Убийства от суета: Протестът, за който не знаем

Снимка: Официален профил във Facebook

Убийства от суета: Протестът, за който не знаем

Жестокият бизнес с ценни кожи работи за каприза на тесния кръг на елита

09:06 | 20 юли 2019 | Редактор : Стоян Гогов 118 13687 Снимка: Официален профил във Facebook

Животът в България е изпълнен с протести. Малки или големи, те обикновено са свързани с проблемите от нашето ежедневие. Недомислените закони, високите цени и лошата инфраструктура са само малка част от причините за нашия гняв и недоволство. Днес обаче ще ви разкажем за един по-различен протест, който не попадна в общия информационен поток. Пренебрегвано от медиите и не особено гласно, сред част от българското общество зрее едно дълбоко несъгласие.

Възмущавали ли сте се при вида на животни, прекарващи целия си живот в тясна и мръсна клетка в очакване на своята смърт? Най-вероятно да. Но за някои от съгражданите ни този проблем е много по-сериозен. Тяхната непосредствена мишена са фермите за ценни кожи, в които се развъждат норки. Тези животни се отглеждат не заради месото си, а единствено за да бъдат одрани, след което да се превърнат в скъп моден аксесоар.

Обединени в "Гражданска инициатива за забрана на добива на ценни кожи в България" и с помощта на други организации като "КАЖИ - Кампании и активизъм за животните в индустрията" и "Дивите животни", активистите събират малко над 50 000 подписа в подкрепа на искането си за законови промени и ги внасят в парламента. Това става преди година, а само в през последните два месеца две протестни събития срещу фермите за кожи се проведоха пред сградите на Министерски съвет и Народното събрание.

Протестиращите разкриват, че дори Сърбия и Македония са забранили фермите за ценни кожи

Снимка: Официален профил във Facebook

Преди броени дни сдружението организира нов протест със същото искане - забрана на фермите за ценни кожи. За да научим повече за каузата на активистите и техните идеи, се свързахме с председателя на "Гражданската инициатива за забрана на добива на ценни кожи в България" и КАЖИ - Петя Алтимирска.

"Водещата причина да искаме затварянето на фермите за ценни кожи е етична. За съвременното общество не е приемливо да се причинява страдание на живи същества, само и единствено заради мода, суета и печалби, обяснява Петя Алтимирска.

Норките живеят в ужасяващи условия

Снимка: CAAI

Активистката подчертава, че дори не става въпрос за някакви хилядолетни традиции. Само преди век хората са използвали кожите от убити животни основно за да се предпазят от студа през зимата, а не за мода. Кожусите пък са се правели от отстрелян дивеч, който не е бил специално отглеждан за това.

"Месото на норките или лисиците е негодно за консумация от човека. Около 100 милиона от тези животни се убиват всяка година по света само за да бъдат одрани и да се направят от кожите им модни аксесоари или луксозни палта. Като общество, отдавна сме приели, че не е приемливо да се убиват животни, без това да служи на жизненоважни човешки интереси. Нуждата от модни аксесоари и палта от норки със сигурност не попада в тази категория", допълва председателят на "Гражданската инициатива за забрана на добива на ценни кожи в България".

Първите ферми за норки, еноти, лисици и други животни, отглеждани само и единствено заради кожата си, възникват през миналия век. Основната клиентела на този нов бизнес са елитните модни къщи, чийто продукти са достъпни само за най-висшата класа. Година след година индустрията се развива, рекламирайки красотата на крайния продукт, но прикривайки жестокостта, която стои зад нея.

"Постепенно, размерите на клетките са намалявани, докато са стигнали до днешните стандарти (за норките около 31/45/92 см). На затворените диви животни е отнето абсолютно всичко, напомнящо за естествената им среда - почва, растителност, възможности за катерене, ровене, укрития, водни басейни за гмуркане, къпане, дори пряка слънчева светлина и свеж въздух. Единственото, до което се докосват животните във фермите днес, са телените клетки. Въпреки че са предназначени само за една възрастна норка, в тях често се гледат по 3, 4 дори 5 възрастни животни. Условията, в които доживяват дните си, водят след себе си високи нива на стрес и агресия. Не липсват случаи на канибализъм", допълва Петя.

Не липсват и други причини фермите за ценни кожи да са обект на недоволство. Тъй като те са индустриализирани и в тях се гледа огромно количество животни, то не рядко някои норки бягат от клетките си. Това обаче крие риск за дивите и селскостопанските животни, обитаващи районите около фермите. Американската норка, гледана у нас, е хищник, който не се среща в нашата природа и няма естествени врагове. Като бягат от фермите, норките се превръщат в опасност за много местни животни и птици, дори застрашават от изчезване някои от тях.

За да оцелеят, норките нападат и домашни животни - кокошки, патици, гъски, зайци, агнета, кучета и др. Когато попадне в селски двор, хищният бозайник убива всички животни, дори и да не е гладен. Набезите от норки са добре познати на хората, живеещи в близост до фермите в България.

Основната причина за протестите е етична, но фермите за ценни кожи крият рискове за околната среда и човешкото здраве

Снимка: Официален профил във Facebook

По-голям е проблемът със замърсяването на подпочвените води и въздуха. Концентрацията на голямо количество фекални маси от хищни животни е основната причина. Въпреки че повечето ферми имат програми за неутрализиране на отпадъците, факт е, че те не се изпълняват стриктно и поради тази причина почвите, водите и въздуха около фермите се замърсяват. Това рефлектира, както върху природата, така и върху здравето на хората, живеещи в близост до фермите, така и върху туризма.

"Набезите, смрадта, мухите, комарите, рисковете от зарази, пренасяни от избягалите животни, замърсяванията на водите и почвите, правят живота на местните хора все по-труден.

Все повече хора застават срещу кожухарската индустрия. Числата говорят сами за себе си: 51 124 граждани са се подписали под Националната гражданска инициатива за забрана добива на ценни кожи в България. Според проучване на МБМД 65.6% подкрепят забрана на фермите за ценни кожи, а 75% не одобряват убиването на животни единствено за техните кожи.

Всички тези числа показват, че обществен интерес има. Недопустимо е в една демократична държава, при наличие на такъв обществен интерес по конкретна тема с предложение за конкретно решение, политиците да се правят, че не забелязват проблема и да отлагат разглеждането му.

Мина една година откакто подписите с предложен законопроект бяха внесени в Народното събрание. Три парламентарни комисии разгледаха предложението. Това са над 60 депутати, които персонално са информирани и са получили документите. Но въпреки че не се появиха аргументи против това решение, законопроектът за забрана все още не е внесен от народните представители за гласуване. Това бездействие обрича на страдание и ужасна смърт следващите поколения животни, които ще се родят във фермите. Само за тази година те са над 130 хиляди", разкрива Петя Алтимирска.

Може би най-сериозната заплаха е тази за здравето на хората.

Норките са приносители на туберкулоза, антракс, гана, бутолизъм, инфлуенца, нюкасълска болест, болест на Ауески и др. И въпреки че в България фермите съществуват вече от повече от пет години, програма за надзор на заразните заболявания при норките не е изготвена от компетентните органи.

"Още през 2017 година научно становище на ЦОРХВ даде препоръка за това, но до този момент проблемът със заразите от норки явно се омаловажава от институциите. В същото време имаме ясен пример с чумата по свинете за това колко брутални могат да са последствията от неадекватните мерки на институциите. Като се има предвид и колко често норките бягат от фермите, чист късмет е, че до момента не е плъзнала някоя страшна епидемия от изброените по-горе болести", казва Петя Алтимирска.

Проучванията на пазара показват, че повечето ценни кожи се използват за аксесоари и обшивки на дрехи - яки на якета, помпони на шапки, декорации за обувки и чанти. През годините палтата и дрехите с ценни кожи са се превърнали в признак за висок стандарт на живот, демонстрация на финансови възможности и лукс. Цените на палтата с ценни кожи стигат до петцифрени суми. Те са достъпни само за хора от висока класа. Алтернативите на ценните кожи не просто са налични, но и превъзхождат по качество "оригиналния" продукт. Използването му е факт единствено заради суетата и чувството за лукс, което то предизвиква сред мнозинството от купувачите си.

Снимка: Официален профил във Facebook

В естествената си среда норките живеят около 10 години. Но във фермите животът им трае 6 месеца. Когато достигнат необходимите размери и козината им се е сгъстила достатъчно за зимата, малките бозайници са убивани.

Животните се хвърлят в газови камери, убиват се и се одират. Труповете им се изгарят или заравят. Основната цел при убиването е да не се нарани целостта на козината.

"В газовите камери норките ги задушават с въглероден оксид. Проблемът обаче е, че те са полуводни животни, които могат да задържат дъха си до 15 минути, и инстинктивно спират да дишат, когато усетят отровния газ. Това, заедно с факта, че газът не може да достигне до норките, които в камерата са имали лошия късмет да останат отдолу, означава, че някои от тях само изпадат в безсъзнание и не умират в газовите камери. Скрити камери от ферми за кожи, показват, че норки се събуждат и са в пълно съзнание, докато ги дерат", разкрива Петя Алтимирска.

Само в Европа вече са 17 държавите, които са забранили или ограничили фермите за ценни кожи. В 12 от тях това е пълна забрана - тенденцията започна още през 1999 г., когато Великобритания става първата държава, забранила фермите за ценни кожи. Следват страни като Австрия, Холандия и в последните години - Белгия, Норвегия, Чехия. Някои от страните никога не са допускали съществуването на такъв бизнес. А други, като Германия, са предприели високи изисквания за хуманното отношение към животните, които са непосилни за изпълнение от бизнеса.

Дори държави извън ЕС, като Сърбия, Босна и Херцеговина и Македония, забраняват фермите, в които животните са отглеждани единствено заради ценните си кожи.

"На 2 юли ирландското правителство одобри предложена от министъра на земеделието за забрана на фермите за кожи. Ирландия е на път да стане 13-ата европейска държава с подобна забрана. Там ситуацията е сходна с тази в България. Фермите са само три, докато у нас са две. Животните, които се убиват, са по-малко отколкото в България. У нас в момента годишният капацитет на фермите е около 130 хиляди норки. Незначителна е трудовата заетост в сектора, както в Ирландия, така и у нас. В България в двете ферми работят едва около 50 души. Приходите към държавните бюджети и в двете страни са незначителни", обяснява Петя Алтимирска.

Предложеният от Националната гражданска инициатива законопроект предлага включването на забраната в Закона за ветеринарно-медицинската дейност. Това ще рефлектира и върху Закона за защита на животните, както и на свързаната с него Наредба 2 от 2009 г. за условията за отглеждане на космат и пернат дивеч.

"Опитваме се да информираме лично максимално много депутати, които да изразят личната си позиция. Парадоксалното е, че до този момент не сме получили аргументи за отхвърляне на проекта, но въпреки това нито един от народните представители не го е внесъл все още. От Министерството на земеделието имаме уверение, че предложението за забрана ще бъде включено в новия законопроект за цялостно изменение на Закона за ветеринарно-медицинската дейност, който трябва да е готов до ноември. Въпреки това, ние продължаваме да търсим варианти законопроектът за забрана да се внесе от народни представители и да се разгледа самостоятелно, без да е зависим от други текстове", споделя Алтимирска.

Активистите смятат, че информираността и просветата по темата е важна, за да се стигне до резултат. От всеки един член на обществото зависи в каква посока ще се движи то.

"Националната забрана на фермите за ценни кожи е само една част от кампанията. Важно е все повече хора да започнат да се замислят за първопроизхода на стоките, които потребяват. Информирайки се за произхода, ще могат да направят своя цивилизационен избор и да преценят да купуват или не неетични продукти, каквито са ценните кожи", завършва Петя Алтимирска.

ИЗБРАНО