След Луканов, Виденов и Костов - Радев е четвъртият с абсолютно мнозинство
За 36 години българският избирател отреди еднолично управление само два пъти на БСП и веднъж на ОДС
Чуйте статията:
България прави демократични избори от 1990 г. насам, но през всичките тези години на смяна на правителства само три пъти е имала управление на политическа сила, постигнала пълно мнозинство - през 1990 г. при Андрей Луканов, през 1994 г. при Жан Виденов и през 1997 г. при Иван Костов.
Сега дойде ред да запишем четвъртото за новата ни история след десетилетия на коалиционни правителства. Румен Радев постигна 44,594% и получи 1 444 924 гласа и е първият, който ще управлява еднолично от 29 г. насам.
За да има начело само една политическа формация, трябва да е налице мощна електорална вълна, която да припознава едностранно и категорично една партия и един лидер. Невинаги обаче надигането на вълна съвпада с крайния изборен резултат и води до еднопартийно управление. Вълната и трендът с новите играчи е едно, а потенциалът в урните - друго.
Вълна имаше при идването на СДС/ОДС на власт през 1997 г., такава последва и през 2001 г. с появата на бившия цар Симеон Сакскобургготски, после дойде ред на новия електорален вълнолом, вдъхновен от ГЕРБ и Бойко Борисов през 2009 г.
През 2021 г. изгря звездата на Кирил Петков и Асен Василев с "Продължаваме промяната", но и на Слави Трифонов с ИТН. При всичкия този подем обаче калкулацията сочи, че вълната не се е материализирала в достатъчно електорална мощ, за да сформират въпросните нови актьори на политическата сцена самостоятелни правителства.
До изборите на 19 април 2026 г., които отредиха еднолично управление на "Прогресивна България", сме имали само три пъти самостоятелни кабинета - два на БСП и един на ОДС. Парадоксално или не, но първото пълно мнозинство постигат социалистите на първите демократични избори през 1990 г., когато очакванията бяха демократичните сили да детронират наследника на БКП след свалянето на Тодор Живков.
БСП обаче печели мнозинство с 47,15% от гласовете и 211 места във Великото народно събрание от общо 400. За да има самостоятелен кабинет, оглавен от Андрей Луканов, партията получи доверието на 2 887 766 избиратели. Резултатът бе неприятна изненада. Провокира напрежение сред опозицията и обществото, обвинения за манипулации, стачки, палаткови лагери и далеч не постла комфорт, какъвто трябва да осигури едно пълно мнозинство.
И с двата кабинета "Луканов" БСП не успя да се възползва от електоралната победа и се оттегли от властта само след няколко месеца. Последва втори опит за 4-годишно изпълнение на мандата, отново от победителя БСП през 1994 г., но и той претърпя крах, а Жан Виденов също падна преждевременно не само заради финансовия крах в страната, срива на банките, но и след външен натиск. Въпреки че разполагаше със 125 депутатски места и бе избран с 43,4% от гласовете.
И се случи нещо, което досега няма аналог - едно пълно мнозинство беше сменено от друго пълно мнозинство на две различни политически сили - след пълната победа на БСП дойде ред на пълната победа на ОДС. С уговорката, че все пак самите Обединени демократични сили са коалиция, макар и едноличен победител тогава на вота. През 1997 г. Иван Костов спечели 52,26% от гласовете и внушителните 137 депутатски места в парламента. А рекордът му до момента не е достигнат и от четвъртото пълно мнозинство, което записахме в историята онзи ден с вота за "Прогресивна България".
В същото време, поне в електорално изражение, вълната за Сакскобургготски през 2001 г. изглежда сходна в числово изражение, но тогава един мандат не му достигна за самостоятелно управление. Гласовете му бяха само с 2 процента по-малко от тези на ПБ и Радев, но за НДСВ тогава гласуваха 800 хил. избиратели повече, отколкото сега за президента.
И следващата вълна с появата на ГЕРБ за малко не успя да достигне пълното мнозинство, макар че беше много близо. Докато на Сакскобургготски му трябваше един глас, на Бойко Борисов не му стигнаха четири през 2009 г. И отново получи повече гласове от Радев сега - за ГЕРБ тогава гласуваха 1 678 641 души или 39,72%. От онзи момент насетне вече никой не успяваше дори да доближи процентите и гласовете на победителите на избори преди това, камо ли да има шанс за самостоятелно мнозинство. Вместо това избирателната активност и апатията растеше, за да реши избирателят, уморен след 30 години коалиционни управления, да овласти само един.
Има обаче една съществена разлика - досега българските граждани избираха да дадат доверието си за еднолично управление на нови лица и спасители. Само че Румен Радев не е такъв, той е добре познат след деветгодишна президентска кариера. Така че едва ли в този случай избирателят би могъл да бъде упрекнат в наивност, че е потърсил поредния месия. Точно обратното - той е свидетел на участието на Радев в политиката и е заложил абсолютно съзнателно на напълно мажоритарен вот, като просто е решил да го изпрати от Президентството в Министерския съвет.
И още едно любопитно съвпадение във времевата рамка - преди 36 години Преходът започна с кабинети, управлявали с пълни мнозинства. Сега избирателят отново пожела да го управлява такова абсолютно мнозинство без ничий коалиционен пръст и вероятно можем да кажем, че символично затваряме преходния цикъл. А дали Румен Радев ще изпълни 4-годишния си мандат като Костов, или ще си тръгне като Луканов и Виденов предсрочно, делата му ще покажат. И кадрите, които решават всичко.