В НАТО растат страховете от скоро руско нападение

13:06 | 24 декември 2023 931 30816 Снимка: iStock by Getty Images

Страхът от нападение на руската армия срещу НАТО нараства, а европейските тайни служби вече подготвят драматичен сценарий, пише в. "Билд". През изминалия уикенд министърът на отбраната на Германия Борис Писториус предупреди: "Сега имаме около пет до осем години, в които трябва да наваксаме изгубеното време - както във въоръжените сили, така и в промишлеността и обществото." Поради това Писториус очаква евентуална руска атака срещу НАТО след по-малко от десетилетие. Други виждат опасността в още по-близко бъдеще. Дори в рамките на НАТО обаче оценките се различават. Основният въпрос е: Колко бързо ще се възстанови Русия от катастрофалните си загуби в Украйна? Полша смята, че Русия ще стане способна (и склонна!) да започне отново война около два пъти по-бързо, отколкото предполага германският министър на отбраната.

Русия - Украйна

Една европейска тайна служба предвижда още по-драматично развитие на нещата. Съответно Русия може да се опита да нападне отново Европа през предстоящата зима на 2024/25 г. Предполага се също така, че Русия може да нанесе удар точно в момент, когато САЩ ще бъдат "без лидер" и следователно ще могат да се притекат на помощ на европейските държави със закъснение. По-конкретно това означава: между евентуалната замяна на Джо Байдън в началото на ноември 2024 г. и встъпването в длъжност на неговия потенциален наследник през януари 2025 г.

Според служител на разузнаването руснаците се надяват, че бившият президент Доналд Тръмп ще си върне Белия дом. При него, според представителя на тайните служби, "всичко може да се случи".

Литовският министър на отбраната Арвидас Анушаускас смята: "Ако осигурим военно поражение на Русия в Украйна, рискът от нападение срещу НАТО ще бъде значително намален!" Освен това "няма значение какъв времеви прозорец смятате за реалистичен", продължава Анушаускас. "Три, осем или десет години." Това, което има значение, е "да се подготвим незабавно за руско нападение".

Полският външен министър Радослав Сикорски призова европейските страни да увеличат военното производство в отговор на руската заплаха след посещението си в Киев, пише британският в. "Гардиън". Сикорски подчерта значението на индустриалния капацитет за конфликти и предупреди, че Русия може да изпревари Запада, ако продължи да действа. По време на посещението си Сикорски се срещна с украинския президент Володимир Зеленски и други официални лица. Той обсъди трудното положение в Украйна, предизвикано от умората от битката и опасенията от намаляваща подкрепа от страна на Запада.

Междувременно председателят на Комисията по външна политика на германския Бундестаг Норберт Рьотген пише в сп. Foreign Affairs, че Европа трябва да увеличи подкрепата си за Украйна, а изоставянето на Киев ще засили Русия и ще доведе само до нова война.

Партньорите на Украйна трябва да преминат от полу- към пълномащабна настъпателна стратегия, която ще даде на страната всички необходими оръжия, за да получи предимство и да отблъсне руските сили. Европа, в частност, трябва да направи повече. Това включва доставка на възможно най-много материали от съществуващите запаси на ЕС от съответните оръжейни системи, увеличаване на военното производство и разширяване на производствените възможности на всяка страна. По-специално, Европа може и трябва да прехвърли на Киев много повече крилати ракети със среден и голям обсег на действие. Това би позволило на Украйна да нанася удари по руската инфраструктура в окупираните територии, като същевременно предпазва войниците си от опасностите на фронтовата линия. Европа трябва също така да ускори и разшири доставката на изтребители F-16 за Украйна, което ще позволи на страната да установи превъзходство във въздуха. В съчетание с доставката на допълнителни системи за противовъздушна отбрана, като ракети Patriot и IRIS-T, подобна помощ ще позволи на Украйна да окаже ефективен натиск върху руските сили и да получи предимство на бойното поле.

Преговорите ще станат възможни само когато Русия започне да изостава. Само тогава западните политици ще могат да постигнат истинските критерии за победа: да гарантират, че агресивната война на Путин няма да се превърне в победа на Русия и че Европа няма да се превърне в театър на войната. Ако обаче Западът капитулира пред умората и вътрешните борби, той просто ще действа в полза на Путин. Победата на Русия ще създаде предпоставки за по-нататъшна война на целия континент, като размириците ще се приближат до територията на НАТО.

На Путин не може да му се позволи да си въобразява, че чудовищното му нашествие има поне някакви основания; ако той надделее, агресивните войни в Европа могат да станат нещо обичайно. От гледна точка на Киев и неговите партньори това означава, че като минимум трябва да бъдат възстановени довоенните граници на Украйна. Киев се бори не само за възвръщане на територията си, но и за защита на основното право на държавите на самоопределение и на до голяма степен мирния ред, който преобладава в Европа след края на Втората световна война. Това е цел, която либералните демокрации на Запад и по света трябва единодушно да подкрепят - особено в Европа, където войната се завърна.

Оттеглянето на подкрепата от Украйна по-скоро ще намали, отколкото да увеличи желанието на Русия за преговори. Путин ще има надмощие и няма да има причина да води диалог, ако усеща възможността за военна победа. Разрастващият се военно-промишлен комплекс на Русия може да издържи години на военни действия; от друга страна, Европа не увеличава военното производство и скоро ще изчерпи жизненоважните военни системи, от които Украйна толкова отчаяно се нуждае. Знаейки това, Путин може само да чака. Времето е на негова страна.

Липсата на гръбнак в САЩ и ЕС може да има важни последици за останалата част от света. Ако Западът отстъпи пред настъплението на Путин или покаже, че не е в състояние да увеличи значително подкрепата си за Украйна, този провал ще бъде сигнал за слабост към Китай и други ревизионистични сили като Иран. Това би било катастрофален сигнал и за други ключови съюзници като Филипините и Тайван, които разчитат на военната подкрепа на САЩ за своята сигурност и териториална цялост. Преминаването към целенасочена настъпателна стратегия и подпомагането на Украйна в успешната борба с Русия ще помогне за сдържането на Китай в Индо-Тихоокеанския регион и ще успокои съюзниците на САЩ и ЕС. Всеки републиканец, който твърди, че Съединените щати трябва да се съсредоточат върху Китай и да оставят Европа на европейците, трябва да помни, че ако позволи на Русия да надделее в Украйна, това само ще насърчи най-лошите, най-агресивните инстинкти на Пекин.

В допълнение към разширяването на военното си производство партньорите на Украйна могат и трябва да направят много повече, за да забавят производството на оръжие в Русия, като започнат с правилното прилагане на собствените си санкционни режими. Много от прецизното оборудване, използвано в Русия за производство на системи като крилати ракети, са продукти на САЩ и Германия. Русия продължава да поддържа и закупува тези машини. Това е възможно, тъй като германските власти не прилагат правилно европейските санкции. Русия често успява да заобиколи ограниченията, като действа чрез трети държави, като например Киргизстан, където германският износ се е увеличил драстично, откакто Русия започна войната. След като стигнат дотам, износът на машини, автомобили и резервни части, чиято цена се е повишила с повече от 5000%, продължава към Русия. Правилното прилагане на санкциите на ЕС, включително адаптирането им така, че да се забрани заобикалянето на санкциите чрез трети страни, ще възпрепятства способността на Русия да ремонтира, поддържа и набавя резервни части за това критично оборудване, което в крайна сметка ще забави руското производство на оръжие.

Принуждаването на Украйна да преговаря при сегашните обстоятелства би унищожило всички нейни надежди за по-тясно сближаване със Запада - надежди, които станаха малко по-ярки след решението на ЕС да одобри преговорите за присъединяване на Киев към блока. Путин ще продължи да преследва и дестабилизира Украйна с всички налични средства. В края на краищата страхът на Путин от още една просперираща западна държава на границата на Русия го подтикна да атакува. Отбранителна стратегия, насочена единствено към диалог с Русия, в най-добрия случай е фундаментално погрешна, а в най-лошия - катастрофално наивна. Подобна стратегия би довела до разделянето на Украйна без надежда за членство в НАТО, тъй като нито една страна от НАТО не би искала да рискува да бъде въвлечена пряко в продължителен конфликт с Русия. Без възпиране от страна на НАТО Путин ще бъде свободен да се възстанови, да се прегрупира и евентуално да атакува отново. А Украйна няма да бъде единствената страна, изложена на риск да бъде отново нападната; други държави като Молдова и балтийските държави ще бъдат под постоянна заплаха. Европа може да предотврати този кошмарен сценарий само ако се откаже от илюзиите си и се посвети изцяло на защитата на Украйна, пише в заключение авторът.

ИЗБРАНО