С намерението да предложи само две политически фигури за министри, партията на Бойко Борисов си запазва опцията за разваляне на сглобката, е прочитът на политолога Татяна Буруджиева на преговорите за ротацията, по време на които ГЕРБ се отказа от повече постове. "ГЕРБ си отваря поле за маневри, защото едно правителство с негов мандат го натоварва с достатъчно много отговорност, а в същото време няма ресурси. Или цялото правителство трябва да е тяхно, за да поемат пълната отговорност, или ето така - всеки ще има правителство, но всъщност няма да има. Българите ще се чудят дали е за тях това правителство", коментира „анализаторът в интервю за Dir.bg.
Според нея Борисов няма да отстъпи външната политика и ще предложи за поста или двамата бивши външни министри - Екатерина Захариева и Даниел Митов, или някой изявен евродепутат. "А защо не и Томислав Дончев?", допусна доц. Буруджиева.
Според политолога и да се подпише коалиционно споразумение между управляващите партии, "хем ще го има, хем няма да функционира". "Това е същото, като с коалицията - хем я имаме, хем я нямаме. Сега хем ще имаме правителство, хем няма да го имаме", коментира Буруджиева.
Тя не смята, че пълният мандат е сигурен, но в същото време не вижда предпоставки в обществото за наслояване на толкова много гняв, че да се излее в подкрепата на един нов проект на президента. "В момента обществото е тежко шокирано по-скоро, отколкото гневно", смята политическият анализатор. Нейната прогноза е, че става въпрос по-скоро за спекулации за президентска партия на този етап.
Татяна Буруджиева не вижда особена връзка между отстъпката на Борисов за това Мария Габриел да не е едновременно преиер и външен министър и развръзката в Столичния общински съвет с избор на председател от ПП. Според нея такава нишка можем да търсим само в нежеланието провалът в София да предизвика предсрочни избори на фона на европейските. В София отстъпи "Продължаваме промяната", но Борисов не е отстъпил поста на външния министър, е нейното заключение.
- Г-жо Буруджиева, Борисов отстъпи от позицията Мария Габриел да е едновременно и премиер, и външен министър. Защо отново направи реверанс на ПП-ДБ, макар че с важната подробност - ще настоява начело на Външното ни министерство да бъде човек от ГЕРБ?
- Трябва да го свържем с другата му позиция - че това ще е неговият министър в новия кабинет - на външните работи и премиер. Тоест, няма да имат политически лица на други министерски постове, доколкото разбирам, а ще се договарят фигури, които ще са по-скоро приемливи и няма да са политически лица. Трябва да видим дали и това ще се спази. Защо отстъпи за Габриел? Аз отдавна твърдя, че само в екстрени, не много дълготрайни правителства, се прави такова нещо - един човек да е министър-председател и да държи още един министерски пост. В нормални правителства, които функционират не за месец-два, подобно съчетаване на постове предполага да не можеш да си свършиш добре работата. Особено когато става дума за премиер и външен министър, където има изключително много външнополитическа работа. Примерно, ако външният министър трябва да е на една среща, но на нея трябва да присъства и премиерът. Как ще стане тази работа? Ще трябва да отиде негов заместник, което вече не е ниво и по друг начин поставя България в едни преговори. Така че от гледна точка на изпълнение на функциите и на единия, и на другия, е логично в едно правителство, което не е за твърде кратък и ясно ограничен срок само за изпълнение на функции, да не бъдат съчетани.
И въобще нямаше логика да се върви към двата поста, но засега отстъплението на ГЕРБ е само от това да не бъдат съсредоточени в един човек. Но виждаме, че Борисов всъщност не е отстъпил това да е пост на ГЕРБ. Тоест, ГЕРБ не се отказва от отговорността за това кой представлява България пред нашите партньори, за цялостната ни политика извън страната.
- Той не е казал име, но все пак кого виждате на този пост от ГЕРБ?
- Има няколко души. Първо има двама, които вече са били външни министри и които директно ще започнат да работят, имат и разпознаваемост сред партньорите ни и в Европа, и по света, хора, които знаят какво точно трябва да се прави. С други думи - няма да са новобранци.
- Екатерина Захариева и Даниел Митов?
- Точно така. Това е единият вариант. От друга страна има и други лица, които биха могли да се справят и да представят вижданията на ГЕРБ във външната политика, но ще трябва все пак да влязат в спецификата на Външно министерство.
- Кого визирате?
- Биха могли да бъдат функционери на ГЕРБ, които са на достатъчно високо равнище и които също са разпознаваеми за нашите партньори, но не са точно в областта на външните работи. Освен това ГЕРБ имат евродепутати още от 2009 г. Могат някой евродепутат да изтеглят, за когото смятат, че достатъчно добре се е развивал. Може да бъде просто някой от най-известните и големи имена на ГЕРБ, макар че не предполагам да тръгнат натам - да вкарват човек, който не е точно във външната политика. Един Томислав Дончев защо да не може да се справи, примерно? Но дали пък партията ще се лиши от него.
- Отстъпката на Борисов дойде в синхрон с белия дим от Столичния общински съвет и договорката всички да там да подкрепят кандидата на ПП-ДБ-СС за временен председател до юли. Бяха ли обвързани двете отстъпки на ГЕРБ на национално и столично ниво?
- Единствената свързаност е да не се върви излишно към очаквания за предсрочни избори, защото гръмването в София би се отразило и на национално равнище на взаимоотношенията в коалицията и управлението. Така че в този план виждам някаква връзка.
- Страхът от избори ли ги принуди да се разберат?
- Не, не е страх от избори. При ГЕРБ специално не можем да говорим за такъв страх от избори, защото те се представят достатъчно стабилно на избори. Въпросът е дали една партия смята, че сега е моментът, при положение че има толкова важна кауза пред себе си - европейските избори, да влиза и в друга битка. Защото битката за София си е много сериозна национална битка. И другите партии в СОС още от самото начало имаха желание да се работи. На никого не му се ходи непрекъснато на избори - видяхме какво става две години на избори. Нищо особено не става освен че тормозиш хората. Освен това, след като вече веднъж си се формирал и не можеш да свършиш никаква работа, от тази позиция много трудно се отива на избори. Това е въпрос не на страх, а на рационално действие.
Аз смятам, че от самото начало имаше възможност да се стигне до решение. Много отдавна трябваше да се върви към този технически вариант, който да успокои нещата, за да могат след това да се проведат разговори, действия и да се стигне до едно по-стабилно управление в мандата на тази местна власт. Защо не го направиха? Според мен заради позицията на ПП-ДБ, които много дълго време смятаха, че трябва да си изпълнят вероятно предизборното обещание към г-н Бонев и пред заплахата той да напусне групата и да сформира своя. Въобще, имаше много резки позиции, които трябваше по някакъв начин да се преодолеят. Така че аз за София бих казала, че по-скоро "Продължаваме промяната" отстъпи, а не че някой друг е отстъпил. И в този смисъл не виждам много връзка с националната ситуация. Защото просто ПП трябваше да разберат, че не могат да правят точно това, което те са си решили и както са си го решили.
И разговорите, които са имали с другите групи, по информацията, с която разполагам, са били отново от тази позиция: "Подкрепете ни, за да можем да работим, ама ще правим това, което искаме". Няма как тази работа да се случи. Отдавна трябваше да се върви към успокояване на страстите, вкарване в една нормалност не само на другите, но и на ПП в София. Също така е нормално най-голямата група в Общинския съвет да предложи председател. Поне така се прави в другите общини в страната, освен ако няма обединение на опозицията срещу най-голямата група. И дори там, където кметът е от друга партия, пак така се процедира. Има някакви правила в политиката - председателят, който се предлага, да е от най-голямата група. Ненормалното беше толкова месеци "Продължаваме промяната" да настояват за един човек, когото другите не приемат.
- Вземам повод от това, което казахте за Столичния общински съвет - че ПП са настоявали да си правят каквото си искат. Има ли риск това да се случи на национално ниво, и в новия ротационен кабинет, като в досегашния, ако ГЕРБ остане само с поста на премиер и външен министър?
- Да, така е. Текат непрекъснати опити. И затова вместо да имаме изпълнителна власт в Министерския съвет и законодателна - в Народното събрание, то целият център на властта е в парламента. Защото изпълнителната власт тръгва да си прави каквото си иска и бива стопирана непрекъснато. Затова сме в непрекъснати конфликти и скандали. Защото някой нещо тръгва да си прави в НС или в МС, и се започват едни действия да се наместват нещата в по-различна посока. И ние сме непрестанно в тази ситуация, откакто е това правителство. Не знам докога ще продължи.
- Нещо като натискане на газ - спирачка, газ - спирачка?
- Да, да, точно така. И на местно равнище това също ще се въпроизведе. Това, че ще има председател на Общинския съвет, само ще вкара точно същата схема на работа и в ОбС в София. Ще тръгнат да правят едни неща, ще започнат да се спират, ще започнат да се поправят и да преправят. И ето така - ще сме си само в разправии и скандали, и постоянно следене, и постоянни атаки един към друг.
- Ако трябва да обобщим резултата от управлението на първия ротационен състав на правителството на "сглобката", какво постигна то за България през тези месеци, няколко седмици преди да се смени караулът?
- Най-логичното е да видим какво си поставиха като цели и какво от тези цели постигнаха. Аз нямам спомен да са постигнали докрай нито една от целите си. Първо, не можах да разбера защо трябва да си поставят за няколко месеца такива цели, голяма част от които не зависят само от тях, както е Шенген, например. Или еврото, или Планът за развитие и устойчивост. И инвестиции някакви май имаше там. Не можахме нищо да разберем, освен че сме щастливи. Включително нямаме анализ на министрите до този момент. Надявам се, че ще го получи обществото. Защото досега имаме само какво се разправят и как се били договорили за всичко, ама само това не било така. Но всъщност анализ за направеното нямаме. Който да аргументира решенията на политиците.
- Всички тези маневри в управляващата коалиция, които завършват с примирие на национално ниво, а днес и в София, как се отразяват на избирателите и как изглеждат в техните очи?
- Виждаме какво се случва в социологията - хората са се отдръпнали, гледат. Не че не се вълнуват и нямат определени позиции и емоции, но в момента е такава каша и такава неяснота защо и как се случват нещата, и какво точно дори се случва, че виждаме - данните са като замръзнали. В същото време чисто електорално се вижда, че хората все по-малко са готови да гласуват. И това е ситуация пред промяна обикновено. Защото пусто поле не остава в живота и в политиката - също.
- Първият шанс за промяна избирателите имат на европейските избори, защото предсрочни няма да има преди това. Електоратът как ще реагира - ще наказва ли или ще остане верен на партиите си? Защото казвате, че данните са замръзнали, а в същото време отдолу бълбука.
- За българина, за обикновения избирател европейските избори не значат много. Там има един мотив, който много силно кара избирателите да си седят вкъщи, защото те провиждат европейския вот като възможност някакви хора да бъдат изпратени в Европа, за да станат милионери. И това не активизира хората да отидат да гласуват. Това е, с което трябва да се преборят партиите - има ли кауза в тези европейски избори. Има ли защо да гласуват, има ли защо да излязат. Ако хората решат, че има защо - през наказанието, както казвате - "да, ще изляза, ще гласувам и ще им покажа, че просто трябва да се измитат", това е един вариант на повишаване на активност и интерес към изборите. Ако хората излязат да гласуват в търсене на онези, които ще могат да се намесят в този нов, сериозен европейски дебат как функционира Европа, какво място има България, тоест, да се търси за първи път от влизането ни в ЕС, когато приемахме, че щом сме там, сме равни на всички останали - установихме, че не е така и че силно зависи от това какво правим ние и нашите представители в ЕП - това вече е съвсем друга кампания и съвсем друга възможност за различните политически субекти.
Пак зависи как ще го използват партиите. Мен, ако питате, повечето партии ще са доволни от това, че ще има ниска активност, защото добре могат да пресметнат къде и как ще се впишат. Засега виждаме, че започва много активна битка за това кой в какви листи ще бъде, къде ще се намести. Европейските депутати, които ги виждахме много рядко, сега взехме да ги виждаме много често. Те също търсят своето място. Има хора, амбицирани по един или друг начин около различни центрове на власт, които пък се стремят да създадат нови проекти. Така че започва едно брожение. Но европейските избори са много тежки за преодоляване за нови формации и само ГЕРБ ги е преодолявал и печелил при първо явяване на партията.
- Сигурно имате предвид подозренията към момента за нов проект около президента?
- Включително и това. Спекулациите не са случайни, защото търсенето на нещо различно, на възможности от различни групи в обществото, които искат да бъдат представени, а ги няма в политическото представителство, логично е първият поглед да обърнем към човека с достатъчно добър рейтинг. Който би могъл, пък и той вече показа през "Продължаваме промяната", че може да ни пласира на вниманието някакви политици и политически проекти. Но смятам, че това наистина са по-скоро спекулации, отколкото реални действия. Тепърва трябва да видим други неща. Не само че си има мандат. Когато тръгваш да правиш политическа партия, избираш момента, когато има много натрупан гняв в обществото. В момента обществото е тежко шокирано по-скоро, отколкото гневно. Първо, хората са притеснени от това, което им предстои - ще има ли наистина криза, а ни говорят как Европа влизала в стагнация, а не в криза. Това са игри с думичките как назоваваме нещата, докато в същото време хората виждат, че нещо става. Тази тревожност в обществото още не се е изляла в гняв и в този смисъл още няма гоям терен за нещо, което радикално да се появи, да е много сериозно и да застане в политическия процес, буквално с претенции за властта. Струва ми се, че президентът преди да види нещо такова няма да тръгне да си разваля позициите и възможностите, които има в политиката и в ресурса на президентската власт. За да тръгне към нещо, където не е ясно как ще се представи, така че дори и обстановката предполага наличие на нови субекти, но не и на един силен нов субект, както стана през 2021 - 2022 г. Докато не се провиди в очите на президента нещо такова концентрирано, не вярвам той да се впусне в нови поприща. А без него една такава партия просто не може. Само с влиянието и рейтинга му вече го играхме това с ПП - мисля, че в живота никога нямаме повторения.
- По-близо ли изглежда пълният мандат на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС?
- Не, въобще не изглежда по-близо. Според мен, след смяната на правителството и след европейските избори, и след като се види какво се случва с бюджета и има ли пари за управление и правене на политики, ще започнем отново да си говорим колко е стабилно или нестабилно управлението. Атаките този път, ако ГЕРБ наистина не даде сериозни политически лица при смяната на министрите, ще бъдат от всички - всеки ще може да си атакува това правителство, защото хем ще е негово, хем няма да бъде.
- Това ли цели ГЕРБ, ако не иска да сложи политически лица за министри извън двата поста на премиер и външен министър - да може да обърне каруцата по всяко време?
- Разбира се. Отваря си поле за маневри, защото едно правителство с негов мандат го натоварва с достатъчно много отговорност, а в същото време няма ресурси. Или цялото правителство трябва да е тяхно, за да поемат пълната отговорност, или ето така - всеки ще има правителство, но всъщност няма да има. Българите ще се чудят дали е за тях това правителство. Видяхме за тези шест месеца, че това правителство не показа много, че е за тях. Така че технологично имаме изпълнение на нещата - точно както в началото на прехода технологично съставихме институции, направихме всичко по книга и на хартия, което се изисква от демокрацията, обаче нещо не можем да се справим с функционирането. Това е същото, като с коалицията - хем я имаме, хем я нямаме. Сега хем ще имаме правителство, хем няма да го имаме.
- Тогава ще подпишат ли изобщо коалиционно споразумение, на което от ГЕРБ много държаха?
- А вие виждате ли да подписват коалиционно споразумение? И какво, като подпишат - нали разбирате, че то трябва и да се изпълнява. Това са партии с абсолютно различно разбиране за това какви политики и как трябва да се правят - като започнете от бюджета и свършите с всяко друго нещо. Каквото и да се подпише, то пак ще е така, само на хартия, хем ще го има, хем няма да функционира.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}