Знаковите следвоенни избори на Острова: Когато Тачър стана първата жена премиер

Желязната лейди спечели през 1979 г. насред тъй наречената "Зима на недоволството" и остана на власт цели 11 години

Снимка: БТА/АП

Знаковите следвоенни избори на Острова: Когато Тачър стана първата жена премиер

13:46 | 2 юли 2024 | Автор: Пан Пилас, Асошиейтед прес 4 2050 Снимка: БТА/АП

Предстоящите парламентарни избори във Великобритания се очаква да доведат до смяна на управлението за първи път от 14 години. Мнозина анализатори смятат, че това ще бъдат едни от най-важните избори след края на Втората световна война.

Европа

Преди вота на 4 юли Асошиейтед прес обръща внимание на знаковите избори в Обединеното кралство след войната.

Парламентарните избори във Великобритания през 1979 г. са без съмнение най-важните след 1945 г., на тях Маргарет Тачър става първата жена премиер на Обединеното кралство. Тя и Консервативната партия идват на власт с радикална икономическа програма.

В същината си тачъризмът е тотално преосмисляне на ролята на държавата.

След голямата победа на Лейбъристката партия през 1945 г. между двете основни партии - Лейбъристката и Консервативната - съществува т. нар. следвоенен консенсус по отношение на икономиката. Въпреки промените във властта икономическите им подходи са сходни. Правителствата се борят за пълна заетост и се намесват в икономиката, за да преследват тази цел посредством данъци и отпускане на обществени средства.

Консенсусът започва все повече да отслабва през 70-те години на миналия век, когато британската икономика бележи рязък спад, инфлацията достига невиждани за следвоенния период високи стойности, а синдикатите стават все по-настоятелни в преследването на исканията си във връзка с трудовите възнаграждения.

Изборите през май 1979 г. бяха произведени след т. нар. "Зима на недоволството" - голяма вълна от стачки в индустриални обекти и обществени учреждения. Настроението в лейбъристкото правителство на Джим Калахан беше минорно.

Тачър, която се стараеше да поддържа имиджа си на "Желязна лейди", каза, че нещата не могат да продължават по същия начин. На изборите тя спечели голямо мнозинство и остана на власт повече от 11 години - период, през който бяха намалени данъците върху доходите, особено на богатите, и много индустриални обекти, сред които енергийни и телекомуникационни обекти, бяха приватизирани.

На международната сцена Тачър имаше близки отношения с политическия си съмишленик, президента на САЩ Роналд Рейгън. И двамата се придържаха към сурова риторика по отношение на Съветския съюз. Освен това тя все по-явно се противопоставяше на това, което тогава се наричаше Европейска икономическа общност, днешния Европейски съюз, което в крайна сметка доведе до нейното падане.

Премиерството на Тачър, което продължава до нейното отстраняване от членове на собствената ѝ партия през 1990 г., е едно от най-противоречивите в следвоенната история на Великобритания.

Сред почитателите на Тачър са сегашният премиер Риши Сунак и много други високопоставени представители на Консервативната партия, които се вдъхновяват от нея. За опонентите си обаче Тачър е фигура, която провокира разделение. Според тях икономическият ѝ либерализъм, базиран на свободния пазар, се е отразил неблагоприятно на местните общности, а евроскептицизмът ѝ е подхранил противопоставянето на европейската интеграция, което в крайна сметка е довело до референдума за Брекзит през 2016 г.

Превод от английски език: Божидар Захариев, БТА

ИЗБРАНО