Създава се впечатлението, че той е пропуснал един много важен урок на френския мислител Алексис де Токвил: „Историята е картинна галерия, в която има малко оригинали и много копия“.

В края на ноември бившият полски министър-председател написа в своята официална страница в Туитър, че срещата на Европейския съюз и Турция, насрочена за 29 ноември, има за цел „да съживи нашите отношения и да спре мигрантския поток“. Това решение е било взето в резултат на най-сериозната миграционна криза от времето на Втората световна война.

В съответствие със споразумението, съдържащо план за действие в подкрепа на Турция, за да може тя да помогне на Европа да се справи с миграционната криза, европейските лидери предложиха много щедър пакет на Анкара, включващ 3 милиарда евро финансова помощ, която ще се предоставя в течение на две години, смекчаване на визовите ограничения и ускоряване на процеса за влизане в Евросъюза. Мнозина нарекоха това предложение „нечестна сделка“, тъй като консенсусът между членовете на Евросъюза по въпросите на финансирането на този договор така и не бе постигнат.

500 милиона евро ще бъдат отпуснати от бюджета на Евросъюза, докато останалите 2,5 милиарда евро трябва да се предоставят от отделните му членове: размерът на приноса на всяка една държава ще се изчислява по същата формула, която се използва при изчисляването на размера на вноската в бюджета на ЕС. Това означава, че най-много от всички трябва да платят Германия /534 милиона евро/, Великобритания /410 милиона евро/ и Франция /386 милиона евро/.

Въпреки че най-голямата вноска ще направи Германия, канцлерът Ангела Меркел, чиято готовност да приеме почти милион мигранти доведе до увеличаване на вътрешнополитическия натиск върху нея, посети президента Реджеп Тайип Ердоган в навечерието на предсрочните парламентарни избори от 1 ноември и принуди останалите членове на ЕС окончателно да приемат това споразумение.

Но страните от Централна Европа, сред които Унгария, Словакия, Чехия и Полша категорично се обявиха срещу тази идея, обяснявайки това с нежеланието си да залагат твърде много на държави, които не влизат в Евросъюза. Както заяви унгарският премиер Виктор Орбан по време на ноемврийската среща, посветена на проблема с мигрантите, „ние не желаем да сядаме на масата за преговори с Турция, защото тя може да реши, че е нашият последен шанс за спасяване“.

Той има сериозни съмнение относно надеждността на Турция, която се стреми да стане член на съюза, докато нашите западни съседи са готови да отложат настрана нашите европейски ценности в опит да решат мигрантския проблем, следвайки известното изказване на Волтер: „Там, където става дума за пари, всички са от една вяра“. Учудващо е колко лицемерни можем да бъдем, преминавайки през терористичните атентати и изпитвайки остра нужда да защитим нашия начин на живот, за да си затворим очите за нарушението на човешките права в Турция и да се съгласим с искането на Анкара да й предоставим пари, знаейки, че „желанието на Турция да влезе в Евросъюза е продиктувано преди всичко по икономически причини, а не от желанието да се подобри качеството на демокрацията и положението със защитата на човешките права“, както написа анализаторът на „Чатъм хауз“ Фади Хакура.

Нещо повече, на фона на докладите за доставката на турско оръжие за джихадистите в Сирия, публикуван от незаконно арестуваните журналисти и неотдавнашното сваляне на руския боен самолет, който се бори с „Ислямска държава“ след парижките атентати, ситуацията изглежда така, сякаш преживяваме повторение на сценария от 1855 г.

Въпреки това, по думите на Доналд Туск, „ние нямаме друг изход“, освен да сключим договор със страна, чиито исторически и културни корени нямат никакво отношение към Европа.


Превод: БГНЕС

---------

Адриел Касонта, член на редколегията на списание Central European Journal of International and Security Studies и председател на Комитета по международни отношения в най-стария консервативен аналитичен център на Великобритания Bow Group. Неговият анализ е публикуван в „The National Interest“.