Това посочи бившият премиер и сегашен председател на Сдружение "Център за анализи и управление на рискове" Иван Костов в семинар на тема "Спорни точки за неоосманизма".

Дискусията беше организирана от Института по социология "Иван Хаджийски" , съвместно с Центъра за анализи и управление на рискове.

По думите на Костов, ако българските власти не съберат смелост да кажат това, най-вероятно някой ще го направи, защото противното е пълно отрицание на евроатлантическите ценности и устои.

В доклада "Разпадът на неоосманизма", изнесен от Иван Костов, се посочва още, че израждането на режима в Турция в авторитарен, по "московски" или "султански" образец, ще предизвика отрицание и съпротива както вътре в страната, така и вън от нея.

"Турция ще деградира до режимите на Саддам и Кадафи и в никакъв случай няма да бъде пример за подражание, а източник на конфликти. Тези конфликти могат да разкъсат нейната нация и територия", каза Костов, цитиран от БТА.

Той допълни, че това може да превърне Турция във "втора Сирия" на границата на България.

Костов отбеляза, че ислямът на "Партията на справедливостта и развитието" начело с Реджеп Ердоган и Ахмед Давутоглу е загубил своята умереност още в средата на първото десетилетие на 21 в. и допълни, че турският политически ислям е най-агресивният и недопустим за светска Европа елемент на неосманизма.

Иван Костов каза още, че този ислям е изнесен в България под формата на намеса в делата на българското мюсюлманско вероизповедание.

Турция и нейните институции се ислямизират, усилено се изнася турски политически ислям, който отчуждава българските турци, ромски общности и български мюсюлмани от тяхната нация и държава, е друг извод в доклада на Костов.

Иван Костов посочи примери за вмешателство на Турция в етнорелигиозните дела на България - намеса на Комитета по религиозните въпроси на Турция (Дианет) в делата на мюсюлманското вероизповедание у нас, създаване на допълнителна пряка зависимост с финансирането на над 450 имами, строителство и издръжка на две средни духовни училища с неадекватен капацитет за над 4000 ученика, както и строителство на джамии у нас.

В периода 2000-2014 г. са построени 176 нови мюсюлмански молитвени места, по думите на Костов - отново неадекватно на нуждите на вярващите, тъй като по данни в над 400 български джамии през миналата година не е имало нито една служба.

Според извод в доклада строителството на нови джамии у нас би следвало да се възприема единствено като символи, обозначаващи присъствие и претенции на исляма в България.

Иван Костов посочи още, че има значителна вероятност отказът на повече от една пета от преброените през 2011 г. у нас да отговорят на въпросите за майчиния си език и вярванията си да е израз за по-опасен синдром - на затваряне и изолиране от българската нация и държава.

Това е знак за опасност от етнорелигиозно разцепление и бъдещи конфликти, смята Костов.

Той цитира данни от социологично изследване, според които 4,4 процента от българските мюсюлмани или 25 400 души са радикализирани и считат, че ако се наложи, човек може да жертва живота си в защита на своята религия, а 1,4 процента или над 8000 души отговарят, че при определени обстоятелства тероризмът може да бъде оправдан.

Рискът е към тях да се добавят част от онези 12 000 нелегални имигранти в България, влезли в последните три години. Според центъра, ръководен от Костов, тези лица са потенциален ресурс за разпространение на радикален ислям в България и в Европа.

Тайфур Хюсеин от вестник "Заман" - България подчертава в доклада си, че до неотдавна Турция е била държава, на която мюсюлманските страни са се възхищавали заради нейния демократичен път на развитие, утвърждаване на разделението на властите, равноправието между мъжете и жените, универсалните човешки права и е била разглеждана като достоен кандидат член за членство в ЕС.

Този исторически шанс беше пропуснат от управляващата партия - Партията на справедливостта и развитието, и процесът се обърна в обратна посока - не пощади нито гражданското общество в Турция, нито медиите, нито правосъдието и частната инициатива, посочи Тайфур Хюсеин.

Управляващите сякаш претендират за абсолютна власт като се опират основно на изборните победи, но победите не дават правото за погазване на конституцията и за потискане на опозицията, каза още Хюсеин.

Тайфур Хюсеин даде пример със състоянието на свободата на словото в Турция. В рамките на един месец след налагането на държавен контрол над в."Заман" вече са уволнени над 180 журналисти от вестника, тиражът на вестника е бил около 700 000, а в момента е спаднал на около 3000 бр.

Хюсеин посочи още, че в момента над 52 000 сайта са с ограничен достъп, от тях около 800 са новинарски, хиляди журналисти са уволнени, 13 водещи журналисти са съдени с искане за 60 години затвор, около 30 журналисти са в затвора, на други 200 е наложена забрана да напускат страната.

АНКЕТА: Опасявате ли се от радикален ислям в България?