„Русия можеше да е велика и без това поведение“. Историкът Стивън Коткин за Горбачов, Путин и войната
Москва никога не е била в състояние да подкрепи амбициите си и да приеме, че влиянието ѝ не е безгранично, смята ученият
Преди почти 40 години в Съветския съюз започва перестройката. На власт идва младият (по съветските стандарти) и харизматичен "апаратчик" Михаил Горбачов, който искрено вярва в "социализма с човешко лице". По онова време нито той, нито хората около него са подозирали, че само шест години по-късно Съветският съюз ще се разпадне, а Русия, след кратък период на спонтанна демокрация, ще се превърне в диктатура и ще направи опит да възстанови империята. "Новая газета. Европа" разговаря с професора от Принстънския университет Стивън Коткин, експерт по съветска история, за това как Горбачов изведе СССР и Русия от порочния кръг на конфронтация със Запада - и как неговото наследство беше зачеркнато от Владимир Путин.
- Руските власти обърнаха много малко внимание на смъртта на Михаил Горбачов - дори в сравнение със западните политици. Очевидно това е така, защото ценностите, с които сега се свързва Горбачов, са в коренно противоречие с това, за което се бори Кремъл. Много експерти твърдят, че Путин се смята за "анти-Горбачов". Съгласни ли сте, че двете фигури са политически антиподи?
- Това, че режимът на Путин не организира държавно погребение на Михаил Горбачов, е ужасен срам и страхливост. Няма значение дали за вас той е герой или злодей, дали сте съгласни или не с провежданата от него политика. Той е първият и последният президент на Съветския съюз. Той беше историческа личност и заслужаваше държавно погребение като човек, заемал най-високия пост.
Но не мога да кажа, че съм изненадан от позицията на сегашния руски режим. Не че съм разочарован, защото същността на този режим ми е ясна. Въпреки това продължавам да смятам, че непризнаването на фигура с такова колосално историческо значение е унижение за режима. Не е задължително да се съгласявате с човека, като признавате ролята му в историята.
Не знам какво мисли Путин [за Горбачов]. Режимът е много тесен. Нямаме достъп до основните играчи - ако изобщо има такива - освен до един човек, който е на власт. Затова е много трудно да разберем какво мислят те. Можем да съдим за тях по действията им, а те са дребнави и в същото време объркани. В един момент той полага венец пред ковчега в болницата, а в следващия е "твърде зает", за да отиде на държавно погребение. Мисля, че това е по-скоро пример за бъркотия, отколкото за добре обмислена стратегия.
Затова смятам, че властите пропуснаха възможността да се издигнат над подобно дребнаво поведение, макар и за момент. В много страни, когато починат политици, дори представители на опозицията се появяват на погребенията им. Тоест те се обединяват за известно време, за да почетат паметта на бившия лидер. Това е типична световна практика. Но очевидно не е типично за режима на Путин.
- Биографиите на Горбачов и Путин имат много общо помежду си. И двамата произхождат от една и съща тоталитарна съветска система, и двамата са завършили престижни юридически факултети - единият в Москва, другият в Санкт Петербург. И двамата са повлияни от съветската идеология на антизападния и антиамериканския подход. Защо са толкова различни? И как Горбачов повярва в демокрацията, върховенството на закона и мирното предаване на властта?
- Абсолютно сте прави, и двамата произлизат от една и съща система. Мисля, че основната разлика е между партията и държавата. Както знаете, Съветският съюз беше партийна държава. Той имаше дуалистична структура. Комунистическата партия и съветската държава съществуваха рамо до рамо. Имаше и много допълнителни структури, като Съветския съвет на министрите в качеството на правителство, както и Централния комитет на КПСС.
Горбачов беше по-скоро рожба на партията. Той изцяло следваше визията на марксизма-ленинизма, установена по времето на управлението на Хрушчов. За Горбачов тази визия се основава на личността на Ленин. Той искрено вярва, че Ленин е държавник, а не убиец, и че има по-добър социализъм, социализъм с човешко лице. Това беше илюзия, но той вярваше в нея. Обърнете внимание, че Горбачов е бил студент по право, но се отказва от юридическата си кариера, след като се дипломира. Открива, че законите не работят както трябва. Вместо това има корупция и телефонно право.
Затова се отказва от адвокатската си кариера и става първият комсомолски активист. А след това, разбира се, става партиен апаратчик. Изкачва се по партийната стълбица, първо в Ставропол, известен с плодородните си земи, а след това в Политбюро в Москва, където отговаря за селското стопанство.
Пътят на Путин е съвсем различен. От една страна, той и Горбачов са различни поколения. От друга - Путин също е завършил право, но е направил кариерата си в службите за сигурност, а не в комсомола. КГБ представлява държавата, а не партията.
КГБ се занимава не толкова с комунизма или изграждането на светло бъдеще, колкото с огромната държава, наследена от царската епоха, най-голямата държава в световната история, и защитата на нейните интереси. Горбачов беше и държавник. Той също се възхищаваше на великата съветска държава и, както знаете, скърбеше за нейната загуба.
Но за Горбачов партията е на първо място. Той е воден от марксизма-ленинизма - вяра в социалната справедливост, противопоставена на капитализма. Путин не се съгласи с това.
Путин е по-скоро последовател на Берия и циничния държавнически подход, докато Горбачов беше по-скоро последовател на Хрушчов и, според него, на Ленин.
- В "Предотвратеният Армагедон" пишете, че разпадането на Съветския съюз е можело да бъде избегнато и че преди перестройката държавата е била в състояние на "летаргична стабилност" и е можела да оцелее десетилетия. Опитът за реформиране на държавата е исторически избор на съветските елити. Това противоречи на преобладаващото мнение и на думите на самия Горбачов, че перестройката не може да се отлага повече. Как бихте обяснили това противоречие?
- За Горбачов противоречието се състои в това, че разминаването между комунистическите идеали и съветската действителност е твърде голямо. Той живее с това съзнание през целия си живот. Като високопоставен съветски служител той е по-добре информиран от средния съветски гражданин. Освен това Горбачов е посещавал западни страни, като например е пътувал със съпругата си Раиса из Италия и Франция, управлявайки съветски автомобил.
Така че той е знаел повече за една реалност, която много хора не познаваха. И това много го притеснява. Чувства спешност, която останалата част от населението почти не усеща. Разбира се, останалата част от населението не е доволна. Всички помним Съветския съюз преди Горбачов и знаем какви бяха настроенията в обществото. Но тогава нямаше усещане, че системата трябва спешно да се пресъздаде, за да отговаря на нейните идеали.
Това идваше от идеолозите, от комунистите, от онези, които искрено вярваха в своята кауза, като Горбачов и много хора от неговото поколение. Интересно е, че Горбачов всъщност беше част от коалицията на привържениците на "твърдия подход". Така се е получило, че в исторически план реформите в Русия не се дължат на твърде голямото разминаване между идеалите и реалността, а на страха, че Русия ще изостане от Запада в икономическо, технологично и военно отношение. Ето защо те искаха спешни реформи: Западът печелеше, а Съветският съюз все повече изоставаше.
Горбачов идва от близкото обкръжение на Андропов. Той не е пряк последовател на Хрушчов. Несъгласието с тогавашното положение на нещата не идва от някакво реформаторско крило на КПСС. Идва от силовите структури и КГБ, от военните, които издигат реформатор, разбира се, не за да разруши системата, а за да се опита да намали разликата със Запада, която все повече нарастваше.
Те искат да премахнат ограниченията върху вноса на най-съвременни технологии, които са в ущърб на съветската армия. Съветската армия е била в недостиг, липсва й микроелектроника. Те бяха загрижени заради Роналд Рейгън, президент, който наблягаше на националната сигурност, и за целия западен съюз. Затова съветският КГБ създава фалшиви фирми в Германия и други страни, за да придобие незаконно тези забранени технологии. Затова според тях Горбачов трябваше да преговаря със Запада за премахване на ограниченията върху експорта на технологии.
И така, има коалиция за реформи, комунистически идеолози, от една страна, и държавници, от друга, които се обединяват, за да преодолеят пропастта със Запада. Това е много мощна коалиция. По ирония на съдбата именно идеолозите и силоваците изпитват спешна нужда от реформи, а не населението като цяло.
Горбачов обявява гласност, съветските хора започват да виждат колко по-добре се справя Западът в сравнение с тях и едва тогава започват да изпитват чувство за неотложност.
Но преди това дисидентските, националистическите и антисъветските движения бяха много малки. Така че Съветският съюз може би щеше буксува доста дълго време, ако Горбачов не беше започнал тези реформи, които неволно доведоха до дестабилизация.
- Много преди 1991 г. стигнахте до извода, че перестройката ще унищожи социализма и Съветския съюз като такъв. Защо смятате, че това е неизбежно?
- Съществуват няколко исторически примера. Събитията от 1956 г. в Унгария и личността на Имре Наги. "Пражката пролет" от 1968 г. и фигурата на Александър Дубчек. И, разбира се, 80-те години в СССР и фигурата на Михаил Горбачов. Във всеки случай виждаме опит за икономическа либерализация, за отваряне на политическата система, за установяване на това, което се смяташе за демокрация в рамките на комунистическата партия, за демократизация на комунистическия монопол.
И във всеки случай това доведе до следното: хората решиха, че монополът вече не е подходящ за тях. Така че свободата на партийните функционери и на хората в партията беше превзета от други хора, в някои случаи от други комунисти, за да се застъпват за други партии, за друг път. В комунистическата система нямаше реформаторско равновесие. Нямаше точка, от която да започне политическата либерализация. Това в крайна сметка водеше до стабилизиране на новата политическа система, тъй като отвореността и политическата либерализация означават, че хората имат възможност да излязат извън рамките на комунистическата партия.
Не можеш да бъдеш наполовина бременна и наполовина комунист. Или има комунистически монопол, или няма. Проблемът е, че политическите реформи подкопават комунистическия монопол. Абсолютно невъзможно е да се поддържа монопол, след като сте отворили системата.
Можете да проведете либерални икономически реформи и да позволите известно пазарно поведение. Но дори икономическата либерализация косвено застрашава комунистическия политически монопол, защото хората получават независими икономически източници на богатство и власт, което има политически последици.
През 1968 г., малко преди съветското нахлуване в Чехословакия, за да потуши Пражката пролет, Брежнев заявява при закрити врата, че реформата е контрареволюция, край на политическата система. Това е форма на самоубийство или самоликвидация. Но това е непреднамерено. Горбачов няма намерение да унищожава комунизма. Напротив. Но когато той започна тази политическа реформа, тя доведе до същото, до което доведоха унгарските събития от 1956 г. и Пражката пролет.
И в двата случая СССР се наложи да изпрати танкове в тези страни. Но този път консерваторите трябваше да изпратят танкове срещу собствения си режим, т.е. срещу собствената си столица. Когато решиха да го направят през август 1991 г., вече е твърде късно и те са твърде слаби. Решението на Горбачов да се отвори политически означаваше, че консерваторите или ще действат със сила, или ще се оттеглят. Те или ще сложат край на политическата либерализация, или тя ще отиде твърде далеч и комунистическата партия ще загуби монопола си.
Трагедията за Горбачов е не само загубата на монопола на комунистическата партия, а загубата на съветската държава. Съветската държава се разпадна и защото на хартия тя беше федерация. Всички републики бяха суверенни: т.нар. съюзни републики. Според Конституцията те имаха право да се отделят от Съюза.
Но уловката бе, че Комунистическата партия беше само номинално федерална. В действителност тя имаше йерархия под формата на пирамида. И тази партийна пирамида на практика надделяваше над държавния федерализъм, така че комунистическите партии на Украйна, Грузия или Литва всъщност бяха напълно подчинени на Москва, съгласно партийния устав и партийната практика. По този начин партийната пирамида на практика надделяваше над федерализма.
Ако обаче отслабиш партийната пирамида, унищожиш партийния секретариат и централизираш контрола, защото смяташ, че консерваторите могат да ти се противопоставят, както направиха срещу Хрушчов през 1964 г., неволно укрепваш и федерализма. Укрепваш републиките за сметка на Съюза.
Нещо повече, Горбачов им даде възможност за конкурентни избори, което даде нов тласък на републиките, правителствата, законодателните органи, както и на обществеността.
Той създаде не на хартия, а на дело федерален съюз с 15 републики с право на отделяне. И те започнаха да се възползват от това право.
По този начин визията на Горбачов за реформи и комунизъм унищожи комунистическия монопол, който беше оформил структурата на Съветския съюз. Това беше трагедия, напълно непреднамерена от негова страна, която той се опита да поправи през последните месеци на управлението си чрез неуспешни преговори. Вместо това президентите на Русия, Беларус и Украйна официално разпуснаха Съветския съюз в горите край Минск. И така той загуби не само партията, но и цялата съветска държава. Мисля, че ако Горбачов беше разбрал всичко това, щеше да бъде много по-внимателен в политическите си реформи. Той не би искал да дестабилизира Съюза.
- Нека поговорим за личността на Горбачов. Репутацията му в Русия е меко казано противоречива: мнозина го смятат за наивен идеалист и слаб лидер, който е разрушил страната. Това е много популярен наратив. В същото време Горбачов беше талантлив тактик и опитен партиен апаратчик. Как бихте го описали?
- Той беше много ловък и опитен в тактическо отношение. Знаеше как да манипулира партийната номенклатура. Умееше да манипулира хора, които бяха трудни за контролиране - не винаги, но по различни начини и често. Проблемът беше в стратегията. Умелите тактики няма да ви доведат до нищо без успешна стратегия. Такава игра не си заслужава.
Според мен част от трагедията на Горбачов беше, че тактиката му беше твърде добра и му позволи да завърши реформите си, което беше самоубийство за съветската държава. Ако беше по-неумел, той щеше да провали реформите си в тактически план и или да се оттегли сам, или да бъде свален преди разпадането на Съветския съюз.
Какво имам предвид под липса на стратегия? Стратегията му бе митологична. Социализъм с човешко лице. Това беше реформирана версия на комунизма, който, както вече казах, не съществува в действителност, не съществува в състояние на политическо равновесие. Това е визия. Фантастика. Мит. Това не работи в реалността.
Ето какво означава липсата на стратегия. След като дестабилизирате съветската държава, какво ви остава? Ще ви останат само силовите структури, т.е. армията и КГБ. Това е всичко. Няма как да отхвърлите упълномощените законодателни органи на републиките, да попречите на хората да излязат на улицата и да гласуват за кандидата, който им харесва. След като им дадете власт, ви остават само силовите методи. Идеологията на реформисткия комунизъм не подкрепя използването на сила за запазване на целостта на системата, защото това е сталинизъм. Не можете да използвате сталинските методи, но те са единственото, което ви остава, за да се задържите на повърхността. Умеете да действате тактически, но стратегиите ви са празни.
Това не е проблем само на Горбачов. В ретроспекция осъзнаваме, че реформирането на комунизма е било невъзможно. Но нека бъдем честни: колко хора са знаели това предварително? Много хора вярваха, че това е възможно, и само консервативната съпротива е осуетила предишните опити за комунистическа реформа. Това беше най-разпространеното мнение на Запад по времето на Горбачов. Според нея Горбачов можеше да успее, ако консерваторите бяха надхитрени, победени. Но работата бе не в наличието на консервативна опозиция, а в липсата на реформаторски баланс. Много малко хора разбраха това и на мен самия ми отне известно време да го осъзная.
- Може ли да се каже, че перестройката се оказа негативен процес: да, Горбачов успя да разруши съветската система, но не предложи нищо, което да я замени адекватно - освен, разбира се, неговия утопичен социализъм с човешко лице?
- Вижте, Горбачов не получи Нобеловата награда за мир просто така, той наистина я заслужаваше. Той наистина беше човек на мира. Не забравяйте, че съветската пропаганда повтаряше: "Ние сме мирна страна". Невероятна глупост и никой не й вярваше, защото СССР беше много агресивен. Съветският съюз изгради огромна империя в Източна Европа, а след това вкара войски в Афганистан, но продължаваше да твърди, че е мирна държава.
Оказа се обаче, че човекът на мира съществува и той се казва Михаил Горбачов. Така че преценката за това дали разпадането на СССР е било положително или отрицателно събитие зависи до голяма степен от това, откъде го казвате. Какво мислят за това в Латвия, Литва, Естония, Унгария, Чехия, Словакия или Румъния? Какво е отношението на украинците към разпадането на СССР? Ето защо отношението към това събитие силно зависи от това откъде сте. А какво мислят в Брюксел, как ви се струва?
Разбира се, ако живеете в Москва и се казвате Владимир Путин, вие смятате, че разпадането на СССР е било грешка. Дори не грешка, а престъпление. Ако живеете в Пекин и се казвате Си Цзинпин, за вас това също е грешка и престъпление. Китайците никога няма да простят на Русия разрушаването на комунистическия ред в СССР. Когато става дума за стратегическото партньорство между Русия и Китай, не трябва да се забравя, че китайският режим беше много ядосан от разпадането на Съветския съюз. Ядосан, може би, не по-малко от развенчаването на култа към личността на Сталин от страна на Хрушчов. Те бяха много, много дълбоко обидени от Русия.
От гледна точка на седем и половина милиарда души на нашата планета перестройката със сигурност е нещо много положително, което заслужава Нобелова награда за мир. А от гледна точка на източноевропейските страни това е не просто нещо много положително, а събитие с невероятни мащаби, революция, за която те са много благодарни на Горбачов, дори не винаги да го признават.
Освен това, дали това, което прави Путин, е по-позитивно? Проблемът с Русия е, че тя винаги силно е надценявала своите възможности и значение.
Русия се стреми да бъде сред свръхсилите, да бъде винаги в челни позиции. Но тя винаги поема твърде много, възможностите й никога не отговарят на амбициите й, така че Русия постоянно се бори със Запада, който я превъзхожда във всичко. Западът е по-богат, Западът е по-силен, Западът е по-единен и, което е важно, Западът е територия на свободата, така че той превъзхожда Русия.
И така, какво трябва да направи Русия, ако конфронтацията е неизбежна? Горбачов предложи своя вариант: намали ролята на армията, проведе различни срещи на върха по въпросите на разоръжаването, опита се да рестартира съветската икономика и да вдъхнови съветските граждани за нови постижения. Да, в крайна сметка той унищожи собствената си огромна държава, но донесе мир, а това означава много.
За разлика от него Владимир Путин е похарчил повече от трилион долара за повече от 20 години само за военни разходи. Разходите му за армията са невероятно големи, но тези пари можеха да бъдат инвестирани в образование, здравеопазване, гражданска инфраструктура. Ето защо Путин и Горбачов са толкова различни. Горбачов съкрати разходите за армията, намали нейния размер и преговаряше със Запада за разоръжаване. От друга страна, Путин направи точно обратното. По-важното е какво е постигнал? Станала ли е Русия по-силна? Научила ли се е руската армия да воюва по-добре и не демонстрира ли сега своята некомпетентност, корупция и бруталност в Украйна? Кое е по-лошо - непреднамереното унищожаване на съветската държава от Горбачов или пълната загуба на репутацията, стратегическото влияние и статута на суперсила на Русия - както във военно, така и в икономическо отношение?
Така че всичко се познава чрез сравнение. Да, може да се каже, че опитът на Горбачов за демократизация не помогна на Русия да намали разликата със Запада. Но в същото време авторитарният режим на Путин се справя още по-зле, струва ми се. При Горбачов поне имаше свободи.
- Говорейки за Горбачов като за човек на мира. Както знаете, в много постсъветски страни сега се обсъжда колониалната политика на СССР по времето на Горбачов. Можем да си спомним за Казахстан, Литва, Грузия и други републики, в които при него бяха смазани мирни протести. И дори през 2014 г. Горбачов подкрепи анексирането на Крим. Трябва ли това да повлияе на начина, по който възприемаме наследството му днес?
- Да, това е и неговото наследство и съм сигурен, че всички го помнят добре. Ако някой го е забравил, то петте милиона души, които населяват балтийските държави, ще го напомнят веднага. Горбачов използва сила, за да потуши въстания в различни републики, и заради това загинаха хора. Да, така е и няма нужда да се преструваме, че това не се е случило.
Но в същото време отношението ни към някои неща силно зависи от мащаба. Властта е относителна, както и трагедията. Разбира се, всяка смърт е трагедия. Но в същите кабинети на Сенатския дворец в Кремъл, построен от забележителния архитект Казаков за Екатерина II, където е седял Горбачов, са седели и Сталин, и Берия. В тези кабинети милиони хора са осъдени на смърт. В тези кабинети е измислена колективизацията, която се превърна в поробване на селяните и депортиране на така наречените "кулаци". Именно в тези кабинети измислят сталинския терор, който за две години екзекутира и измъчва почти един милион души в затворите.
Накратко, знаем, че историята се е създавала в същите кабинети. Разбира се, това не оправдава действията на Горбачов в Грузия и Прибалтика, те не могат да бъдат оправдани. Но е възможно да ги сравним.
Който и да седи в Кремъл, той има огромна власт и понякога я използва по такъв начин. Мисля, че използването на сила от Горбачов беше грешка и тази грешка вече не може да му бъде отнета. Но ние, анализаторите, не трябва да оценяваме действията на хората в някакво абстрактно измерение, нито пък да ги сравняваме с Ганди.
Горбачов трябва да бъде сравняван с предшествениците си, хора, които са работили в същите кабинети, и да бъде съден по трагедиите, които можеха да се случат, но не се случиха по негова воля. Той можеше да унищожи целия свят, но не го направи. Горбачов разполагаше с 40 000 ядрени оръжия и системи за насочване, които можеше да използва бойна глава, за да уцели точно прозореца на стаята, в която седя сега. Той разполагаше и с химически и биологични оръжия, за които не знаеха дори в ЦРУ. Можеше да се обиди на целия свят и да го унищожи - или поне да изтрие Прибалтика от лицето на Земята.
Може би ще кажете: това би било напълно безумно. А не е ли лудост да се напада Украйна през 2022 г.? Вярвам, че решенията, взети в тази сграда преди Горбачов и след него, ни помагат да я възприемаме в определена светлина, като не забравяме събитията, които споменахте. Не оправдавам Горбачов, но вземам предвид и други исторически събития.
- Пишете, че по време на Студената война съветската система е била демонизирана: западната реторика по отношение на СССР е била в стил "има черно и има бяло". В контекста на войната в Украйна някои западни интелектуалци също казват, че Западът не е направил достатъчно за интеграцията с Русия, че НАТО не е трябвало да се разширява и т.н. Трябва ли сега, според вас, да се опитаме да поддържаме по-нюансиран поглед?
- Да, репутацията на СССР стана много "черна" в един момент от Студената война. Мисля, че е важно да помним кой го предизвика: Александър Солженицин, той се опита повече от всеки друг. Неговият "Архипелаг ГУЛАГ" показа на света лицето на СССР, което бе в голямо противоречие със съветската пропаганда. Това беше истински образ и той разруши репутацията не само на Сталин, но и на Ленин.
Николай Леонов, последният ръководител на аналитичния отдел на КГБ на СССР, казва, че Западът има много "черен" образ за Съветския съюз, но признава, че самият СССР е допринесъл много за това. Със сигурност Сталин и неговият режим са главните виновници, а в наши дни виновникът е Владимир Путин. Разбира се, те са много различни, разбира се, те са злодеи от различен мащаб и делата им са много различни. Сталин и Ленин са отговорни за смъртта на 18-20 милиона души, а Путин никога няма да унищожи толкова много хора, независимо колко трагични неща ще извърши до края на управлението си.
Но от друга страна, той е отговорен за това "черно-бяло" възприятие. До 2014 г., преди деня, в който беше свален малайзийският самолет и Русия започна да отрича, че е причастна, Москва имаше доста силни отношения с Европа.
Затова е важно да разберем, че може би възприятието наистина е твърде "черно-бяло", но вината за това не е в западната пропаганда, а в Путин и неговия режим. Именно режимът на Путин насърчи Швеция да се присъедини към НАТО. Никога не съм мислил, че тези думи някога ще бъдат в едно и също изречение: "Швеция се присъединява към НАТО".
От друга страна, режимът на Путин прогонва най-интелигентните и образовани хора в страната от Русия или ги вкарва в затвора. Само през тази година стотици хиляди хора са напуснали Русия, а колко са напуснали през предишните години? Извън Русия има огромен брой руснаци, които приблизително могат да бъдат определени като средна класа - и то почти повече от средната класа в самата Русия.
Режимът на Путин е този, който разрушава репутацията на Русия и отношенията ѝ с приятели, съюзници и партньори, да не говорим за собствения ѝ народ. Както казах, това е безсмислена стратегия, която не прави Русия по-силна, дори от гледна точка на силовия фактор. Много съжалявам, че всичко това се случва сега и че репутацията на Русия в момента е толкова мрачна. Смятам, че не е правилно да се обвиняват или наказват всички руснаци за войната, която Путин започна. Трябва да си спомним кой създава този образ на съвременна Русия.
- Съществува мнение, че Путин и неговото обкръжение са научили от перестройката следния урок: всяка идеология е много опасна. На какво според вас се основава идеологическата сила на сегашния режим на Путин? Тази идеология на "руския свят" има ли нещо зад нея или е нищо?
- Ще ви кажа какво се крие зад това: обида, злоба и раздразнение. Всичко това е прикрива зад илюзорни геополитически идеи в духа на Александър Дугин, с всички тези приказки за Иван Илин и религиозната философия. Безпринципност, непоследователност, без никаква стратегия. Панславизъм, славянофилство, евразийство - всичко това е параван и преструвка. За режима на Путин това всъщност не съществува.
Антизападният подход е всичко, което имат, той най-добре подхранва недоволството и гнева. "На Запада не може да се вярва", "Западът предаде Русия", "Западът унищожи СССР и сега иска да унищожи Русия". И това въпреки факта, че Джордж Буш-старши се опитваше да спаси Съветския съюз, а тримата номенклатурчици от Русия, Беларус и Украйна - и Михаил Горбачов - го разпуснаха.
Така че истинската идеология на режима на Путин е антизападната, а тя е много слаба. Както казах, тя е непоследователна, безпринципна и много ограничена, защото Русия може и да не е част от Запада, но все пак е Европа. Да, Русия е европейска държава. Европа е преди всичко култура, докато Западът е съвкупност от институции и ценности, като демокрация, правова държава, отворени и свободни пазари, принцип на разделение на властите и т.н.
Западът е организационна система. Япония е западна страна, но не и европейска, а Русия, напротив, е европейска, но не и западна.
А фактът, че Русия е европейска страна, значително ограничава антизападната идеология. В краткосрочен план тази идеология работи и помага за сплотяването на руснаците с разкази за западното предателство и конспирация. Но в дългосрочен план тази идеология ще покаже своята ограниченост и всъщност вече го прави.
Руските чиновници не искат да прекарват ваканциите си в Пхенян, не искат да изпращат децата си да учат в Харбин, не искат да крият откраднатите си активи в Техеран. Дори онези от тях, които подкрепят режима повече от останалите, искат да останат в Европа, да ходят там на почивка, да изпращат децата си да учат в европейски училища и да държат там парите, откраднати от руснаците.
Видяхме как Путин обясни нахлуването в Украйна. Денацификация, демилитаризация и други лъжливи глупости. Всички тези опити да се оправдае инвазията се провалиха, не сработиха. Сега Русия твърди, че защитава Донбас, от който, за съжаление, са останали само руини, така че той е икономически безполезен. Така че сега реториката е антизападна и антинатовска. Това е всичко, което остава на Путин.
Русия е една от най-великите цивилизации в света, с дълга и славна история, с невероятно богата култура: музика, живопис, балет, кино. Световната култура не може да съществува без руската култура. Но Путин все повече отдалечава Русия от това величие, от тази прекрасна цивилизация, от мястото, което Русия винаги е заемала в световната култура. И всичко това той прави под знамената на антизападния подход, въпреки че Западът винаги е бил източник на търговия, технологии и интелектуален просперитет за Русия и е носил ценни културни връзки с нея.
Русия никога няма да си възвърне могъществото, което имаше Съветският съюз, и тя ще трябва да се примири с това. Да изгориш всички мостове в името на предварително провалена стратегия е престъпление. Това е болезнено за всички нас, които обичаме Русия и уважаваме нейната култура.
- Но доколко жизнена е тази идея за антизападничеството? В момента Путин има определена подкрепа сред населението, макар че не е възможно да се измери адекватно. Много авторитарни режими са имали още по-малка подкрепа, но въпреки това са просъществували много дълго.
- Путин е подкрепян от тези, които подкрепят войната. Но образът на войната, който хората поддържат, е мит, създаден от пропагандата на Путин. Подкрепят го не за истинската война, за това става дума, а за лъжите, в които много хора вярват. Ако знаеха истината, ако "Новая газета" все още излизаше и ако този страхлив режим не беше използвал съдилищата, за да крие истината за войната... Разбира се, някои хора все още щяха да са за войната, тези, които ще подкрепят страната си във всяка ситуация. Но дали нивото на подкрепа щеше да бъде същото като сега?
Ако се вгледате в проучванията, пропагандните термини като "демилитаризация" и "денацификация" вече почти не се използват. Сега пропагандата говори само за НАТО и Запада. Не става дума за това, че войната изобщо не се подкрепя. Искам само да кажа, че единственото, което Путин има, е антизападният подход, а това не е достатъчно в дългосрочен план, защото отношенията със Запада са най-важни за Русия в исторически план. Това не е философско твърдение, а исторически факт, потвърден в изследвания.
Ето защо другата Русия съществува и ще пребъде. И трябва да се признае, че дори Путин направи важни неща за Русия, особено през първите си два мандата, когато постсъветският хаос все още продължаваше. Трябва да му се признае: той спря по-нататъшното разпадане на руската държава.
Въпросът, разбира се, е какви методи е използвал, за да постигне тази цел. Целта за стабилизиране и укрепване на Русия е оправдана, както и икономическото развитие и "вдигането ѝ от колене". Но методите, които използва, доведоха Русия до ужасното положение, в което се намира сега.
Така че в много отношения Путин унищожи собственото си наследство. Той може да остане в историята като човекът, възстановил Русия и възстановил международния ѝ статут. Сега му остава само да обвинява Запада и НАТО, че се налага да убива жени и деца в Украйна. Сталин прави същото по време на Студената война. Всеки път, когато Русия извършва престъпления, напада съседите си, анексира територии, които по закон не й принадлежат, тя обвинява Запада.
Тази траектория се е появила много преди НАТО и се основава на комплекси, породени от неспособността на Русия да бъде най-великата, а не просто велика сила. Това е ключов проблем в руската история: Русия никога не е била в състояние да подкрепи амбициите си и да приеме, че влиянието ѝ не е безгранично. Всички опити за пробив в тази "висша лига" винаги са завършвали с трагедия за Русия. А за самите руснаци това е трагедия от същия мащаб, ако не и по-голяма, отколкото за съседните им страни.
Болезнено е да се наблюдава, че това се случва отново, и е болезнено да виждаме тази едностранчива антизападна пропаганда. Болезнено е също така да виждаме какво се случва с украинския народ и неговите градове. Болезнено е, защото Русия лесно би могла да се справи без всичко това. Русия можеше да бъде велика страна и без такова поведение. И се надяваме, че един ден това ще се случи.
Превод Dir.bg
Интервюто е публикувано тук>>>
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}