"Второ освобождение", за което най-трудното предстои. Какво се случи и какво може да се случи в Бангладеш
Временният лидер на страната Мухамад Юнус ще трябва да се опита да възстанови демокрацията
На 5 август от Бангладеш избяга премиерът на страната Шейх Хасина, която управляваше с все по-твърда хватка от 2009 г. насам. Всъщност 76-годишната Хасина бе на власт от 1996 г. с прекъсване между 2001 и 2008 г. През януари тя беше обвинена във фалшифициране на изборните резултати, а през юли милиони хора излязоха по улиците с искане за нейното оттегляне. Стотици бяха убити при потушаването на протестите, но те се разраснаха и в крайна сметка военните се обърнаха срещу Хасина, след което тя бе принудена да избяга в Индия.
Още по темата
Сега на власт в страната идва служебно правителство, подкрепено от армията и ръководено от носителя на Нобеловата награда за мир Мухамад Юнус, който доскоро живееше в Париж. Подобно на него много бангладешци наричат това "второ освобождение" половин век след обявяването на независимостта.
Командващият армията на Бангладеш генерал Вакер-уз-Заман обяви, че военните ще сформират временно правителство, признавайки, че е време да се сложи край на насилието. Във вторник президентът се съгласи да разпусне парламента: ключово искане на студентските лидери и на основната опозиционна Бангладешка национална партия (БНП). Решението за назначаването на Юнус за главен съветник на временното правителство дойде след среща между президента, висшия военен състав и студентските лидери.
Нобеловият лауреат Юнус прие да оглави временното правителство, като отговори на призива на студентите по следния начин: "Когато студентите, които са пожертвали толкова много, ме молят да се намеся в този труден момент, как мога да откажа?"
Но за да отговори на очакванията на народа, Бангладеш трябва да направи нещо повече от това да свали от власт застаряващия автократ: той трябва да изчисти и прогнилата си политическа система, пише сп. "Иконъмист". Добрата новина е, че икономиката е устойчива, а гражданското общество е стабилно. Проблемите са в продажните политически династии и отслабените институции, които не са успели да им се противопоставят. Юнус разполага с малко време, за да вкара страната в демократичен път. Неговият успех или неуспех ще повлияе на живота на 173 милиона бангладешци и на съперничеството между Китай, Индия, Русия и Запада, пише изданието.
От известно време Бангладеш е в състояние на смут.
Фалшифицираните избори през януари потвърдиха, че страната е изпаднала в бандитско еднопартийно управление. През юли избухнаха масови студентски протести, които бяха предизвикани от решението на Върховния съд на Бангладеш да възстанови тридесетпроцентната квота за наемане на държавна служба за деца и внуци на герои от Освободителната война от 1971 г. Вълната от недоволство се надига на 5 юни 2024 г., веднага след като решението е оповестено публично, но утихна по време на Курбан Байрам. Въпреки това в началото на юли 2024 г. протестите на студентите, обучаващи се в университети главно в Дака и Читагонг, избухнаха с нова сила. Те бързо бяха подети от големи групи от бангладешкото общество и вълненията се разпространиха и в други големи центрове - Раджшахи, Комила и Рангпур.
Квотите в държавната администрация се появяват за първи път в Бангладеш през 1972 г. по времето на Шейх Муджибур Рахман - баща на Шейх Хасина - и оттогава нарастват значително. Първоначално 30-процентната квота за назначаване на държавна служба се прилага само за самите участници в Освободителната война от 1971 г. През 1996 г. обаче, когато Шейх Хасина за първи път идва на власт, тя разширява привилегиите на борците за независимост до техните деца, а след завръщането на Лигата Авами на власт през 2009 г. - и на техните внуци. По този начин управляващата партия първо демонстрира приемственост на курса и второ, укрепва електората си.
През 2018 г. делът на местата за кандидати за държавна служба по различни квоти вече е 56% от общия брой: 30% от местата са запазени за деца и внуци на заслужили борци от 1971 г., 10% за жени, същият брой е предназначена за хора от маргинализирани и изостанали райони, още 5% за коренни малцинства и 1% за хора с увреждания. С други думи, за обикновените висшисти, физически здрави и произхождащи от централната част на страната, чиито бащи и дядовци не са били включени в списъка на героите от войната, остават само 44% от местата, които да бъдат разпределени според собствените им заслуги и постижения. Не е изненадващо, че подобни условия за прием на кандидати за най-високоплатените и стабилни работни места неведнъж са предизвиквали недоволството на бангладешката младеж: предишната отмяна на квотите за потомци на герои от войните през 2018 г. също се случва след масови студентски протести.
Но през 2021 г. във Върховния съд на Бангладеш е подадена петиция, с която се иска тази привилегия да бъде върната на "децата на борците за свобода, признати от нацията". В нея внуците на ветераните от войната се оплакват, че след 2018 г. несправедливо, особено като се имат предвид заслугите на техните дядовци, са лишени от полагащите им се привилегии и са понижени до нивото на изостаналите класи. При това сегашният опит на Върховния съд да въведе отново тридесетпроцентната квота срещна още по-силна съпротива, отколкото преди шест години. Това ясно показва колко много са се променили икономическата и политическата обстановка в Бангладеш и обществените настроения през това време. Скандалът, свързан с връщането на квотите, просто отприщи дългогодишно социално недоволство.
Размириците прераснаха в по-широкомащабно въстание и правителството отговори с полицейски час. Загинаха над 450 души.
След като армията оттегли подкрепата си за Шейх Хасина, вместо да пролее още повече кръв, тълпите разграбиха двореца ѝ. Потрошиха и статуите на баща ѝ, който извоюва независимостта на Бангладеш и около когото Шейх Хасина беше изградила култ към личността. 84-годишният Юнус, почитан пионер в областта на микрофинансирането (пресата го нарича "банкер за бедните"), се оказа начело на държавата. Все още не е ясно кой ще бъде в неговата администрация, как ще работи тя и за колко време.
През по-голямата част от времето, откакто Бангладеш се отдели от Пакистан през 1971 г., в страната е имало или военно управление, или объркана форма на демокрация, в която властта се е редувала между две династии - АЛ и нейния съперник БНП. През 2008 г., когато Шейх Хасина печели свободните избори, нещата се подобряват. Икономическият растеж, който и без това е стабилен, достигна 7% годишно през следващото десетилетие, задвижван от производството на облекло. Нарастващите доходи и активните неправителствени организации помагат за намаляване на бедността, повишаване на грамотността и осигуряване на работа на повече жени. Бангладеш е звезда сред развиващите се пазари, пише "Иконъмист". В дипломатически план Шейх Хасина имаше тесни връзки с Индия, но също така установи военни и търговски връзки с Китай и се стремеше към топли отношения със Запада.
У дома обаче тя става все по-репресивна. Много опозиционни политици са хвърлени в затвора преди фарсовите избори през януари; БНП ги бойкотира. Икономическият модел на Бангладеш започна да се разклаща. Две пети от младите хора нямат постоянна работа. ЛА упражнява контрол върху разпределението на всичко - от учителските места до свободните места за висшисти в бизнеса. От 2020 г. насам инфлацията и изтичането на капитали подкопават стабилността. От 2021 г. насам валутните резерви на страната са намалели повече от половината - до 19 млрд. долара. През 2023 г. страната взе заем от 4,7 млрд. долара от МВФ, за да стабилизира платежния си баланс.
Сега нобелистът Юнус е изправен пред изключително трудна задача. Неговият приоритет трябва да бъде възстановяването на реда и предотвратяването на вълни от насилие с цел възмездие, които в миналото са помрачавали политиката на Бангладеш. Това означава да се гарантира, че служебното правителство, макар и ръководено от технократи, включва и представители на протестиращите студенти и на всички политически партии, включително ЛА.
Още по-трудно ще бъде да се избегнат някои опасности. Страната може да стане жертва на ислямския екстремизъм, както стана в Пакистан. Ако финансовите затруднения се задълбочат, Бангладеш може да стане зависим от Китай заради евтини заеми и оръжия. Това би дестабилизирало отношенията със съседна Индия и би могло да доведе до още по-голяма ерозия на демокрацията. А нови избори могат да върнат на власт нереформирана БНП. Претърпели преследване по времето на Шейх Хасина, нейните лидери нямат търпение отново да поемат управлението. Въпреки това партията им има опит в грабителството и шуробаджанащината.
Юнус трябва да работи бързо. Неизбраното служебно правителство не трябва да остава на поста си твърде дълго, за да не загуби легитимност или, което е още по-лошо, военните му поддръжници да се изкушат да се задържат на власт за неопределено време. Затова Юнус трябва да се стреми към провеждане на редовни избори в разумен срок, но първо ще трябва да прочисти институциите, които Шейх Хасина е завладяла, като избирателния орган и съдилищата. Що се отнася до икономиката, правителството трябва да привлече повече външно финансиране, за да намали риска от паника в платежния баланс, и да настоява за решаващо ново търговско споразумение с Европейския съюз. Съществуващите благоприятни условия, при които Бангладеш изнася своите облекла, ще изтекат през 2029 г. През следващите години страната ще изгуби по-широкия си статут на една от най-слабо развитите страни, който ѝ предоставя различни търговски и финансови привилегии.
Най-важното е Юнус да призове политическата система да се отвори за нови идеи и лидери, които да отразяват стремежите на младото, нарастващо и все по-урбанизирано население на страната. Това изисква от него да гарантира, че новите партии могат да се създават и да водят кампании без тормоз. Това означава също така да поиска от ЛА и БНП да излъчат нови лидери, които не са част от династиите основателки. Застоят по върховете е отровил политиката.
Въпреки трудните си проблеми, Бангладеш има предимства. За разлика от повечето проблемни държави, страната има икономика, способна на бърз растеж. А в лицето на Мухамад Юнус тя вече има лидер с морален авторитет. Западните сили трябва да му помогнат, особено ако военните му поддръжници се опитат да се намесят. Америка, Европа и Япония са най-големите пазари на Бангладеш и големи източници на финансиране, така че те имат влияние. Индия, която често е подкрепяла управлението на силни лидери, трябва да даде своя принос: ако иска стабилно съседство, тя трябва да настоява за демократично обновление и да предложи финансова подкрепа. Бангладеш е важен; не трябва да се допуска той да се провали, пише още "Иконъмист".
Сега в Дака царят "радост от свободата, но и страх от вандализъм и несигурност", казва пред Би Би Си местният жител Авируп Саркар. "Точно такова е усещането в Дака в момента - чувството е смесено: хората се радват на оттеглянето на диктатора, но има несигурност какво ще се случи след това.", допълва той.
"Важно е да се изгради нова политика от нулата. Бумърите, поколението Z, поколението X и милениалите искат да видят нов Бангладеш. Време е да излезем от тази двупартийна система и коалиции", казва друг жител на столицата, цитиран от Би Би Си.