Зинаида Златанова: Подозирам, че съдебната реформа ще спре до персоналната смяна на главния прокурор

За съжаление, имаме много консервативен състав на КС, който прекалено много се повлия от политически съображения по отношение на Истанбулската конвенция, каза бившата правосъдна министърка

Снимка: Личен архив

Зинаида Златанова: Подозирам, че съдебната реформа ще спре до персоналната смяна на главния прокурор

18:29 | 12 май 2023 | Автор : Ива Капкова 32 3461 Снимка: Личен архив

Зинаида Златанова е юрист, бивш министър на правосъдието и бивш вицепремиер, ръководител на Представителството на ЕК в България до 2013 г. Тя бе сред гостите на Форума за прогресивни леви решения, организиран от българските евродепутати - социалисти от ПЕС в София. "Знаете ли, в тази зала не просто видях лявото, но видях млади политици, които говорят за справедливост, говорят за изглаждане на неравенства, говорят за неща, които страшно много липсват в България", коментира Златанова в интервю за Dir.bg. Тя е категорична, че истинското ляво е тук, в тази зала, а не в парламента в лицето на БСП, където третират социалната политика като милостиня. "Лявото не е пакет и не е милостиня, лявото е идея за просперитет на обществото и за прогрес", категорична е Зинаида Златанова. С нея разговаряме за актуалната ситуация в държавата, за труса в прокуратурата, за Истанбулската конвенция и кой се страхува от нея, за съдебната реформа.

Парламентът

- Г-жо Златанова, как си обяснявате този обрат около фигурата на главния прокурор - тръгна от Борислав Сарафов, продължи през инициативата на ГЕРБ за отстраняване на Гешев, прозвуча от устата на Мария Габриел, и стигна до ВСС - с днешното искане за предсрочното му освобождаване, подето от голяма част от прокурорската квота? Какво се случва?

- Аз съм в пълно недоумение, да Ви кажа, защото наистина скоростта, с която се развиват нещата, нахвърля много повече въпроси, отколкото отговори. Нещо друго ми прави впечатление - г-н Магдалинчев, председателстващият ВСС, каза, че до седмица-две, най-късно, ще насрочи процедура. Тук виждаме голяма разлика с предишните две процедури, които бяха поискани от двама министри на правосъдието, когато Висшият съдебен съвет с месеци проточваше отделните стъпки и действия. Много интересно звучи всичко това, за мен буди недоумение.

- Да, сроковете са много скъсени. Още докато номинираната за премиер Мария Габриел изрази такова намерение за отстраняване на главния прокурор от неин бъдещ министър на правосъдието, още на следващия ден самите прокурори го задействаха. Към това да добавим и искането на Борислав Сарафов за предсрочното отстраняване на Ясен Тодоров. Този трус в прокуратурата ще се отрази ли негативно на държавата? Или ще доведе до очистването на прокуратурата от политиката?

- Много зависи как ще премине самата процедура - дали тя пак ще има някакъв характер на поредна разправа с неудобен, с цел запазване на статуквото и системата, и модела, за да може моделът да произведе същото, или ще има действително някакво по-очистващо действие, за да се направят съответните поуки, да се промени моделът и системата, и да се започне начисто. За съжаление, се опасявам от първото.

- Тоест, смятате, че съдебната реформа ще спре до персоналната смяна на Иван Гешев?

- Имам подозрение, че дори в скоро време, ако се смени г-н Гешев, защото има доста процедури да се изминат, макар и да са ускорени, но ако се стигне дотам, имам подозрение, че изобщо важните закони, които са по отношение на контрола на главния прокурор, КПКОНПИ и останалият пакет за върховенство на закона и борба с корупцията, ще бъдат или игнорирани за дълго време, или ще бъдат приети по начин, който няма нищо общо с първоначалния им вид.

- Постоянно говорим за разделение на властите и за това, че трябва да има независима съдебна система, но ето пак остават съмнения у обществото, че политиците казват "А", ВСС веднага продължават с "Б" и остава усещане за някаква последователност и обвързаност. Как да се очисти тогава съдебната система и прокуратурата от политическо влияние? Налага ли се промяна на Конституцията за коригиране на модела? Няма ли да обезсилим механизма за контрол над главния прокурор, като сменим предварително личността?

- Точно така, още повече, се оказва, че при два опита на двама министри от коренно различни политически партии и политически семейства, ВСС отказа категорично да гледа този въпрос, а сега, когато дори не премиер, а кандидат-премиер на ГЕРБ дава тази идея, моментално ВСС се сезира и започва процедура, което говори действително за това, че тази партия има най-голямо влияние върху ВСС. Няма как да не стигнем до този извод, гледайки събитията и близката история. Как може да се поправят нещата? Все повече ми се струва, че ще трябва конституционна промяна, за съжаление. Като цяло винаги, като юрист, съм била привърженик на това да се ползват най-лесните и достъпни инструменти, но вероятно сега трябва да се направи конституционна промяна. Изучавала съм дълго различните модели в Европа - бих казала, че най-удачен ми се струва нидерландският модел, при който няма главен прокурор.

- Как действа тогава системата?

- Системата се ръководи от колегиален орган и от съвет, който се състои от директорите на деветте, ако не се лъжа, регионални прокуратури. Имат няколко вида специализирани прокуратури, но те са по международни дела, по антитероризъм, по организирана престъпност и нека да уточня - няма такива съдилища, защото при нас имаше и правилно бяха премахнати. Но в тяхната прокуратура няма единоначалие в смисъла, в който го имаме ние - там е колегиален орган от петима души. Това е все едно да има Върховна административна прокуратура да има пълноправен прокурор, който да бъде с правата на главен, да има още двама-трима, които може да се избират на регионален принцип, това е въпрос на техника. Но никой не е началник на другия и на всички прокурори в страната. Ако питате как се казва нидерландският главен прокурор, няма да разберете, защото такъв няма. За нашите условия ми се струва изключително удачен моделът.

- Намирате ли някаква връзка между преговорите за правителство и случващото се във ВСС и прокуратурата?

- Нито една от трите партии, които в момента преговарят за кабинет, имам предвид ДПС, БСП и ГЕРБ, не е изказала публично неодобрение за работата на главния прокурор. Затова пак казвам - за мен е по-скоро крайно любопитно, да не кажа, че съм в недоумение от това, което се случва. Изненадана съм.

- Дойдохте на Форума за прогресивни леви решения, организиран от евродепутатите социалисти в ПЕС. Тук говорят за бъдещето на лявото, за равенство и справедливост. Къде е всъщност лявото - тук, в конферентната зала, или там, в пленарната зала на парламента, където е БСП?

- Знаете ли, в тази зала не просто видях лявото, но видях млади политици, които говорят за справедливост, говорят за изглаждане на неравенства, говорят за неща, които страшно много липсват в България. Общество, като нашето, не може да напредва без тези неща, за които говорят. И това ми дава голяма надежда, че може би все пак има някаква светлина в тунела. В парламента разглеждат лявата политика като пакет от социални мерки - изключително обидно и унизително за хора, които са работили 30-40 години или за хора, които и в момента работят по 10 часа на ден - да им се дава милостиня. Лявото не е пакет и не е милостиня, лявото е идея за просперитет на обществото и за прогрес. Така че изключително съм впечатлена от всичко, което чух тук.

- На форума прозвуча една закачка от евродепутата Петър Витанов, че тук били социалистите от третия пол, левите джендъри - така ги обвинили техните съпартийци заради подкрепата от ЕП за приемането на Истанбулската конвенция. Сегашното ръководство на БСП е против тази конвенция, докато евродепутатите социалисти я ратифицираха. Нарушава ли приемането й от ЕП нашата Конституция и решението на Конституционния съд?

- Това е, за съжаление, един много консервативен състав на Конституционния съд, който по отношение на това решение прекалено много се повлия от политически съображения. Уважавам съдиите в КС, но мисля, че се повлияха и от настроенията в обществото и са консервативни по убеждения. Няма да кажа, че са приемани инструкции от политици, защото не мога да го докажа, но ми се виждат силно повлияни от някакви настроения, за съжаление. Смятам, че българските юристи трябва да възприемат по-либерален подход и към човешките права, и към гражданските права в България, защото това е много голям проблем.

Конкретно за Истанбулската конвенция - ще възникне колизия между европейското законодателство и Конституцията, което е много вероятно да се реши в полза на българската Конституция, тоест - трудно се преодолява това решение на КС, макар че основният закон изрично не го забранява. Международните актове имат по принцип върховенство над националните. Но аз не мисля, че въпросът е правно-технически, а въпрос на спешно уреждане в националното ни право, дори преди европейското. Защото това, което се случва в нашата държава с насилието над жените - това да умират всяка седмица по една-две жени по особено жесток и мъчителен начин, пребити от партньори, съпрузи, е абсолютно недопустим. Ние самите трябва да си защитим жените и да не допускаме това да се случва. Законите в България не са достатъчно строги, има какво да се желае.

Има какво да се желае много и по отношение на органите, които прилагат тези закони. Вместо те да се влияят от общественото мнение, което не знам защо смята, че е лошо да защитим жените си, трябва да бъдат обучени как се постъпва в тези случаи. Не може да се губи живот всяка седмица. Важното е ние сами да си отговорим на въпроса - искаме ли да има насилие над жени, или не искаме - над момичетата, майките, съпругите, над приятелките, над сестрите ни. И когато имаме волята като общество, за да кажем - това не може да се допусне, разбира се, че ще намерим начин да го уредим, въпреки колизията между конвенцията и Конституцията.

ИЗБРАНО