EPA/БГНЕС
КЗК разследва за картел в пазара на горива
КЗК разкри, че водещите дружества на пазара на горива имат идентична ценова политика и продължително задържат цените на дребно.
КЗК образува производство за установяване на злоупотреба с господстващо положение и антиконкурентни практики (картелни споразумения) на пазарите на производство и реализация на бензин и дизелово гориво, съобщиха от Комисията.
КЗК е приела секторен анализ на конкурентната среда на пазарите на производство и реализация на бензин и дизелово гориво в страната.
Проучването установява, че се забелязва идентичност в ценовата политика на пазара на търговия на дребно, прилагана от дружествата: "Шел България" ЕАД, "Ромпетрол България" ЕАД, "Еко България" ООД, "ОМВ България" ООД, "Петрол" АД, "НИС Петрол" ЕООД и "Лукойл България" ЕООД.
Тя се отличава с продължително задържане на цената на дребно на високи нива и липсата на навременна и адекватна реакция спрямо понижението на цената на едро и производствената цена, което би могло да е в резултат на антиконкурентни практики-картелни споразумения.
За "Лукойл"
По отношение на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД секторното проучване показва, че през изследвания период цената на автомобилните горива за местния пазар е по-висока в сравнение с предлаганите от дружеството цени за износ при равни други условия.
От КЗК посочват, че съгласно икономическата доктрина при нормално функционираща пазарна среда, цените следва да отчитат динамичните промени в търсенето и предлагането, като по този начин се формира равновесна пазарна цена. Пренебрегването на тази функция води до несъвършенства и изкривяване на пазарната среда, отбелязват от КЗК.
Според Комисията това може да означава, че върху определянето на производствените цени на петролните продукти в България могат да влияят и непазарни фактори, чрез които "Лукойл Нефтохим Бургас" АД да извлече допълнителни икономически ползи по отношение на стопанската си дейност в страната, особено предвид специалното му положение на изявен лидер на пазара на производство и внос на горива в България.
Препоръки
КЗК установява наличието на административно-правни бариери пред доставчиците на горива на националния пазар, свързани с функционирането на данъчни складове в страната.
Основен проблем в сектора е, че голяма част от доставчиците не притежават собствени данъчни складове поради невъзможността да отговорят на законовите изисквания за изграждане и регистриране на такива, както и поради недостатъчен финансов ресурс. Условията за отварянето на такъв склад включват уставен капитал от 500 хиляди лева и гаранции до 30 милиона лева за дължим акциз.
Преразглеждането и евентуалното облекчаване на някои административни изисквания би стимулирало както предприятията, свързани с производството и реализацията на горива, така и други стопански субекти да инвестират в създаването и регистрирането на нови данъчни складове за горива в страната.
По този начин увеличеният внос би оказал конкурентен натиск върху местните доставчици по отношение на цената и условията на доставка.
КЗК препоръчва на държавните органи да предприемат необходимите действия за облекчаване достъпа на търговците до акцизни складове. Това може да стане чрез отварянето на държавни складове и чрез сключване на двустранни споразумения с други страни-членки на ЕС за взаимно съхранение на задължителните запаси от нефт и нефтопродукти на тяхна територия.
Съмненията за картел при горивата започнаха да растат още преди месец. Тогава работодатели поискаха КЗК да приключи по-бързо проверката си.
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България (АКАБ) и Браншовият съюз за стопанска инициатива в транспорта (БССИТ) призоваха Комисията да се произнесе бързо и ясно по въпроса.
Преди дни говорителят на КЗК Марио Гаврилов заяви, че това ще стане до месец-два.
Според организациите основание за подобно твърдение дават фактите, че от една страна България е между страните с най-скъпи горива преди облагане с данъци, такси и акцизи, а у нас са налице най-ниските производствени разходи в сравнение със страните от ЕС и суровините се купуват при борсови цени, еднакви за всички.
"Става дума за стойности като 0,465 евро за литър бензин и 0,473 евро за литър дизел. Наблюденията сочат, че по-високи цени имат само Испания, Дания и Малта за бензина и Ирландия, Португалия, Чехия, Дания и Малта, що се отнася до дизела", аргументират се от организациите.
КЗК е приела секторен анализ на конкурентната среда на пазарите на производство и реализация на бензин и дизелово гориво в страната.
Проучването установява, че се забелязва идентичност в ценовата политика на пазара на търговия на дребно, прилагана от дружествата: "Шел България" ЕАД, "Ромпетрол България" ЕАД, "Еко България" ООД, "ОМВ България" ООД, "Петрол" АД, "НИС Петрол" ЕООД и "Лукойл България" ЕООД.
Тя се отличава с продължително задържане на цената на дребно на високи нива и липсата на навременна и адекватна реакция спрямо понижението на цената на едро и производствената цена, което би могло да е в резултат на антиконкурентни практики-картелни споразумения.
За "Лукойл"
По отношение на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД секторното проучване показва, че през изследвания период цената на автомобилните горива за местния пазар е по-висока в сравнение с предлаганите от дружеството цени за износ при равни други условия.
От КЗК посочват, че съгласно икономическата доктрина при нормално функционираща пазарна среда, цените следва да отчитат динамичните промени в търсенето и предлагането, като по този начин се формира равновесна пазарна цена. Пренебрегването на тази функция води до несъвършенства и изкривяване на пазарната среда, отбелязват от КЗК.
Според Комисията това може да означава, че върху определянето на производствените цени на петролните продукти в България могат да влияят и непазарни фактори, чрез които "Лукойл Нефтохим Бургас" АД да извлече допълнителни икономически ползи по отношение на стопанската си дейност в страната, особено предвид специалното му положение на изявен лидер на пазара на производство и внос на горива в България.
Препоръки
КЗК установява наличието на административно-правни бариери пред доставчиците на горива на националния пазар, свързани с функционирането на данъчни складове в страната.
Основен проблем в сектора е, че голяма част от доставчиците не притежават собствени данъчни складове поради невъзможността да отговорят на законовите изисквания за изграждане и регистриране на такива, както и поради недостатъчен финансов ресурс. Условията за отварянето на такъв склад включват уставен капитал от 500 хиляди лева и гаранции до 30 милиона лева за дължим акциз.
Преразглеждането и евентуалното облекчаване на някои административни изисквания би стимулирало както предприятията, свързани с производството и реализацията на горива, така и други стопански субекти да инвестират в създаването и регистрирането на нови данъчни складове за горива в страната.
По този начин увеличеният внос би оказал конкурентен натиск върху местните доставчици по отношение на цената и условията на доставка.
КЗК препоръчва на държавните органи да предприемат необходимите действия за облекчаване достъпа на търговците до акцизни складове. Това може да стане чрез отварянето на държавни складове и чрез сключване на двустранни споразумения с други страни-членки на ЕС за взаимно съхранение на задължителните запаси от нефт и нефтопродукти на тяхна територия.
Съмненията за картел при горивата започнаха да растат още преди месец. Тогава работодатели поискаха КЗК да приключи по-бързо проверката си.
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България (АКАБ) и Браншовият съюз за стопанска инициатива в транспорта (БССИТ) призоваха Комисията да се произнесе бързо и ясно по въпроса.
Преди дни говорителят на КЗК Марио Гаврилов заяви, че това ще стане до месец-два.
Според организациите основание за подобно твърдение дават фактите, че от една страна България е между страните с най-скъпи горива преди облагане с данъци, такси и акцизи, а у нас са налице най-ниските производствени разходи в сравнение със страните от ЕС и суровините се купуват при борсови цени, еднакви за всички.
"Става дума за стойности като 0,465 евро за литър бензин и 0,473 евро за литър дизел. Наблюденията сочат, че по-високи цени имат само Испания, Дания и Малта за бензина и Ирландия, Португалия, Чехия, Дания и Малта, що се отнася до дизела", аргументират се от организациите.