На 13 януари в Тайван се провеждат президентски избори на 13 януари. Един от основните кандидати изрази много кратко значението на вота: според него резултатът от изборите пряко определя дали Китай реши да започне пълномащабна инвазия. Ако се стигне до въоръжен конфликт той ще струва на човечеството до 10 % от световния БВП.
Какво се случва с Тайван през последните стотина години
През 1912 г. в Китай се случва революция. Император Пу И е свален от власт, страната става република, а неин първи президент става Сун Ятсен, един от основателите на антимонархическата партия Гоминдан.
Петнадесет години по-късно избухва гражданска война между представителите на Гоминдан и китайските комунисти, водени от Мао Дзедун. Тя (с прекъсвания) продължава повече от 20 години и завършва с бягството на гоминдановците в Тайван през 1949 г. Те провъзгласяват острова за място на "временно пребиваване на централното правителство на Китай", а маоистите установяват управлението си на континента, обявявайки създаването на Китайската народна република (КНР).
През първите 25 години Тайван (официално той започва да се нарича Република Китай или РК; това е името, което Китай носи след падането на монархията) се управлява от един човек - Чан Кайши, военен и политически лидер на Гоминдан. Островът е във военно положение и е забранено създаването на нови политически партии и медии. Чан Кайши решава всичко.
Постепенната демократизация започва едва след смъртта му през 1975 г. - и то далеч не веднага. Военното положение постепенно е отменено, забраните падат и през 1996 г. Тайван провежда първите си общи президентски избори. Те отново са спечелени от кандидата на партията Гоминдан Ли Денхуей. С 54% от гласовете той побеждава кандидата на Демократичната прогресивна партия (ДПП) - много по-либерална партия от консервативната Гоминдан.
Оттогава двете партии се редуват на власт. В зависимост от това коя партия е спечелила последните избори, се коригира и курсът на Тайван. Основното противоречие между партиите е в тълкуването на така наречения "консенсус от 1992 г.". Според него "и двете страни на Тайванския проток трябва да се придържат към принципа за един Китай". Страните обаче никога не са определяли кой точно представлява този единен Китай - КНР или КР.
Ако някоя държава иска да установи дипломатически отношения с КНР, тя трябва преди всичко да прекрати (или да не установява) всякакви официални отношения с Тайпе.
КНР поддържа дипломатически отношения със 182 държави, като всички те са заявили, че признават принципа на единен Китай и регулират отношенията с Тайван в рамките на този принцип. Само 13 държави признават острова като независима държава - Гватемала, Белиз, Парагвай, Хаити, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Винсент и Гренадини, Сейнт Лусия, Маршаловите острови, Науру, Палау, Тувалу, Есватини и Ватикана.
САЩ и Русия също признават принципа за единен Китай, но Вашингтон не винаги се е придържал към него. След Втората световна война правителството на САЩ подкрепя Гоминдан, но в началото на 70-те години на миналия век, с промяната на международната обстановка, започва да коригира политиката си. Например през февруари 1972 г. президентът Ричард Никсън посещава КНР, а в съвместното комюнике след посещението се посочва, че "Съединените щати са наясно, че всички китайци, живеещи от двете страни на Тайванския проток, вярват, че има само един Китай, че Тайван е част от Китай".
През 1979 г. САЩ и КНР установяват дипломатически отношения, отношенията на САЩ с КР са прекъснати. Но през същата година Вашингтон приема отделен "Закон за отношенията с Тайван", който включва американска военна помощ в случай на заплаха за сигурността на Тайван.
Настоящият президент на САЩ Джо Байдън неколкократно е заявявал, че Вашингтон не се отказва от ангажиментите си и ще защити Тайван в случай на нападение от страна на КНР.
Тайванските партии имат различно отношение към консенсуса. Гоминдан го признава, а ДПП - не. Ето защо, когато Чен Шуйбиан от ДПП е президент на Тайван от 2000 до 2008 г., политическите контакти с Пекин са замразени. Той обаче е заменен от Ма Индзиу от Гоминдан, който подкрепя подобряването на отношенията и икономическото сътрудничество с Китай. Именно под негово ръководство се състои единствената в историята среща на ръководителите на Тайван и Китай.
Отношенията отново се изострят през 2016 г., когато Тайван е оглавен от Цай Инуън от ДПП, първата жена на този пост. През втория ѝ мандат се стигна до най-сериозната криза в отношенията с Пекин от десетилетия насам. През август 2022 г. председателят на Камарата на представителите в Конгреса на САЩ Нанси Пелоси посети острова. Китай се отнесе недвусмислено към това посещение: Пекин предупреди, че "онези, които си играят с огъня, със сигурност ще се изгорят" и проведе мащабни военни учения. Оттогава все по-често се заговори за евентуално китайско нахлуване.
В изборите участват трима кандидати. Един от тях е уверен, че днес тайванците ще изберат между мира и войната
Президентът е ключовата фигура в политическата система на Тайван, държавен глава и върховен главнокомандващ. Президентът (и вицепрезидентът, който е в двойка с него) се избират чрез пряко гласуване в един тур, като за победа е необходимо мнозинство от гласовете.
В настоящите избори участват трима кандидати. И ако може да се вярва на предизборната реторика, никой от тях няма намерение да реформира радикално отношенията с Пекин (в каквато и да е посока).
От управляващата ДПП кандидат е досегашният вицепрезидент и партиен лидер Лай Цинде (в един от предизборните клипове действащият президент Цай Инуън му отстъпва волана на автомобил с думите "карай по-добре от мен"). През 2017 г. Лай Цинде се нарече "прагматичен борец за тайванска независимост", но шест години по-късно заяви, че не вижда необходимост от официално обявяване на независимост от Китай, защото "Тайван вече е суверенна, независима държава, наречена Република Китай". "Той не е част от КНР. КР и КНР не са подчинени една на друга. Не е необходимо да се обявява независимост", добави той.
64-годишният Лай Цинде планира да запази статуквото в отношенията с Пекин, но при това да "укрепва военния потенциал на Тайван", докато "Китай не се откаже от използването на сила". Той също така очаква Пекин да бъде по-предпазлив, ако има повече държави, които признават, че Тайван не е част от КНР. В момента тези държави са 13, като през последните години броят им намалява поради натиска на КНР.
В двойка с Лай (като кандидат за вицепрезидент) е Сяо Мейцин, която от юни 2020 г. е ръководител на Икономическото и културно представителство на Тайпе в САЩ - фактическото посолство на КР в САЩ. Нейният избор за поста се разглежда като опит за укрепване на отношенията със САЩ - и също така за изпращане на сигнал към Пекин.
От Гоминдан (макар и да загуби последните парламентарни избори, партията контролира повечето местни органи на острова) се кандидатира 66-годишният Хоу Юи, кмет на Нов Тайпе. Това е специфична община, която обгражда столицата Тайпе. Ако броим Нов Тайпе като отделен град, той е най-населеният в Тайван - повече от четири милиона души.
По време на кампанията Хоу заяви, че на 13 януари тайванците ще избират между мира и войната. Той вярва, че само по-голям дипломатически и икономически ангажимент с Пекин (например в областта на туризма) може да предотврати пълномащабна инвазия - и възнамерява да го развие.
Третият кандидат е 64-годишният Ко Вендже, бивш кмет на Тайпе, който представлява популистката Тайванска народна партия (създадена през 2019 г.). Ке настоява за преразглеждане на "консенсуса от 1992 г." и критикува позицията и на двамата си опоненти. Той не харесва Гоминдан заради неговата "прекомерна мекота" в диалога с КНР, а ДПП - заради нейния "радикализъм". Убеден е, че ако спечели, ще успее да намери нещо средно между тях.
Не е ясно кой ще спечели изборите. Според местните закони проучванията на общественото мнение не могат да се публикуват 10 дни преди изборите. Според социологическите проучвания от 3 януари кандидатът на ДПП Лай Цинде е подкрепян от около 36 % от анкетираните, Хоу Юи - от 31 %, а Ко Вендже - от 24 %.
Какво мислят в Пекин
Абсолютно всички лидери на КНР открито декларират целта да върнат Тайван под контрола на Пекин - по един или друг начин. Някои призовават за мирни преговори, други бомбардират малки острови, контролирани от Тайпе.
В крайна сметка през 1984 г. тогавашният китайски лидер Дън Сяопин формулира принципа "една държава, две системи". Според този принцип социализмът (в неговата китайска интерпретация) се запазва на континенталната част на страната, а капитализмът се запазва на някои други територии (например Тайван). От 2012 г. насам обаче, когато Си Цзинпин дойде на власт, Пекин се държи все по-агресивно. Си неведнъж публично е допускал използването на военна сила - а самата китайска армия демонстрира готовността си за инвазия. По данни на тайванските власти през 2022 г. китайските самолети почти са удвоили броя на полетите си в идентификационната зона на противовъздушната отбрана на острова. Общият брой на дните, в които самолети на КНР са били забелязани в зоната, е нараснал от 240 през 2021 г. на 268 през 2022 г.
В последното си новогодишно обръщение Си Цзинпин говори конкретно за Тайван: "Обединението на нашата родина е неудържима историческа тенденция. Китайските синове и дъщери от двете страни на Тайванския проток са длъжни да се обединят в името на славната мисия - великото възраждане на нацията".
Пропекинските медии критикуват основно кандидата на ДПН Лай Цинде (засега той е фаворит за спечелване на вота), за другите двама се пише или неутрално, или просто се игнорират. Си Цзинпин също така "изрази загриженост" относно евентуалната победа на Лай на среща с Джо Байдън, съобщи агенция Блумбърг, позовавайки се на източник от американската администрация.
Китай и САЩ са си разменяли и по-остри предупреждения. "Независимо от това кой ще бъде избран, политиката по отношение на Тайван ще остане в сила и нашите здрави неофициални отношения ще продължат", цитира Ройтерс неназован, но високопоставен служител от администрацията на Байдън. Същият източник подчертава, че американска делегация ще отпътува за Тайпе след изборите. Говорителят на китайското външно министерство Мао Нин отговори, като заяви, че КНР е против "САЩ да имат каквито и да било официални контакти с тайванския регион".
В същото време не всичко зависи само от това кой ще стане новият президент. По същото време в Тайван ще се проведат парламентарни избори. Ако се предположи, че Лай Цинде спечели, но ДПП не получи мнозинство в парламента, правомощията на президента за вземане на решения ще бъдат силно ограничени - а това може да има положително въздействие върху стабилността в региона.
Победа на другите двама кандидати би означавала някакъв вид подновяване на диалога между Пекин и Тайпе. Развитието на техните отношения обаче зависи от динамиката на съперничеството между САЩ и КНР. През ноември 2023 г. Си Цзинпин предупреди Джо Байдън, че Тайван е основният въпрос в отношенията между САЩ и КНР. Въпреки това е вероятно САЩ да продължат да продават оръжие на Тайван - но ще възпират потенциална ескалация от страна на Тайпе. От друга страна, КНР очаква резултатите от президентските избори в САЩ през ноември, така че също е малко вероятно да промени радикално отношението си към Тайван.
Не бива да очакваме незабавна ескалация, пише Блумбърг. В същото време, ако все пак започне война, щетите за световната икономика могат да достигнат 10 трилиона долара - това е 10% от световния БВП. А това е повече от щетите от световната финансова криза, пандемията от коронавирус и войната между Русия и Украйна.
Превод: Dir.bg
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}