Петък, 17 ноември 1989 г. - седмица след Десетоноемврийския пленум на БКП хиляди българи се стичат пред парламента, където се провежда първо заседание след сваляне на Тодор Живков от най-висшия пост генерален секретар на партията. За първи път сесията се излъчва на живо по телевизията.
Първа точка от дневния ред е освобождаване на Тодор Живков от поста председател на Държавния съвет на Народна република България. При гласуването няма нито един "против" и "въздържал се". С абсолютно мнозинство на поста е избран Петър Младенов. Премахнати от Наказателния кодекс са текстовете, криминализиращи критиката към правителството.
17 тноември в парламента - Добри Джуров и Петър Младенов
Снимка: Иван Григоров/Dir.bgТази сесия на парламента ще се запомни и с речта на генерал-полковник Славчо Трънски, изпълнена с критика, ирония и сарказъм към Тодор Живков.
Славчо Трънски първи започва критиките срещу Тодор Живков, зад него вдясно е Милена Стамболийска от БЗНС - внучка на Александър Стамболийски, а вляво - Дража Вълчева
"Ако до вчерашния пленум някой е имал съмнение дали да му благодари и пожелае щастливи старини, то след изказванията на редица другари, които разкриха неговия истински лик на ръководител, у никого не ще остане съмнение, че той не заслужава такава чест. Той стои на кормилото на партията и държавата и 35 години тормози нашата икономика с какви ли не концепции, реорганизации и най-различни измишльотини. 35 години той насажда последователно и настойчиво командно-бюрократични методи, обявява съвсем произволно и неудачно етапите на социализма, наричайки го ту зрял, ту реален, ту толкова развит, че родил две Българии, а ние сега виждаме, че няма нито една, каквато сме искали и мечтали" - започва речта си легендарният партизански командир. Следват обвинения към Живков в злоупотреба с власт и щуробаджанащина.
17 ноември 1989 г. Пенчо Кубадински говори от трибуната на парламента, човекът от обкръжението на Тодор Живков, който се обръща срещу него с решаващ глас
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Председателят на НС Станко Тодоров чете първа точка от дневния ред в парламента - сваляне на Тодор Живков от поста председател на Държавния съвет
Снимка: Иван Григоров/Dir.bgА пред парламента вече има многохиляден митинг. Издигнатите лозунги сочат дневния ред за промени:
"Ние сме за ускоряване на преустройството", "Още ли правото ще бъде облечено в държавна власт?", "Панев, Йотов, Кубадински, подайте си оставки!", "Профсъюзите са за радикално проустройство в интерес на трудовите хора", "Съд за потисниците", "Промяната е в нашите ръце", "Социализъм, преустройство, гласност", "Гласност и откритост", "Да се върнат милионите на държавата, долу династията".
Това е първата по рода си масова демонстрация, седмица след свалянето от власт на Тодор Живков.
17 ноември 1989 г. пред парламента
Снимка: Иван Григоров/Dir.bgУникални кадри от този исторически ден са запечатани от фоторепортера на Dir.bg Иван Григоров. По това време той работи във вестник "Поглед" и отразява събитията. Панорамни снимки разкриват мащаба на тази демонстрация.
17 ноември - митинг пред парламента
Снимка: Иван Григоров/Dir.bgНа другия ден той отново е с фотоапарат в ръка и снима хиляди, маса, народ, които изпълват площада пред храм-паметника "Александър Невски", за да отбележат свалянето от власт на Тодор Живков. Това е денят, в който емоциите от голямата промяна се отпушват и зараждащата се опозиция провежда първия си свободен митинг. Организатори са Инициативен комитет от т. нар. "неформални сдружения", начело с Независим синдикат "Подкрепа", "Екогласност", "Клубът за подкрепа на гласността и преустройството" и "Независимото дружество за защита на правата на човека".
"И двата митинга - пред парламента и пред храм-паметника, бяха огромни по мащаб, всички бяхме заредени с надежда към бъдещето, което ни очаква", спомня си Иван Григоров.
По-късно ще започне мерене кой от двата митинга е бил по-голям, както и обратно броене на първия митинг. Демонстрацията пред парламента е организирана от комунистическата партия - веднага щом научава за плановете на неформалните дружества за митинг на следващия ден - тя трябва да покаже единството между народ и партия (БКП) в осъществяването на преустройството. Митингът на 18 ноември е организиран от зараждащата се опозиция, но също не минава без разрешение на новото ръководство на БСП при условие, че там ще се афишира подкрепа за новия партиен курс към преустройство, начело с новия лидер Петър Младенов.
Истината е, че повечето хора участват и в двата митинга, екзалтирани от промените, които задават нов курс към свобода и демокрация. Там са както хората от зараждащата се синя опозиция, така и членове на БКП.
"Тогава всички ние бяхме изпълнени с толкова вяра в промените и демократичното развитие на страната, че я виждахме след 5 години като една Швейцария", разказва Евелина Иванова, която не пропуска нито един митинг след падането на Тодор Живков от власт. Спомня си, че за протеста пред храм-паметника използват всякакви подръчни материали, включително листа от блокчетата за рисуване на учениците, за да ги превърнат в лозунги.
Събота, 11 часа, 18 ноември 1989 г.
Целият площад около храм-паметника е почернял от хора, невиждана гледка за това място в историята на комунистическа България. Присъстват десетки хиляди. Пространството е толкова препълнено, че мнозина са се покатерили по близките дървета и покриви. В пресата числеността им варира от 50 до 150 хиляди, но броят им е преувеличен от еуфорията и заряда на събитието. Самият площад няма как да побере повече 20-30 хиляди души. Но гледката е наистина внушителна.
"Когато към 10 часа и нещо отидох на площада и го видях изпълнен с развълнувани хора, които разпъваха транспаранти и размахваха лозунги и знамена, разбрах, че се задава нещо голямо", спомня си Петко Симеонов, който по това време е секретар на "Клуба за подкрепа на гласността и преустройството" и един от говорителите на митинга.
Според него около 50 души припадат на този митинг. Явно не издържат на вълнението и напрежението, наелектризирали въздуха с възгласи "Демокрация!", "Свобода!", "Долу БКП!" и др.
18 ноември 1989 г. на пл. „Александър Невски“
Снимка: Иван Григоров/Dir.bgВодещ на митинга е Александър Каракачанов, секретар на "Екогласност". На импровизирана трибуна на стъпалата на храм-паметника са бъдещите създатели на СДС, начело с Жельо Желев, както и комунисти като кинорежисьора Анжел Вагенщайн и писателя Георги Мишев, на които съвсем скоро са върнати отнетите партийни билети. Като активист на "Екогласност" участва и д-р Петър Берон.
"Самият митинг беше до голяма степен иницииран от самите комунисти, защото беше идеята да се подкрепи новото управление след падането на Живков", казва по-късно д-р Петър Берон.
Решението за провеждането се взема в дома на Анжел Вагенщайн, който е яростен антиживковист. Той налага знака "Виктория" - вдигнатите нагоре показалец и среден пръст във формата на буквата V. Дотогава митингуващите размахват разтворена длан по идея на "Независимото дружество за защита на човека". По-късно Вагенщайн ще измисли и знака с вдигнатия палец на победата за БСП.
Митингуващите размахват разтворена длан по идея на "Независимото дружество за защита на човека"
Снимка: Иван Григоров/Dir.bgМитингът дава своя вот на доверие за срок от една година на новия генерален секретар на БСП и председател на Държавния съвет Петър Младенов, като лидер на започващото действително преустройство, но под условие: "Ние сме с него, докато той е с нас".
18 ноември - Анжел Вагенщайн говори на митинга
Снимка: Иван Григоров/Dir.bgПетко Симеонов взема първи думата, като не пропуска да каже в прав текст, че Тодор Живков си е отишъл, но е оставил "тежки икономически, политически и нравствени проблеми". Оставил е страната в криза, с "празните магазини, всезнаещите началници, безпразничното казармено ежедневие, съсипаната индустрия, замърсената природа."
"Той си отиде, но системата остана, остана практически непокътната и господстващата номенклатурна класа. Номенклатурата владее и в момента държавната собственост, тя владее средствата за масова информация, в нейни ръце е репресивният апарат."
Поставя 7 искания за промяна и завършва с лично обръщение към Петър Младенов: "Ние искаме, другарю Младенов, да живеем в прилична държава. Ако Вие работите за нашите искания, ще имате привилегията да се ползвате от нашата подкрепа и доверие. Дойде денят да викнем открито: Искаме чиста и свята република! Искаме свобода и демокрация!"
18 ноември 1989 г. на пл. „Александър Невски“
Снимка: Иван Григоров/Dir.bgСлед него говори Георги Мишев, който се обръща към хората с "граждани". Когато Радой Ралин застава зад микрофона, взривява публиката:
Радой Ралин говори на микрофона
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg"Изстрадали сънародници, неосъществени, зачеркнати три поколения, всички ние сме смазани от режима на плутокрацията. Виждам лозунг "Смърт на червената буржоазия". Това не беше червена буржоазия, защото буржоазията стана класа с труд и с производство, защото буржоазията не печелеше от властта, а властта печелеше от данъците, които взимаше отвън. А червената плутокрация беше властта на забогателите от власт. Това паразитно малцинство, което искаше да ни управлява доживотно и което сведе човека до животно. Вие всичко го знаете, затова дано 10 ноември да е повторното освобождение на България, дано не остане само един романтичен почин, само едно героично намерение."
18.11.1989 г. - Отляво на дясно - Петър Берон, Андрей Слабаков, Анжел Вагенщайн (с тъмни очила), поетесата Блага Димитрова, зад нея Константин Тренчев (с очила, вижда се част от лицето му), Александър Каракачанов
Снимка: Иван Григоров/Dir.bgДумата взима Блага Димитрова, която нарича България "страна на розите и на склерозите":
"Сестри и братя, честит да ни е новият български Великден! Три десетилетия от живота на родината минаха в крепостничество под феодалния правешки герб. Някога България бе позната по света с името Страна на розите, а монополът на самодържавието я превърна в страна на склерозите. В какво превърнаха приливигированите васали живота ни? В сива скука, нерадостен труд, в мълчание, в страх и апатия. Некадърникът заема длъжността на способния, подлият угодник преследва до пълно погубване честния, глупакът организира себеподобните си, за да задуши гласа на разума и на таланта. Никой не си е на мястото, освен с малки изключения."
Пред храм-паметника говорят общо 17 души, сред които е и строителят Дамян Илиев от "Екогласност" - героят на социалистически труд, участвал в изграждането на АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-Изток", ТЕЦ "Бобовдол", Аспаруховия мост и мостовете над Витиня. Думата взимат още акад. Кирил Василев, бащата на проф. Николай Василев, който в правителството на Филип Димитров ще стане вицепремиер и министър на образованието, Едвин Сугарев (Кръг "39") - един от бъдещите символи на СДС, актьорът Петър Слабаков, отец Христофор Събев (Комитет за защита на религиозните свободи), Константин Тренчев (Независим профсъюз "Подкрепа") и Емил Кошлуков (Независимо студентско дружество) - най-младият оратор на митинга, студент, току-що освободен от затвора, където лежи от 1985 до 1989 г. по присъда за разпространяване на антисоциалистическа литература.
18 ноември 1989 г. на пл. „Александър Невски“
Снимка: Иван Григоров/Dir.bgЕдинственият, който се изказва, че дава ограничен вот на доверие на Петър Младенов, е Румен Воденичаров, тогава председател на Независимото дружество за правата на човека, известен по-късно като националист и застанал против СДС.
Воденичаров е и първият, който използва за обръщение думите "дами и господа". Когато нарича Петър Младенов ''господин'', а не "другарю", тълпата се развълнува, започват откъслечни подсвирквания и възгласи на недоволство.
"Налага се да бъдат взети екстрени мерки, които да ликвидират най-уродливите образувания от личния режим на Тодор Живков и да отворят широко пътя за демократични преобразования във всички сфери на социалния живот", заявява от трибуната инициаторът за създаване на "Клуба за подкрепа на гласността и преустройството" Жельо Желев и прочита резолюцията, която митингът трябва да приеме.
Поставено е искането за законодателни промени и премахване на член 1 от Конституцията, който определя абсолютната власт на БКП. На 15 януари 1990-а той е отменен и са предприети първите икономически реформи.
В този ден се ражда и още един символ на "опозицията". Охранителите на митинга, за да се отличават, носят сини ленти. Малко по-късно това ще стане цветът на СДС.
Два часа и половина трае тази първа проява на висок емоционален градус и ярко афиширан граждански патос. Той събужда много надежди и очаквания за бъдещето. Въпросът е дали и на колко от поставените тогава въпроси е отговорено до днес, 33 години по-късно.
18 ноември 1989 г. на пл. „Александър Невски“
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}