Срещата, посветена на въпросите на европейската политика за сближаване (т. нар. кохезионна политика), се провежда на фона на продължаващи преговори и негативни прогнози за следващия многогодишен бюджет, съобщиха БТА и БНР.

„Най-неблагоприятното, което може да се случи, е България да заеме толкова пари, колкото досега. Или ако не мине тази финансова рамка, да бъдат намалени. Ние, разбира се, ще се борим да получим още към 500 млн. някъде евра за инфраструктура”, заяви премиерът по повод възможните варианти за страната.

"Тръгваме от лоша стартова позиция, знаете, че при предишното правителство бяха спрени всички европейски фондове, заради "Батко и братко" бяха спрени програмите. Към днешна дата, благодарение на министър Томислав Дончев, на финансовата ни дисциплина, нямаме спрени програми. Надявам се така да продължим и занапред. Убеден съм, че до края на следващата година ще си усвоим всички пари, които ни се полагат от Брюксел", допълни Борисов.

В отговор на въпрос за дължимите към България до края на годината 400 млн. евро от европейския бюджет по вече изпълнени проекти у нас Борисов уточни, че с еврокомисаря по регионалната политика Йоханес Хан е воден разговор средствата да бъдат възстановени навреме.
"Всички тези проекти - главно магистралите, железопътните линии, мостовете, председателят на ЕК Жозе Барозу и комисарите ги познават перфектно. Трябва да продължим да провеждаме процедурите, както досега - прозрачно и публично, да усвояваме средствата по европейските правила. За радост, комисарите идват много често, посещават обектите, виждат на какъв етап са и как се строи, затова съм оптимист, че ще си усвоим всичките пари", заяви още премиерът.

По думите му България, която усвоява евросредствата предимно за инфраструктура и административен капацитет, е пример в това отношение, защото „стоките и товарите, които идват от европейските страни по магистралите, по жп линиите, по мостовете, по естакадите отиват за Азия, Африка, на различни континенти”.

Разбираме богатите държави-донори, които имат своите притеснения и проблеми, коментира той по повод становището на някои европейски страни, които настояват да се ограничат бъдещите бюджети на ЕС в сферата на кохезионната политика.
"Моята теза винаги е била, че кохезионните фондове служат на цяла Европа, те не са само за отделните националности", отбеляза Борисов и даде за пример това, че често фирми от едни европейски държави печелят конкурсите за проекти в други държави. Той отбеляза, че по-бедните държави в ЕС имат своите аргументи  - за да бъдат конкурентоспособни, те трябва да получат повече пари.

По-късно председателят на Европейската комисия Жозе Барозу заяви, че подкрепата за развитието на инфраструктурата в по-изостаналите европейски региони е от полза за всички в Общността, предаде БТА. Това е така, защото част от вложените фондове се връщат обратно в страните донори, често техни фирми всъщност изпълняват проектите, уточни той.

Председателят на ЕП Мартин Шулц пък коментира, че макар идеите за бюджетни съкращения да намират подкрепата в някои страни от ЕС, това би повлияло отрицателно на стремежа към растеж на европейската икономика и за създаването на работни места. Според премиера на Полша Доналд Туск, съорганизатор на днешната среща, политиката на сближаване е израз на основния европейски принцип - на солидарността.