Защо наричат Раковски - крепост на "яката вяра"?
В града живеят 14 731 души, от тях 14 500 са католици
Католицизмът е четвъртото по численост вероизповедание в България след православното християнство, исляма и протестантството. По данни на Националния статистически институт 48 945 българи изповядват католическата вяра.
Над половината от това население е съсредоточена в област Пловдив, а за безспорна столица на католицизма в България може да се приеме община Раковски, в която 56,4% са католици. Стастическите данни за 2018 г. показват, че в Раковски живеят 14 731 души. Около 14 500 от тях са католици. Местните не се отказват от вярата си и ходят на църква дори по времето на социализма. Затова и жителите на Раковски често наричат града си - "крепост на яката вяра".
В своята статия "Католиците в България", публикувана през 1983 г. в списание "Религия в комунистическите страни", канадката Джанис Браун твърди, че въпреки поставената си цел комунистическата власт да елиминира религията в България до 1975 г., тя не успява благодарение на вярата на католиците (дори и млади хора) в селата около Пловдив.
Как са се появили католиците в Раковски
Още през IX век в района на Филипополис (днешен Пловдив) се заселват 200 000 арменци – тондракити. Според византолозите, тези арменци са потомци на павликяни, които са били преселени в Сирия след падането на Павликянската държава през 871 г., а тондракитите са последователите на павликянството в Армения.
Павликяните са били превъзходни бойци и сила, с която са се съобразявали, както римските, така и византийските императори. Заедно с българите, във войните срещу Източната Римска империя, се включват и живеещите по българските земи арменци-павликяни, което личи от т. нар. Хамбарлийски надпис, в който се споменават арменски имена на военачалници на служба при хан Крум (803 – 814 г.). Българските павликяни подпомагат и цар Калоян през 1205 г. да превземе Пловдив, който бил под византийско управление и сключват с него договор за защита на града от кръстоносците.
В архивите на Ватикана е записано, че около 1647 година павликяните, населяващи земите на днешен Раковски, са започнали да приемат католицизма. Въпреки това до Освобождението земите по поречието на река Стряма между Пловдив и Карлово са се наричали Павликянска кааза (област).
Град Раковски е създаден през 1966 г. от сливането на три селища - Генерал Николаево, Секирово и Парчевич, в миналото наричани съответно Калъчлий, Балтаджа и Алифакъх.
Селата, формирали днешния град, са родно място на пет католически епископа, избрани през XX век - Винкенти Пеев, Иван Романов, Симеон Коков, Самуил Джундрин и Георги Йовчев. Много други духовници, родени или живели в града, са допринесли за развитието на духовността на национално ниво - Йосиф Стойков, братята Дамян Гюлов и Козма Гюлов, Петър Сарийски и др. - и във Ватикана - проф. Йосиф Гагов, архимандрит Георги Елдъров и монсеньор Йовко Пищийски.
В Раковски се намират едни от най-големите католически храмове на Балканския полуостров - "Пресвето Сърце Исусово", "Свети Архангел Михаил" и "Непорочно Зачатие Богородично". Те са строени в края на 20-те години на 20 век, а техен архитект е Камен Петков, който получава задачата след конкурс между няколко български и италиански архитекти, журиран във Ватикана.
Отделно в рамките на град има и три манастира. Женски манастир "Сестри Бенедиктинки" в Секирово, женски манастир "Сестрите Францисканки" в Генерал Николаево и мъжки манастир "Максимилиян Колбе" в квартал Нов център.