Преди повече от месец - на 5 юли, беше обнародвана наредба №16 на Министерството на образованието и науката, отнасяща се до конкурсите за директори на училища и детски градини, с която бившият просветен министър Николай Денков отчете 7-месечното си управление в кабинета "Петков". Въпреки започналите над 400 конкурса, наредбата предизвика критики от страна на експерти в образованието, които оцениха текстовете в нея като незаконосъобразни и способни да предизвикат голямо текучество и недостиг на квалифицирани кадри в системата. 

Директор на пазарджишко училище - участник в конкурс за длъжността, дори подаде жалба, след която Върховният административен съд образува дело, а магистратите взеха решението конкурсите да бъдат замразени до разрешаването на съдебния спор.

"Заложени са множество критерии, които имат субективен характер, отнасят се до личността на кандидата като мотивация за заемане на длъжността, нагласа за работа в екип и усъвършенстване и комуникационни умения. Евентуалната незаконосъобразно формирана комисия, която ще оценява качествата на кандидатите, възможността за субективизъм при оценката, влияят пряко върху законосъобразността на конкурса и пряко засягат всеки участник в този конкурс", посочи ВАС в своето определение.

Настоящият служебен министър на образованието проф. Сашо Пенов не обжалва решението на Върховния административен съд, а вместо това започна проверки на място в няколко училища.

По повод наредбата и определението на ВАС, какво предстои в образователната система при тези хипотетични промени и ще се справят ли училищата в условия на финансова и енергийна криза и пандемия, Dir.bg разговаря с директора на 18. СУ "Уилям Гладстон" - Величка Стойчева. Училището е най-голямото в страната, а в него се обучават близо 2500 деца от високо квалифицирани учители с изключително активна преподавателска дейност. Учениците изучават усилено френски, английски, немски, руски, корейски, японски и китайски език.

На 5 юли беше обнародвана наредба на МОН за провеждане на конкурси за директори в държавните и общинските училища, която впоследствие беше отменена от ВАС след жалба на директор на пазарджишко училище. Вие как ще коментирате събитията? Като директор какво е вашето мнение за тази наредба? Беше ли всъщност наложително ВАС да замрази тези конкурси и как оценявате решението министър Пенов да не обжалва определението на съда?

Наредба №16 за провеждане на конкурсите в този вариант беше несъстоятелна, незнайно от кого изработена, незнайно кой съветваше през цялото време екипа, който трябваше да подготви тази наредба. Тя не е полезна за сегашното състояние на образователната система в България. Що се отнася до решението на ВАС - не знаех, че има такова обжалване, но истински се впечатлих от определението, което Върховният административен съд постанови. То беше правилно постановено. Що се отнася до решението на проф. Пенов да не обжалва решението на ВАС, смятам, че постъпи изключително мъдро, много професионално от гледна точка на това, че той самият е юрист, специалист по финансово право и още други квалификации. Адмирации за решението, което той взе, то касае цялата система в този момент. Просто това се очакваше от такъв опитен министър.

Как би се отразила наредбата на образователната система, ако след приключването на съдебния спор тя продължи да бъде прилагана?

Съдът е този, който трябва да реши дали да остане наредбата, или да бъде отменено решението на ВАС. Ако бъдат само временно замразени конкурсите и има решение за продължение на прилагането, те ще продължат. Какво обаче ще се случи - според мен ще настъпи много сериозен хаос в системата, ще демотивира качествени колеги, които искат да кандидатстват и да заемат длъжността директор, защото и сега е така, и ще се проявят най-сериозните дефицити в системата и то наведнъж. 

При условие че са обявени едновременно над 400 конкурса в средното образование, това ще се отрази наистина много сериозно и разтърсващо в системата. Но не мисля, че това ще бъде последицата от решението на съда.

И тъй като говорим за кризи и хаос, редно ли е в условията на икономическа криза и в очакване на нови вълни на пандемията да има такива рокади в ръководството на училищата?

Знаете ли, конкурси трябва да се проведат, но да се проведат в подходящото време и по начин, който да е полезен за самата образователна система. Това е безспорен факт, но по този начин, точно в този момент, в хода на предстоящо сериозно изпитание за директорите на училища, които трябва да осигурят отопление, осветление и всякакви такива енергоносители, използвани от училищата... Не знам дали знаете, но 40% от българските училища се отопляват на газ. Това е много сериозно предизвикателство. Директорите, които управляват такива училища, трябва да са подготвени, трябва да знаят как ще разходват тези публични средства най-целесъобразно, най-икономично и най-законосъобразно. Това е много сериозна криза с енергията. 

От друга страна, в условията на пандемия, която се развива според мен някак циклично и непредвидимо за жалост, не можем да знаем пред какво ще се изправят бъдещите директори. Ситуацията ще е много тревожна, защото изисква нова култура на организацията вътре в учебния процес. Ние добихме опит от гледна точка на развитието на пандемията, но той не е достатъчен. Винаги е изненадващо. 

Натрупват се страшно много казуси по отношение на администрирането в системата. При една смяна на директорите точно в този момент, когато бившите директори са управлявали много програми по Еразъм+, има много големи изпитания около самото администриране на процесите вътре в училищата. Това изисква изключително високо подготвени следващи директори - по-добре подготвени, отколкото са сега даже и настоящите. Тази подготовка трябва да започне, да върви на етапи и трябва на всеки един етап на бъдещите директори да има и междинна оценка. Това е моето скромно мнение като човек, който е все още действащ директор. Освен това тези директори на училища, които в бъдеще ще заемат титулярните си места, трябва да знаят, че трябва да поемат висока отговорност. 

Мога да ви разкажа случай от моята практика. Когато аз получих от НОИ разпореждането да се пенсионирам на 16 април, поканих колежката Десислава Николова, която имаше желание да кандидатства и кандидатства за заемане на длъжността директор в 18. СУ. Предложих ѝ аз да се оттегля, да бъде обявено свободно място за временно изпълняващ длъжността от началника на Регионалното управление и тя да поеме и с времето да се наложи, да придобие увереност при провеждането на конкурса. Чаках я два месеца да каже, защото това не е случайно решение, трябва да имаш увереност какво точно искаш. "Още не съм готова, ще ви кажа" - това траеше цели два месеца, повече даже от два месеца. Е, това е отговорност. Това е да ти поверят да управляваш едно училище, макар и временно.

Носенето на отговорност означава да можеш. Тези кандидати трябва да бъдат подготвени, да могат в деня, в който отворят кабинетите си, да започнат да администрират веднага, незабавно. Това са тежки казуси - управление на човешки ресурси, финансови потоци, които да можеш да обхванеш и да разпределяш, да управляваш публични средства, за които носиш пряка финансова отговорност, да управляваш качеството на финансовия процес. Искат се куп умения и куп отговорности, които се вменяват по силата на това, че ти заемаш тази длъжност. 

Нямаха време новите кандидати да се подготвят за тази висока отговорност. Само два месеца - за два месеца отговорни колеги са ми казвали "бих се явил на конкурса, но при тази нормативна уредба и при тези високи изисквания на мен ми трябват минимум пет-шест месеца да се подготвя.

Не е вярно, че в системата няма желаещи да се явят на конкурси. В момента реалността е следната - отварят се свободни места за директори, кандидатстват по един, понякога въобще няма кандидати. И реалността е такава, прави впечатление, че кандидати няма. Не е вярно обаче, че няма желаещи да се явят на конкурси, да заемат длъжността и да управляват училища. Но се чувстват неподготвени. Най-добрите кандидати от моето училище, двама от тях юристи, ми казаха "не мога да се явя на този конкурс, защото не съм достатъчно подготвен". Не е достатъчно времето да обхванат цялата нормативна уредба.

А тази екстравагантна идея на някои колеги, че директорите могат да се избират от учителите и от родителите - това наистина е екстравагантно. Това просто е някакъв странен експеримент, ако въобще може да се обсъжда сериозно. Това е недопустимо.

И във връзка с тези високи изисквания за кандидатите за директори се появиха и спекулации, че всъщност има политическа намеса в тези конкурси. Има ли притеснения в кандидатите за директори, че всъщност тази наредба има за цел да облагодетелства политически поставени лица?

Коментира се това в системата и винаги е имало съмнения. Сега обаче тези съмнения са много сериозни и те възпират качествените кандидати, които биха се наели да управляват едно училище. Говори се навсякъде в системата, просто навсякъде е така. Има случаи, в които някои от колегите - кандидати за директори, са споделяли на други места, че имат политическа подкрепа, становище на разни политически партии, не знам дали това е така, или не е, но по-скоро съм склонна да вярвам.

Какъв подход би бил подходящ при смяна на директори на училищата, така че да се балансира предаването на работата между предходния директор и новия директор?

Знаете ли, мислила съм. Подготвила съм се, защото каквото и да се случва оттук нататък, промяна ще има. Подготвила съм проекти на заповеди, които новият директор да погледне, да администрира по тях. Това изисква култура на предаването на една такава образователна институция и не може да стане за един ден. 

Първо, ние сме материално и финансово отговорни хора. За един ден ти не можеш да предадеш бюджета, администрирането, дори не можеш да му представиш екипа, с който си работил. Оставям настрана въобще документацията, свързана с учебния процес - тя е много, на три-четири страници разписани нормативни изисквания как точно трябва да се предаде нормативната уредба на новия директор и каква документация предишния директор е съхранявал. Задължителната училищна документация е най-малкият проблем. Предполага се, че като кандидат за директор, той вече трябва да е подготвен, а когато отговори протокола, да разбере за какво става дума.

Най-тежкото е администрирането по отношение на трудовото право, на финанси, на административни казуси, на предаването на материалната база и нейните проблеми, които са се натрупвали във времето и които трябва да бъдат покрити.

Аз съм пътувала доста по различни проекти, включително и в Азия, и съм гледала как става това, особено в Европа е доста цивилизовано откъм подхода - обикновено опитните директори, на които им предстои да се оттеглят, навършили са години за пенсиониране, остават около месец-два да поработят паралелно с новоназначения директор.

Кому е нужно да се плащат тези безумни обезщетения на пенсионираните директори, като те могат да работят месец, месец и половина, два - колкото е необходимо, за да помогнат на новия колега и училището да има един плавен преход, новият постъпил директор да има разумна увереност, че поема нещата в свои ръце.

Това би било най-цивилизованият подход. Разбира се, това е решение на МОН, респективно на образователния министър, но това е едно мое скромно предложение.

Остава по-малко от месец до началото на новата учебна година? Какви са очакванията? Ще се справи ли системата с новите предизвикателства?

Системата и сега е подготвена. Навсякъде, във всички училища има директори. Няма българско училище в момента, което да няма легитимен директор. Всички тези директори са по работните си места и подготвят активно учебната година. 

Тук изобщо не говоря за 15 септември, церемонията, която всяка година всички училища правим. Тук става дума за подготовката на учебната година от гледна точна на норми и преподавателска заетост на учителите, от гледна точка на това, че трябва кадрово да се обезпечава самото училище, материалната база, образователната среда и куп други неща. 

Имам абсолютна увереност, че всички колеги, какъвто и статут да имат те в момента, правят това. И това беше смисълът на решението на ВАС за спирането на конкурсите - да се подготви системата и децата да бъдат приети в училище по един подобаващо сериозен начин. И няма значение дали училището е голямо или по-малко, или най-малко - навсякъде тече един и същи процес. И управлението на този процес - на подготовката на учебната година изисква високи професионални качества на директорите.