Слави Василев пред Dir.bg: Президентска република ще доближи властта до хората, а не до партиите

Ако държавният глава назначава премиера, изпълнителната власт няма да доминира над останалите, както е сега, смята политологът

13:55 | 13 септември 2022 | Автор : Ива Капкова 398 11751 Снимка: Личен архив

Абсолютната концентрация на власт в кабинета на българския министър-председател е източникът на корупция, на некачествени и неустойчиви решения за българското общество
Тази концентрация на власт трябва да се разбие само с президентска форма на управление, с подчертано разделение на властите
Важен е дебатът, който отвори Слави Трифонов, за да предизвика политическите формации
Българският политически елит е до такава степен износен, че парламентаризмът не може да функционира
Полупрезидентски режим не само че има, но и го наблюдаваме във Франция
Президентската република ще въвлече гражданите в политическия процес. Те ще имат много по-голяма тежест и дума

Политологът Слави Василев е убеден в необходимостта от смяна на модела на управление на страната, защото над 30 години се вижда, че наложеният през Конституцията не работи. Според него, въпреки че имаме по закон разделение на властите, в момента едната власт доминира над всички останали и това е изпълнителната. Полупрезидентската република по модела на Франция, по думите му, ще върне нещата по местата им и съответно, равновесието между властите. Защото президентът ще посочва премиера, но Народното събрание ще има право да свали правителството му с вот на недоверие.

Президентът Радев

- В навечерието на кампанията Слави Трифонов обяви идеята си да инициира референдум за президентска република. От обръщението му обаче като че ли в последвалата вълна от реакции остана само това "президентска република", а не самото предложение, което беше по-различно като механизъм - първо референдум и хората да си кажат въобще дали искат. Вие как приемате тази идея?

- Аз съм от наблюдателите, които от много години посочват недъзите на сегашната политическа система. Парламентаризмът, такъв, какъвто го виждаме от 90-а година насам, е една благородна идея, която обаче не пасва на политическите въжделения на българския народ и това съвсем ясно се вижда концентрирано в последните година и половина, а и в по-широк спектър - при всичките правителства, които сме имали.

Това, което се видя, е, че политическата система не успява да формира устойчиви решения на проблемите пред българското общество и България. И този дефект се корени в абсолютната концентрация на власт в ръцете на българския министър-председател. Основната функция на парламентаризма, както законодателят в 7-ото Велико народно събрание го е заложил, е именно да обърнем страницата на еднопартийното тоталитарно управление, характерно преди 1989 г., и да минем към една демократична политическа система, в която политическият плурализъм да изведе нацията напред. На практика обаче този политически плурализъм не се материализира в една парламентарна форма, в която консенсусът между политическите партии в Народното събрание да произвежда адекватни и устойчиви за българското общество решения.

А се върнахме отново, под една друга форма, в едно квази еднолично управление на българския министър-председател, който в момент на редовен кабинет разполага и с изпълнителната власт, и с волята на мнозинството в Народното събрание, тъй като волята на българския премиер командва мнозинството. И това е било факт и при Кирил Петков, и при Бойко Борисов, и при Иван Костов, и при всички министър-председатели, които сме имали, откакто е в сила сегашната Конституция. Така че концентрацията на власт в кабинета на българския министър-председател е източникът на корупция, на некачествени и неустойчиви решения за българското общество. И тази концентрация на власт трябва да се разбие. Тя може да бъде преодоляна само и единствено, макар парадоксално да звучи, с една президентска форма на управление, в която разделението на властите е много по-подчертано.

И да се върна на въпроса Ви. Аз адмирирам смелостта на Слави Трифонов, като политически фактор, да излезе напред с предложение за толкова радикална реформа. Той обаче трябва да посочи каква президентска република иска да предложи на българските граждани. Защото от президентска до президентска република има огромна разлика. Не вярвам, че референдумът може да бъде до такава степен успешен, за да проработи така, както Слави Трифонов го предлага. Защото това означава, че трябва да гласува огромно мнозинство от имащи право на глас български граждани - повече от половината, и от гласувалите трябва повече от половината да отговорят положително на въпроса. Само тогава НС ще бъде задължено да разгледа въпроса.

Но за мен по-важен е дебатът, който се отваря в обществото, за да може той да предизвика повече политически формации да участват в него и да разсъждават по темата. И да, много партии се изказаха против тази идея, но състоянието на българския парламентаризъм днес е показателно за необходимостта от промяна на политическата система. И аз правя едно скромно предположение сега, в навечерието на изборите, че ние отново да успеем да сформираме устойчиво мнозинство. Защото българският политически елит е до такава степен износен, че парламентаризмът не може да функционира. Това е политическа система, която би била устойчива в едно общество, в което консенсусът и помирението са в много по-дълбока степен реализирани. В България не е така.

- Тоест, политическият елит се самовъзпроизвежда на всички избори и сега след тези не очаквате кой знае каква разлика?

- Аз не очаквам да има мнозинство, защото политическият ни елит е изчерпан. Доверието на хората към политиците е изчерпано. Свидетелство за това е огромният дял негласуващи. Ако отворим една скоба - винаги на парламентарни избори, навсякъде по света, негласуващите са много повече, отколкото е делът на негласуващите при едни мажоритарни избори. Аз съм правил такива изследвания. Това показва, че доверието между избиратели и политик се гради много по-силно там, където изборното законодателство е мажоритарно и има пряка отговорност на лицето, което носи изпълнителната власт, тоест, президентска република.

- Бившият председател на НС Ива Митева доразви идеята, която лансира Трифонов, в посока на засилване на президентските правомощия, като предложи президентът да избира премиера, независимо от коя партия е той и дали е спечелила изборите. Това реалистично ли Ви звучи, или екзотично?

- Това, което предложи Ива Митева, въобще не е екзотично. Да предположим хипотетично, че сме в президентска форма на управление, в която има ефективно разделение на властите, тоест парламентът е силен и независим от волята на президента. И при тази хипотеза президентът назначава министър-председател, независимо дали е партиен член на някоя от формациите в НС, или не. Тогава президентът носи отговорност за вътрешната и външната политика на държавата, тоест за МС. И независимо дали неговата фигура е позната и одобрявана от партиите, важното е, че президентът носи отговорност за властта. И впоследствие вече, ако има процедура за гласуване на вот на недоверие в НС за избора на кандидата за премиер, посочен от президента, то парламентът ще гласува "за" или "против" него. И тази институционална подредба за споделена отговорност при формирането на изпълнителната власт между президент и Народно събрание, две легитимно избрани пряко от народа институции, това обстоятелство ще промени и ще разчупи тази концентрация на власт, за която Ви говорих преди малко.

- Тоест, вече президентът участва реално в управлението на страната, но и не съвсем, а споделено с парламента?

- Президентската република е форма на управление, при която изпълнителната власт се осъществява от избрания от народа президент, той активно участва в политиката и избира министър-председателя. Той го избира и премиерът е отговорен пред президента. Ако в тази хипотеза Народното събрание изгуби доверие в способностите на кабинета и на министър-председателя да ръководи държавата, тогава парламентът може да започне процедура по вот на недоверие и да свали правителството. И ако това стане, президентът ще е длъжен да освободи министър-председателя и да излъчи нов, който отново ще трябва да събере мнозинство за подкрепа в НС.

- Така ли да разбираме идеята на Ива Митева за полупрезидентска република?

- Точно така, това е полупрезидентската република.

- Защото тя отнесе много критики, казаха й, че "такова животно няма", докато Вие описвате нещо подобно, не съвсем класическа президентска република?

- Точно така, това е полупрезидентският режим на управление. Такъв режим наблюдаваме във Франция. Така че, "такова животно" не само че има, но и това е държава, член на Съвета за сигурност на ООН, водеща сила в света, водеща икономическа и ядрена държава.

- Мнозина от тези, които веднага отхвърлиха идеята, изтъкнаха аргумента за това коя ще е фигурата на президента. Ако в един момент това е харесвана, одобрявана, полезна за страната личност, то не се знае утре кой ще застане начело на тази институция. И в това се състои рискът при президентската република.

- Това е аргумент на хора, които не могат да вникнат, не искат да вникнат или нямат капацитета да разберат що е то президентска република. Фигурата на президента няма никакво значение. Има значение балансът и равновесието между законодателна, съдебна и изпълнителна власт. Ако балансът, който трябва да се намери в следващата Конституция, ако изобщо се стигне дотам - ВНС да разглежда нов проект, ако този баланс съществува и има такова равновесие, то няма да може нито една от властите да доминира останалите. И една институция да доминира останалите власти, както е в сегашния парламентаризъм, където министър-председателят доминира и изпълнителната, и законодателната власт. Ако това равновесие съществува, фигурата на президента няма никакво значение. Това е отговорът на опасението, че президентът може да узурпира властта - няма да може.

- Това ли е най-приемливият модел за българските условия? Той ли ще направи по-качествено управлението?

- Смятам, че това ще повиши интереса на гражданите към политиката. Това ще обостри отговорността на политиците към народа. Това ще направи корупцията много по-трудно осъществима, защото тя трябва да прескача граници, които сега не съществуват. Това ще направи решенията на изпълнителната власт много по-национално отговорни, а не партийно ориентирани, както е сега. Това ще изправи държавата на крака.

- Вие сте автор на книгата "Проваленият парламентаризъм", в която анализирате необходимостта от президентска република. Но ако трябва да обясните на хората на техен език, просто, кратко и ясно защо на България е необходима президентска република, как ще го формулирате?

- Президентската република ще доближи властта до хората, а не до партиите. Президентската република ще въвлече гражданите в политическия процес. Те ще имат много по-голяма тежест и дума. Президентската република ще направи властта много по-чувствителна към реалните нужди и въжделения на хората.

ИЗБРАНО