Загадката "Мари Селесте": Корабът-призрак без екипаж на борда
Години по-късно мистерията все още не е разгадана
Мистерии, загадки, отвличане от извънземни, корабокрушение? Това всъщност не са само теориите на съвременните конспиратори, нито поредната информация около "Вера Су", а разказите за едно историческо събитие, което и до днес крие в себе си нотка на мистериозност и поражда съмнение дори у най-логически издържаните анализи.
През 1872 година бригантината (ветроходен кораб с две мачти) "Мари Селесте" отплава с 10-членен екипаж и товар от Ню Йорк към Генуа, но така и не стига дотам. Изчезва мистериозно, а след близо месец е открита на около 700 км от Азорските острови все още плаваща.
Товарът за Италия е непокътнат, няма следа нито от пиратско нашествие, нито от корабокрушение, но моряците не са на борда.
Така "Мари Селесте" се превръща в призрачния кораб, който отключва въображението на мнозина, създали безброй теории за това какво точно се е случило. От отвличане от извънземни, през историите за Бермудския триъгълник, до изпарения от спиртния товар - предположенията са толкова много, че дори съвременни учени правят възстановки на злополучното плаване.
Трагичната предопределеност на екипажа
Бригантината е построена през 1861 в Нова Скотия с името "Амазон" от Джошуа Дейвис и конструирана за товарен кораб. Още оттогава сякаш някаква прокоба тегне върху нея.
Първият капитан - синът на Дейвис, се разболява от пневмония само 9 дни, след като поема руля, и умира малко след това, без да знае, че всъщност е първият от тримата капитани на "Мари Селесте", които загиват на борда.
Капитанското място след него заема Джон Паркър, който обаче след известно време е уволнен, защото първо се сблъскал с рибарска лодка, а след това в корабостроителницата предизвикал пожар на палубата на бригантината.
Следващият капитан също бил уволнен след сблъсък с друг кораб в Ламанша.
Управлението отишло в опитните ръце на Флиндърс Кростън. Корабът имал няколко успешни плавания, докато той бил капитан, но през 1867 година заседнал по време на буря, което предопределя окончателно съдбата му - издърпан е, разтоварен и продаден на американци, които му дават името "Мари Селесте".
С две разпънати платна към мистериозното изоставяне
През 1872 г. "Мари Селесте" е натоварен с 1700 бъчви алкохол, които били предназначени за Генуа - за подобряване на италианските вина, на обща стойност 35 хиляди долара.
Капитан бил един от американските съдружници Бенджамин Бригс, който заедно със съпругата си, 2-годишната им дъщеря и още 7 опитни моряци тръгва на плаване към водите на Генуа, не подозирайки, че всъщност изобщо няма да стигне до Италия.
А за мистериозния край няма никакви предпоставки - няма сведения да се е очаквало влошаване на времето, нито притеснения за пиратско нападение, спрямо маршрута на бригантината.
Историческите справки показват, че точно преди да замине Бригс, чакайки подходящото метеорологично време, е пратил писмо на своята майка, грижела се за сина му на брега, в което посочва, че всички са в отлично здраве, всичко с кораба е наред и се надява да се видят напролет. В писмото той хвали и своя екипаж - колко опитни са моряците, които ще плават с него.
При отплаването на "Мари Селесте" на същото пристанище чакал да бъде натоварен и друг кораб "Дей Грация", чийто капитан бил близък приятел на Бригс и щял да мине по същия маршрут през Гибралтар. Двамата се видели, без да знаят, че това е последната им среща, а "Дей Грация" ще се окаже спасителят на "Мари Селесте".
Така близо месец по-късно "Дей Грация", плавайки през Гибралтар, вижда бригантината на своя приятел да се носи по течението. Капитанът веднага заподозрял нещо нередно, тъй като "Мари Селесте" трябвало да пристигне дни по-рано в Генуа. На борда нямало никого, всичко изглеждало непокътнато.
Все пак от екипажа на "Дей Грация" се качили на "Мари Селесте" и въпреки че имало вода, корабът не потъвал и бил годен за плаване. Според някои истории част от платната били разкъсани, липсвали документи, липсвали и важни предмети, с които боравел екипажът. Спасителната лодка също не била на кораба.
Разследващите по онова време също не успели да открият нищо, въпреки че власти от няколко страни предприели такива стъпки.
Мистериите с кораба не свършват тук
В историята вече споменахме за загиналите капитани. Това се случва с още един след Бригс, който се смята за загинал след изчезването. Жертва на загадъчната бригантина става и синът на Джеймс Уинчестър - съсобственикът на кораба, който се грижел за него след случката. Той се удавил във водите край Бостън в инцидент, възникнал при неизвестни обстоятелства по пътя обратно към Америка.
Това принуждава Уинчестер окончателно да продаде кораба и то на значителна загуба.
В ръцете на последния си собственик "Мари Селесте" става буквално жертва на застрахователна измама, защото е разбит принудително за пари край Хаити в Карибско море.
Бригантината останала в морето, постепенно рушена от морските вълни.
Теории, разследвания и съвременни възстановки
Както вече стана ясно, конспиративните теории стигат чак до отвличане от извънземни и странни магнитни явления в Бермудския триъгълник.
Всеизвестният Артър Конан Дойл пише за призрачния кораб в "J. Habakuk Jephson"s Statement". В разказа му екипажът е убит от роб, търсещ отмъщение. Макар да е художествена литература, тази теория е отхвърлена заради добрите отношения между членовете на екипажа.
Друго предположение също е отхвърлено - това за пиратското нашествие, тъй като вещите на моряците са непокътнати.
Земетресения, торнадо, водовъртеж или цунами също са предполагаеми причини за трагичната случка. Тези версии също обаче издишат, защото корпусът на кораба също е непокътнат.
Определено конспирация е отвличането от извънземни.
Но най-правдива изглежда историята за предполагаем взрив на алкохолния товар на "Мари Селесте". Именно с тази теория е свързана и една от съвременните възстановки.
Учен от UCL прави експеримент, излъчен от Channel 5, в който пресъздава случая. Д-р Андреа Села конструира дубликат на трюма на кораба. Там предизвиква химическа реакция, която наподобява взрив на алкохола.
"Това, което създадохме, беше експлозия тип вълна под налягане", обяснява д-р Села пред The Express.
"Имаше зрелищна вълна от пламък, но зад нея имаше относително хладен въздух. Нямаше сажди и изгаряне. Като се имат предвид всички факти, с които разполагаме, това пресъздава условията на борда на "Мари Селесте". Експлозията щеше да е достатъчна, за да се отворят люковете и щеше да бъде напълно ужасяваща за всички на борда", допълва ученият.
"От всички предложени това отговаря най-добре на фактите и обяснява защо екипажът в паника е напуснал кораба", смята химикът.