Разстрелът на четиримата свещеници

На 11 ноември 1952 г. в 22,30 ч. в двора на Централния софийски затвор четирима католически духовници са разстреляни.

10:38 | 11 ноември 2017 453 2677 bosilkov.com

Епископът на Никополската епархия Евгений Босилков (1900-1952) и тримата католически свещеници - Камен Вичев, преподавател по философия във френския колеж в Пловдив (1893-1952), Павел Джиджов (1919-1952) и Йосафат Шишков (1884-1952), отказват да се признаят за виновни в шпионаж и избират смъртта.

Процесът срещу четиримата и още 36 души е част от започналата две години преди това разправа с Католическата църква в България от страна на комунистическия режим. Разбира се, това е напълно в синхрон с очакванията на Сталин.

В началото на 1952 г. организационната структура на Държавна сигурност е приведена в съответствие с изискванията за по-активна и безпощадна борба с чуждия шпионаж и вътрешните врагове. Първи отдел се трансформира в Трето управление за борба с вътрешната реакция, а Втори отдел става Второ управление за борба с вражеския шпионаж.

Вижте снимки

Католическото духовенство и по-интелигентните и дейни католици идеално се вписват в представата на българските тайни служби за вражеския контингент на чуждите разузнавания.

Лично министър-председателят Вълко Червенков настоява за безкомпромисна разправа с католическото духовенство. На 26 юни 1952 г. той поставя следната резолюция върху доклада на вътрешния министър:

“По отношение на католишките бандити да се действа решително, включително до ареста на католишкия екзарх, ако за това се окажат данни. Пред нищо няма да се спирате. Дръжте ме в течение по въпроса. Трябва да се подготви добре процес по направените разкрития и да се разгромят до основи католишките бандитски гнезда в България. При това ние ще се посъветваме с нашите съветски приятели. Когато следствието в основата си приключи, да се състави сбито изложение на разкритото, което ние ще изпратим на приятелите ни с молба за съвет и ще разгромим католишките бандити. Ние бием бандитските връзки на католишката църква у нас с Ватикана, тук Ватикана организира разбойнически гнезда. Един процес срещу католишките бандити у нас ще има противоватиканско, противопапско острие”.

До датата на тази резолюция вече са минали четири процеса срещу католически духовници. При три от тях присъдите са затвор, а по четвъртото дело е издадена смъртна присъда. Процесите обаче не стават публично достояние и приключват за по един ден.

През юли 1952 година обаче са задържани 40 души, от които 27 католически свещеници с висше богословско образование. Те са обвинени в създаване на "шпионска и заговорническа католическа организация в България", работила в услуга на Ватикана и на чужди разузнавания в градовете София, Пловдив, Варна, Русе и Ямбол. Сред обвиняемите са монсеньор Евгений Босилков - епископ на Никопол, и свещениците Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков.

Делото се гледа от колегия на Върховния съд, а в съдебната зала са изложени част от “доказателствата”, подхвърлени от самите тайни служби по време на арестите и обиските – картечници, пушки, бомби, пистолети, радиостанции, златни монети.

На 3 октомври 1952 г. Върховният съд произнася присъдите на Босилков, Вичев, Джиджов и Шишков - смърт чрез разстрел и пълна конфискация на имуществата им.

Епископ Евгений Босилков е признат за виновен по две обвинения за "образуване и ръководене на нелегална организация, която си е поставила за цел да събори, подрони и отслаби народно-демократичната власт чрез преврат, бунт, метеж, терористични действия, общостопански престъпления и чужда военна интервенция", както и за съобщаване и предаване в интерес на чужди държави на сведения от стопански, военен и политически характер, съставляващи държавна тайна.

В нощта на 11 срещу 12 ноември 1952 г. четиримата духовници са екзекутирани в Софийския затвор.

За останалите 36 подсъдими присъдите са лишаване от свобода (от 1 до 20 години) и пълна конфискация на имуществата им. Или общо 405 години затвор.

И тъй като режимът има интерес да заличи спомена за тях, убийството им е обвито в мълчание чак до 1975 г., когато лично Тодор Живков признава престъплението пред папа Павел VI във Ватикана.

В свои записки племенницата на епископ Евгений Босилков - Габриела, пише:

„От тогава се разнасяха много слухове за Монсеньор Босилков – че е жив, че е на остров „Персин”, че са го видели тук – там в други затвори, дори, че бил изпратен в Сибир. Всичко това правеха да заблудят хората, че не е убит. Изпращаха хора при моите родители и при роднини, само и само да чуят какво ще кажат. И при мене в София са идвали хора, но аз си знаех истината, че Сталин е издал заповед да се изпълнят всички смъртни присъди до края на 1952 г. на всички процеси през този период. След това, в разговор с адвоката, ни каза, че нашите българи не са искали да дадат смъртни присъди на процеса на свещениците, но никой не е успял срещу заповедта на Сталин. Двадесет и три години след това, самия Тодор Живков е признал пред самия Свeти Отец папа Павел, че Монсеньор Евгени Босилков е умрял в Софийския затвор.“

И до днес обаче гробовете на четиримата осъдени на смърт не са известни.

На 15 март 1998 г. във Ватикана папа Йоан Павел Втори провъзгласява монсеньор Евгений Босилков за блажен. На 26 май 2002 г. на тържествена меса, която папа Йоан Павел Втори отслужва на централния площад в Пловдив, провъзгласява за блажени и тримата католически свещеници Вичев, Джиджов и Шишков.