Кънчо Стойчев пред Dir.bg: Имаме сериозен проблем, този път Борисов не подвежда публиката

На повърхността виждаме бетонно мнозинство, но под нея тече изострена и перманентна битка за власт, коментира анализаторът

Снимка: "Булфото"

Кънчо Стойчев пред Dir.bg: Имаме сериозен проблем, този път Борисов не подвежда публиката

18:15 | 7 февруари 2024 | Автор : Ива Капкова 84 26511 Снимка: "Булфото"

В момента тече изострена битка за власт между управляващите, които подкрепят кабинета, въпреки желязното мнозинство от над две трети и заради това нещата в "сглобката" скърцат, коментира социологът Кънчо Стойчев. Според него е обидно държавата да се управлява с ултиматуми и този път, със спора за поста на външния министър, едва ли ще е поредният, когато партньорите във властта се карат, а после се сдобряват. "Има такава договорка, която сега някой се опитва, тоест знаем кой "някой", се опитва да предоговаря. Но това няма да се получи, защото Борисов ясно каза. Аз не мисля, че Борисов тук подвежда публиката", коментира анализаторът. Все пак той допусна, че дори самите участници в сглобката още не знаят какво ще стане - дали ще стигнат до ротация, до нови избори "две в едно" или до нов кабинет в рамките на този парламент. Кънчо Стойчев смята, че ако подпишат коалиционно споразумение, това би било полезно и за обществото - да знае кой какви ангажименти поема. Неговата прогноза е, че и този четвъртък Столичният общински съвет няма да може да избере председател.

Виж още Бойко Борисов: Искам нови избори в София, купени и манипулирани са с флашките

- Г-н Стойчев, днес отново скърца в сглобката, ПП искат външен министър, заплашват с провал на ротацията. ГЕРБ не отстъпват. Това сътресение поредното ли е, което ще отшуми и ще се разберат, или ще доведе до провал на ротацията?

- Тази сглобка е неестествена. Тя на всеки завой ще води до сътресение. Дори да продължи още 10 години, тя ще е в сътресение всеки момент, тъй като тя е много безпринципно формулирана - само за упражняване на власт. Това са доста противоположни възгледи, хора в конфликт, които поради някакви причини се обединяват. И естествено, че това ще скърца. Но това, което е най-трудно да се разбере защо така скърца - ами то е обърнато с краката нагоре. Партия, която има трийсет и няколко депутати, смешен брой, да е мандатоносител и да иска да управлява и контролира всичко и всичко да е нейно в тази страна. Ситуацията е следната - в парламента се е оформило мнозинство от над две трети. Ако погледнем българския народ, избирателите - тези две трети в парламента нямат и една десета сред хората, ако погледнем и тези, които не гласуват. Тоест, това е противоречие, което няма начин да не скърца постоянно. Това е пропаст, която не сме виждали в България между управлявани и управляващи. Винаги я е имало тази пропаст. Пропаст има и в САЩ, и във Франция, навсякъде я има, донякъде е нормално в условията на демокрация да има дистанция между управляващи и управлявани, но в случая у нас е потресаващо. Дори да не е една десета, да е една дванайсета, но нали разбирате, че между една дванайсета и седемте процента в парламента разликата е огромна. Това не е мнението на хората. И ако демокрацията е управление по волята на народа, а тя най-вероятно е някакво такова управление или такова трябва да бъде по определение, по никакъв начин това не е такова управление. Оттам идва скърцането и блъскането.

- Докога могат да продължат така и дали ще има второ ротационно правителство?

- Дали ще оцелеят - няма да е много дълго. Не зная какво са разпределяли. Пазарят се така наречените регулатори. А и не са само те - има да се решава въпросът с главен прокурор, с редица назначения в съдебната система, все ключови постове, от които зависи с колко ще играят партиите, защото колкото повече постове имаш, толкова претенции и влияние имаш. И всъщност битката за власт тече в пълна сила. На повърхността виждаме едно желязно, бетонно мнозинство от две трети, което в парламента гласува като машина, а всъщност зад всичко това тече една перманентна битка за власт. И тази сценка, която наблюдаваме в момента по повод на външния министър, това е, което се случва всеки ден зад кулисите, което ние не го виждаме.

- ГЕРБ се позовава на меморандум, където е записано, че Николай Денков ще бъде вицепремиер и министър на образованието, ПП казва, че там не пише Мария Габриел да е външен министър.

- Това, което чета публикувано като споразумение, ако е истинското, там няма възможност за двояко тълкуване - съвършено ясно е казано. Няма как да се измисли такова нещо, защото там ясно е посочено, че Денков ще става министър на образованието. И то е логично, защото той е бил такъв министър и има компетенции, знае за какво става дума. Така че това едва ли е измислено - има такава договорка, която сега някой се опитва, тоест знаем кой "някой", се опитва да предоговаря. Но това няма да се получи, защото Борисов ясно каза. Аз не мисля, че Борисов тук подвежда публиката.

- Тоест, това е знак за нещо по-сериозно между партньорите, а не като друг път - мерене на мускули, ултиматуми и след няколко часа "те се разбраха и си стиснаха ръцете"?

- Много пъти се е случвало после да се разберат, а ние да не разбираме защо са се разбрали. Може и това да се случи, но по тона, който чуваме последните два дни, като че ли имаме сериозен проблем. Обидно е държавата да се управлява с ултиматуми. Това не е добре за никого.

- А продължава ли да е валидна и актуална цел на Борисов и ГЕРБ от самото начало да подпишат коалиционно споразумение на всички нива? И кое е по-изгодно за тях - така да си продължават с ритане по кокалчетата и ръкостискане след това, да подпишат документа или да отиват на избори?

- За обществото е по-добре да има коалиционно споразумение. В крайна сметка всички нас не трябва да ни разглеждат като зрители пред телевизионния екран. Ние сме участници дотолкова, доколкото сме избиратели. Ако ще градиш смислена демокрация, трябва да постъпваш така, както се прави в другите цивилизовани страни. Да, трудно се договаря едно коалиционно споразумение, особено когато потенциалните коалиционни партньори са, грубо казано, преки врагове, но сме го виждали в Европа на много места. И съвсем разумно е да се стигне до подписване на споразумение. Да се знае - първо, страните, които участват, какви ангажименти имат, и второ, ние като общество, кое подкрепяме и кое не подкрепяме. Защото, ако няма такава публичност - то всъщност демокрация не е възможна без публичност.

- Ако следваме логиката на събитията днес и заявката на Борисов, че повече компромиси ГЕРБ няма да прави и че в София трябва да има нови избори, утре ще има ли председател на Столичния общински съвет, според вас?

- Тук малко хвърляме боб и гледаме на кафе. Така че тук аз разумен отговор не мога да дам на база на някакви анализи, факти и сведения, но мога да ви дам чисто моя интуитивен отговор - няма да имаме председател на Общинския съвет. Това е плод чисто на мое вътрешно усещане. Не мога да го докажа, но така ще стане.

- На този фон предстоят европейски избори, макар и да са са по-далеч от датата 6 март, но как ще повлияе проблемната ротация на тях или обратното - изборите на нея?

- Не са толкова далеч. Въпросът с ротацията е свързан с резултатите на бъдещите европейски избори, така че позиционирането вече започва. Но пак ще повторя - тече, до голяма степен невидимо, под повърхността, битка за властта. Там всичко можем да очакваме, независимо че отгоре като че ли всичко е спокойно и има едно желязно мнозинство, което гласува каквото си иска. Но не е така. Битката за властта се разгаря в момента.

- Нещо любопитно каза преди дни Вежди Рашидов - че вече не познава тези хора, които са в ГЕРБ и не са онези, с които са правили партията. Вие забелязвате ли нещо подобно и дали Борисов не е заложник на тези нови хора?

- Това, което се мени, не са толкова хората, колкото коренно различна е ситуацията. Тя е екстремна за Европа. Европа е в тренд, който е надолу. Европа е в криза, която тепърва ще се разгръща. Това не е краят на кризата, а начало на една много сериозна криза. Европа е пред много въпросителни, тъй като има да се решават и геополитически въпроси. До този момент Европа в геополитическата конфигурация е на губещата страна - губи и престиж, и икономика, и купища безумия от известното на всички войнстващо либерално крило в политиката. Така че ситуацията е твърде комплицирана и тя ще се отрази и се отразява на България. Но поради външната напрегнатост и в Европа, и в света, това безспорно се отразява и води до вътрешно напрежение, което наблюдаваме в България.

- Точно това е и оправданието на управляващите - че в тази сложна световна ситуация няма друга алтернатива. Има ли друга, според вас, ако на 6 март ротацията пропадне? Може ли да се направи правителство в рамките на този парламент, но извън "сглобката", или направо отиваме на избори, ако договорката между ГЕРБ и ПП-ДБ не се реализира?

- Чисто математическа комбинация, която да излъчи друго правителство в този парламент, е възможна и не бива да я изключваме. Възможно е също така да се отиде и на избори "две в едно" - европейски с парламентарни. Възможно е и да се преодолее кризата, да подпишат споразумение, да се разберат за постовете и да изкарат дали 9 месеца, а може и още няколко пъти по 9. Всички тези възможности са на масата. Виждаме изострена борба за власт. И не е въпросът в това колко сме умни и колко точно можем да анализираме - няма да ни помогне това, нито анализът, тъй като в момента самата картина не е подредена. Тя е в процес на ставане и ще сбърка човек, ако прави прогнози. Не просто ние с вас не знаем какво ще стане, но и те не знаят какво ще стане.

ИЗБРАНО