби ролята си на радетел за мир и балансьор в международните отношения. Какво да се прави с тези два съседа в Черно море, беше цитиран да казва той.
Москва ще отвърне с назидателен тон (не че не се случва по повод и без повод). Ще каже, че сме се поддали на „колосалния шантаж и натиск от страна на САЩ“, по думите от вчера на външния министър Сергей Лавров. Може да се стигне и до нов упрек от президента Путин, нещо като „няма да се обиждаме на България и други държави, които не намериха в себе си мъжество да се опрат на решенията...“. Това той каза преди година по повод проекта „Южен поток“.
Ако пък Борисов избере втория вариант, със сигурност ще остане в изолация в ЕС и НАТО. Дори неговият приятел – унгарският премиер Виктор Орбан, изгони един руски дипломат. Тоест – и тогава лошо за неговата обичайна роля.
Премиерът ще си отдъхне, ако ОЗХО оневини Русия и свали обявената от Великобритания „висока степен на вероятност“ за официална руска връзка в отравянето. Със сигурност ще изтъкне повторно как припомнил на Тереза Мей времето, в което Саддам Хюсеин беше обвинен за химическото оръжие и в последствие Тони Блеър се извинил. „Но последствията до ден днешен са чудовищни“, каза Борисов на последния Европейски съвет и се аргументира така: "може би съм от най-старите и повече се опитвам да мисля в тази посока".
Путин и руснаците
За много от по-малките страни това е първият случай, при който прогонват дори един руски дипломат, отбеляза Йън Бонд, бивш британски дипломат в Москва, цитиран от медиите на Острова. Липсата на единство по отношение на някакви мерки срещу Русия на Владимир Путин е традиция в ЕС, още повече, че тя е сериозен доставчик на енергийни суровини за Европа.
„Гардиън“ писа, че Русия вероятно ще се утеши, че прогонването на дипломати е по-скоро символично, отколкото създаващо реални затруднения. Москва ще посочи страните от ЕС, които не предприеха действия, и ще се увери, че повечето дипломатически контакти ще продължат по обичайния начин. Тоест - буря в чаша вода, ако не се задейства "червеният код".
Евродепутатът и бивш премиер на Белгия Ги Верхофстат предложи нова стратегия на Европейския съюз - да засили санкциите срещу Кремъл, ако е необходимо, но и да достигне до руснаците. Верхофстат, който е лидер на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) в ЕП, подкрепи изгонването на руски дипломати от държави в ЕС, но каза, че това не е достатъчно. Според него икономическото сътрудничество и визовата либерализация са също толкова важни, колкото предприемането на сурови мерки срещу руския президент Владимир Путин и най-близките му съюзници.
Тереза Мей се изказа в същия дух: Ние не сме против руския народ, а сме против политиката на Кремъл.
АНКЕТА: Трябва ли България да експулсира руски дипломати? >>