Причината е, че то засега нарушава свободното движение на капитали и правото на свободно установяване, предаде БТА.

С договора за присъединяване на посочените държави към ЕС се предоставя преходен период, през който да приведат националните си правила за придобиване на земеделска земя в съответствие с общностното право.

След като през 2014 г. преходните периоди изтекоха, България, Унгария, Латвия, Литва и Словакия приеха нови закони за уреждане на придобиването на земеделска земя, отбелязва комисията.

В тези нови национални правила има разпоредби, които според ЕК представляват ограничение на свободното движение на капитали и на правото на свободно установяване.

Това на свой ред може да възпрепятства трансграничните инвестиции. Някои от ограниченията може да бъдат основателни, тъй като имат за цел борба със спекулативните покупки или обслужват цели в областта на планирането и цели на политиката за селските райони. Въпреки това, за да бъдат законни, те трябва да бъдат съразмерни и да не дискриминират другите граждани на ЕС.

Днешното искане на ЕК, част от наказателна процедура, е под формата на мотивирано становище.

Комисията може да реши да се обърне към Съда на ЕС, ако петте държави не успеят да приведат националното си законодателство в съответствие с правото на ЕС в рамките до два месеца.

Комисията изпрати т. нар. официални уведомителни писма на България, Унгария, Латвия, Литва и Словакия през март и април миналата година. След като получи отговори от тези страни, комисията остава загрижена по отношение на националните разпоредби, които в момента са в сила, пише в съобщението.

Основният повод за загриженост в България и Словакия е, че купувачите трябва да бъдат дългосрочно пребиваващи в страната, което представлява дискриминация срещу другите граждани на ЕС.

В Унгария има силно ограничителна система, която налага пълна забрана върху придобиването на земя от юридически лица и задължение за купувача сам да обработва земята.

Както в Латвия и Литва, купувачите трябва да бъдат земеделски стопани.

Въпреки че ЕК е съгласна, че националните власти следва да могат да регулират пазара на земеделска земя по такъв начин, че да поддържат нейното използване за земеделски цели и да насърчават местното развитие, тя е на мнение, че някои от тези мерки са прекомерно ограничителни и дискриминационни, що се отнася до привличане на инвестиции в развитието на селските райони.

През октомври 2013 г. парламентът в България одобри мораториум до 1 януари 2020 г. върху право на собственост върху земеделска земя на чужденци. 
През януари 2014 г. Конституционният съд обяви решението за противоконституционно.

Няколко месеца по-късно НС реши офшорните компании у нас да нямат правото да закупуват земеделски земи.

Президентът наложи вето върху промените, но депутатите го отхвърлиха.

Европейската комисия поиска също от 21 държави от ЕС, сред които и България, да въведат изцяло една или няколко от трите директиви за обществените поръчки и концесиите в националното си законодателство.