• Фундаментален проблем на българската демокрация е чии са парите на партиите и как те влияят на резултата от политическия процес, защото изборите струват пари
  • В кампания, в която всеки говори на най-големите си почитатели и партиите разчитат на племенен тип идентификация със своите избиратели, твърдите фенове не се вълнуват от такива неща като скандала "Нексо". Така че не вярвам да се отрази кой знае колко много този скандал.
  • Предсрочните избори са не по силата на някакво провидение, а по силата на желанието на политическите актьори.
  • На конгрес, който е в навечерието на избори, не можем да очакваме, че темата за лидерството и за проблемите в БСП ще бъде доминираща. Това изглежда невъзможно и е удобен повод Нинова и хората около нея да го форматират така, както на тях им е удобно.
  • Гълъб Донев отново служебен премиер - това показва, че президентът е доволен от служебното правителство. И най-логичното нещо е да запази екипа, може би с някакви дребни промени.
  • Решението на Народното събрание да вмени на правителството да преговаря за Плана за възстановяване и устойчивост по-скоро е резултат от вече сигурната подготовка на партиите за предизборната битка.

"Дори не сме в средата на един дълъг период на политическа нестабилност. В началото сме и няма да свърши скоро". Така политологът Страхил Делийски обобщи в интервю пред Dir.bg политическата ситуация на фона на поредните предсрочни избори. 

- Бързо или бавно, стигнахме вече до предсрочните избори. Тези четири месеца излишни ли ни бяха?

- Не бяха излишни дотолкова, доколкото в политиката никога няма излишно време. Времето е много важен ресурс в политиката, много важен фактор. Въпросът е как се оползотворява. В този смисъл, никога не е излишно да се даде възможност, отвъд натиска на процедурите, политическите субекти да свършат някаква политическа работа. Тази работа обаче, която беше свършена през това време, беше явно ориентирана към стягане на редиците и подготовката за предсрочни избори. А именно - предсрочните избори са не по силата на някакво провидение, а по силата на желанието на политическите актьори. Забележете, с изключение на "Възраждане", нямаше нито един от политическите актьори, който да иска предсрочни избори. Всички до този момент твърдят, че трябва и е трябвало да имаме редовно правителство. 

- Дали бяха искрени в тези си изявления?

- Това вече никой не може каже, но това може да се превърне в проблем в предстоящата кампания. Защото, забележете, това е индиректно признание пред избирателите, че политическите партии не могат. Значи, ти един път казваш, че искаш и трябва нещо да се случи, втори път - то не се случва. И един от отговорите, който избирателите ще чакат, е защо не се случи, след като всички искат да се случи. И тук отговорите са - или не са били искрени, или не могат. И двата отговора не са в тяхна полза. Още повече, вероятно немалка част от гражданите ще комбинират двата отговора - и не искат, и не могат, което е още по-неприятно.

- Кой ще понесе най-голямата вина или другояче казано - само "Възраждане" ли ще излязат без негативи на старта на предизборната кампания?

- Най-вероятно само "Възраждане", защото те останаха единственият субект, който не е заявявал желание и участие в проваления процес по формиране на мнозинство. Имам предвид, че този разговор за вината тях няма да ги засегне, те са отвъд него и те ще могат да проведат друг разговор със своите избиратели.

- Връщането на мандата беше очаквано, но като че ли то беше засенчено от лидерската среща и по-специално от отиването на Бойко Борисов в парламента при Корнелия Нинова и заявката му, че може ГЕРБ да преразгледа след изборите категоричното си решение да не управлява с БСП?

- Борисов усеща много добре, традиционно добре, лъкатушенията в общественото мнение. В този смисъл той трябва да се опита най-малкото да предложи ролята за себе си на мъдреца, доайена, който е видял всичко и знае какво е необходимо и т.н., целия този разказ, който той разказва. Всичко това е хубаво вероятно, ако на него не му вярваха само твърдите агитки на партиите. Едно е да го играеш този спектакъл за пред 3-милионна публика или пък да го кажем с образ, по-близък до Борисов - да напълниш "Арена Армеец" с един такъв спектакъл. Друго е да го изиграеш на камерната сцена на едно селско читалище пред пенсионерския клуб. Има огромно значение.

Големият проблем на Борисов е, че той, колкото и добре да играе, той играе пред много ограничена и вярна публика. От гледна точка на цялостната политическа система подобно поведение няма да срещне нито кой знае какъв интерес, нито кой знае какво одобрение. Това е като филма за Ботев - тези, които са го правили, си го харесват вероятно, но по силата на това, че публиката е настроена срещу подобен тип пърформанси, общото усещане е, че филмът не става. Така е и с поведението на Борисов. Голямата драма е, че неговите невероятни актьорски и драматургични качества просто имат много ограничена публика. За да не се стига до тази ситуация, умните политици спират с политиката преди да се стигне до този момент.

- В случая публиката не беше само тази на Борисов, но и тази на Нинова. На нея как ще се отрази това, което си казаха?

- Ако на Борисов публиката е пенсионерският клуб в едно селско читалище, публиката на Нинова се състои от някакви единици от този пенсионерски клуб, още по-ограничена. И докато не разберат тези двама политически лидери, че това, което правят, има изключително ограничен политически и обществен отзвук, то резултатът от техните действия няма да бъде кой знае колко по-различен. 

- Заявката на Борисов беше за след изборите за някакъв кабинет, тип експертен. Можем ли да видим тази коалиция - ГЕРБ, БСП, ДПС, не знаем дали "Български възход" ще влезе в парламента, но това са четирите партии, които участваха в срещата?

- Можем да я видим след местните избори, когато на ГЕРБ няма да им е необходимо да се пазят имиджово от взаимоотношения с БСП и ДПС. След местните избори, когато успеят да се укрепят, колкото е възможно, структурно и властово по места, след това Борисов ще има картбланш да направи такова нещо, което няма да му повлияе, а напротив - това ще е начин да захранва тези местни структури с ресурс. 

- Тоест, сега, на тези избори - не, но може да има още едни парламентарни заедно с местните?

- Или малко след местните избори. Това няма да са последните избори тази година. Това е очевидно, според мен. Или е много малко вероятно това да са последните парламентарни избори тази година. Да не приемаме случващото се за състояние на криза, а да го мислим като естествено, нормално състояние на нещата. И да си мислим като общество как ще действаме. Да приемем, че ще е така и да не очакваме много. Няма да свърши скоро. Дори не сме и в средата на един дълъг период на политическа нестабилност. В началото сме.

- Скандалът "Нексо" ще се отрази ли на кампанията и изборните резултати на партиите, които бяха намесени в него, по един или друг начин, ДБ и ПП?

- Не. В кампания, в която всеки говори на най-големите си почитатели и партиите разчитат на племенен тип идентификация със своите избиратели, твърдите фенове не се вълнуват от такива неща. Тези избиратели не се влияят от подобен тип интервенции в публичността. Така че не вярвам да се отрази кой знае колко много този скандал. Може би на някаква малка периферия, която така или иначе се чуди дали да гласува, или да не гласува. Още повече, отвъд конкретните партии, аз бих го разглеждал в контекста на едно общо усещане за това, че има нещо криво в начина, по който функционират политическите партии и тези кривици засягат всички от тях. Едно усещане, което компрометира по-скоро целия демократичен мит на политическо представителство - онова, заради което ние ходим на избори. Този ключов, основен, демократичен мит отдавна е разбит и той продължава да бъде разбиван в контекста на българския политически процес. А това допълнително отчуждава гражданите от същия този политически процес.

Това няма да е единственият повод да се говори за нещо нередно в българската политика. И какво се получава? Всеки казва за всеки друг някакви изобличаващи неща - дали ще бъде "Нексо", дали ще бъдат кюлчета, дали ще бъдат обръчи от фирми, имаме такъв голям репертоар. Кумулативният резултат от всичко това е пред публиката е, че всеки има проблем. Това е резултатът. И в зависимост от това към коя фенска група, към кое племе принадлежи публиката, тя вижда проблема в другия. И това, което успяха ГЕРБ да постигнат през последната година, е нещо, което те правят много добре през годините - в момента, в който видяха, че няма как да преперат публичния си образ и да се разкажат като чисти и неопетнени, след 12 г. във властта това е невъзможно, но много еефективно успяват да убедят публиката, че всички други са като, че не са по-различни и че в крайна сметка няма алтернатива. Те не се опитват да се саморазказват като добри, те опитват да разказват останалите като лоши поне колкото тях, ако не и по-лоши. Тази игра на изобличение, която за някои някой друг е лош, води до общото усещане, че всички са лоши. И не бива политиците да обвиняват публиката в подобен тип сантименти, защото тези сантименти са резултат от начина, по който те си говорят едни с други. И липсата на всякакъв опит за разговор на тези политици с публиката.

- Вероятно и сформираната анкетна комисия в парламента дори няма да има време да се събере, предвид очакваното разпускане на НС.

- Вижте, отвъд конкретния казус става въпрос за един по-фундаментален проблем. И това е проблемът с какви финанси се издържат политическите партии. Изобщо за това чии и какви пари влияят на политическия процес и оттам - на резултатите от политическия процес. Това е един много по-фундаментален проблем на българския политически живот. Но не мисля, че в контекста на ситуацията, в която се намираме - поредни избори, този проблем ще може да бъде отговорен точно сега. А това е фундаментален проблем на българската демокрация.

- Още повече, че отново на партиите ще им трябват пари за поредните избори.

- Абсолютно, това е един от рисковете на постоянния изборен цикъл, за което може би е нормално да не си даваме сметка, а именно - че изборите струват пари.

- А когато са няколко поред, струват още повече пари, защото субсидиите свършват.

- Точно за това става въпрос - имаме намаляване на субсидиите паралелно с увеличаване на необходимостта от средства по силата на постоянния изборен цикъл. Към това, като прибавим и недоверието на мнозинството граждани към политическите субекти на представителство, каквито са партиите, не можем да очакваме гражданите да инвестират, кой колкото може, в политическите партии, и няма как да се получи друг резултат, а именно - влизането на всякакви финанси в тези партии. Това е естествена логика на процеса.

- От "Демократична България" обвиниха, че прокуратурата ги е простреляла с "Нексо", за да не получат мандата. А пък ГЕРБ още в аванс им дадоха подкрепата си.

- Единственото, което мога да кажа е, че резултатът от това решение на президента до голяма степен помага и на "Демократична България", и на ГЕРБ, защото ги лиши от неудобството да разказват на своите избиратели евентуално свое партньорство, което щеше да е пагубно в контекста на едни избори. В този смисъл, БСП няма какво да губи. Те от всички най-безболезнено могат да се провалят. Ако търсим някакъв политически алтруизъм у президента, можем да го намерим по тази линия - просто даде мандата на партията, която най-безпроблемно може да се провали, без това да засегне тежко избирателите й и нея като цяло.

- Може ли на конгрес насред предизборна кампания да се случи нещо радикално в търсене на изход от кризата вътре в БСП?

- Не, вече в тази ситуация не може. На конгрес, който е в навечерието на избори, не можем да очакваме, че темата за лидерството и за проблемите в БСП ще бъде доминираща. И е много удобно това за Нинова. Всяка критика срещу нея ще бъде във формата "ама вие искате да провалите изборите".

Сега ръководството има всички основания да форматира конгреса в контекста на изборите, а именно - цели, програми, листи и т.н. И това е един формат, далеч от нещо, което така наречената вътрешна опозиция си представя. Ако конгресът беше в друга ситуация, може би можеха да се търсят някакви по-сериозни основания за друг тип разговор на този конгрес, но в контекста на изборите това изглежда невъзможно и удобен повод Нинова и хората около нея да форматират конгреса така, както на тях им е удобно.

- Вероятно Нинова си е отдъхнала от това съвпадение на конгрес с предизборна кампания?

- Аз не виждам знаци тя да е била много задъхана. Поведението й не показва особено разбиране за собствената й роля в ситуацията, в която се намира БСП. Ситуация, която, струва ми се, дано не съм лош пророк, но ще доведе БСП на следващите избори до още по-ниска степен на доверие в обществото, а с оглед и на наближаващите местни избори, перспективата пред социалистическата партия на Нинова не изглежда много оптимистична. Само че не виждам подобен тип анализ да се върти в главата на Нинова и на ръководството. Не смятам, че електоралната и политическа тежест на БСП или повишаването й е ключова мотивация за това ръководство, по-скоро мисли си за това как Нинова и хората около нея да закрепят позициите си без това да има отношение към ролята на БСП в българското общество. 

- Предизборна ли е статията в "Ди Велт" - оръжието, дизелът за Украйна и фактът, че Кирил Петков се хвали, че пръв е предложил на ЕК да въведе санкции за Русия? Освен това публикацията излезе на гърба на скандала с "Нексо"?

- Виждаме, че се интерпретира по различен начин. От една страна има "виждате ли ние какви евроатлантици сме и защитихме украинския народ". Другата страна е - "как може да се прави така, при положение, че има решение на Народното събрание, което не би трябвало да предполага подобен тип помощ". Възможно е да е предизборна. Традиционно медии работят по този начин. Има си солидна "пъблик рилейшънс" индустрия, която се занимава с подобен тип интервенции в публичния разговор, но няма как да проверим това. Можем само да предполагаме. За това какъв отзвук ще получи в българското общество тази статия, тя просто ще препотвърди вече изграденото отношение на партийните публики и тяхната позиция относно войната в Украйна. Тя няма да направи нещо по-различно, няма да размести пластовете пластовете в това отношение.

- Само отново ще строи твърдите ядра, за които вече говорихте.

- Точно така. Само ще препотвърди вече установени позиции.

- Има ли хляб в решението за отваряне на Плана за възстановяване и устойчивост?

- Това, което се случи в Народното събрание по отношение на Плана и това задължение, което то вмени на правителството - да преговаря, не е функция на някаква реалистична представа за възможното развитие на този процес, а по-скоро е резултат от вече сигурната подготовка на партиите за предизборната битка. С други думи - то е ясно, че е почти невъзможно, че не може да стане, важното е ние да покажем на определени гласоподаватели, че мислим за тях, без значение дали ще има някакъв резултат от нашето действие. Аз така го виждам. 

- Следващият парламент в по-различен състав ли ще бъде, или още от същото?

- Не виждам основание да смятаме, че ще бъде кой знае колко по-различен. Може да има някакво дребно разместване, но като структура на представителство, като дневен ред, като отношения между партиите, не си го представям много по-различен. Няма как. Няма откъде. За да е по-различен, трябва първо да има различни субекти, които да разместят структурата на представителство, които не се задават на този етап.

- НДСВ дадоха заявка да се връщат на сцената.

- Несериозно е. Дори и да влязат, ще съберат някакви дребни проценти, но това няма да промени нещата. И второ - за да има различно Народно събрание, трябва да има различни политики. Не виждам някой субект да е склонен да започне да мисли по различен начин. Не виждам нагласа в който и да е субект от настоящите да мисли за различни политики. И то такива, които засягат интересите на огромното мнозинство българи, онези, които не ходят да гласуват - не че са аполитични и апатични, а просто политиката, която им се предлага, не е тази, която те искат да видят.

- Това ще рече, че можем да очакваме да се увеличи армията от негласуващи.

- Много е вероятно. Няма причина да смятаме друго. Особено в ситуация, в която имаме политически субекти, които отиват на избори и казват "вижте сега, ние не успяхме последните три-четири пъти, дайте сега пак да опитаме". Естествената реакция е - "добре де, като не успяхте, сега как да повярваме, че ще успеете от петия път"?

- Вече е ясно, че Пеканов няма да бъде служебен премиер, въпреки кратката интрига около името му, президентът отсега заяви, че Гълъб Донев ще остане министър-председател. Защо пак заложи на него?

- Това е нормално. Това показва, че президентът е доволен от това, което прави служебното правителство. И най-логичното нещо е да запази екипа, може би с някакви дребни промени.

- Прави ли са партиите постоянно да го упрекват в еднолично управление през служебни правителства?

- Всичко прилича на тази стара поговорка, че когато каруцата се обърне, пътищата са много. При всички положения, чисто формално, президентът изпълнява своите конституционни задължения. В този смисъл, той не може да се откаже от това да прави служебни правителства. Но забележете нещо друго - Христо Иванов каза нещо много интересно, когато формулираше тяхната идея за правителство. Нещо като служебното правителство, само че не назначено от президента. Това говори, че подобен формат започва да се превръща в навик, започва да се нормализира.

- Но тогава за какво са ни парламентарни избори и партии, щом ще е правителство, подобно на служебно?

- Ето, това е въпрос, който ще си го задават все повече хора. Не по силата на някакви подмолни желания на президента да руши представителната партийна система, не казвам, че такива няма - може и да има, но реакцията спрямо това, което партиите не могат да свършат, е безоотносителна към намеренията на президента.

- Не е виновен той за това.

- Отново казвам - не мога да предполагам дали той има някакви желания, или не, но отношението към представителната система е естествена реакция за неспособността на политическите сили, точно тези, каквито са в момента, да изпълнят със съдържание идеята за представителна политическа система. Това е. Ако оттук-нататък те не направят нещо в тази посока, всеки може да го използва това, както иска, за каквито цели си иска.