09:41 | 27.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Рисковете за сигурността в света след убийството на Солеймани

Напрежението между Вашингтон и Техеран се засилва, но още има шанс за дипломация, пишат световни медии

Снимка: АР/БТА

Рисковете за сигурността в света след убийството на Солеймани

Напрежението между Вашингтон и Техеран се засилва, но още има шанс за дипломация, пишат световни медии

10:23 | 6 януари 2020 | Редактор : Лилия Чалева 52 4414 Снимка: АР/БТА

"Кризата между Вашингтон и Техеран заплашва да подпали Близкия изток", пише френският в. "Еко". "След смъртта на иранския генерал Касем Солеймани, убит в петък при американски удар в Ирак, Вашингтон и Техеран не спират да си разменят заплахи. Иран вече не си налага ограничения в обогатяването на уран. В САЩ се поставя под въпрос законността на нанесения удар и и използваните при него методи, а администрацията на президента Доналд Тръмп изглежда разделена", добавя изданието, цитирано от БТА.

Ефектът "Солеймани"

В Ирак съставеният предимно от шиити парламент, който смята американския удар за нарушение на държавния суверенитет, гласува за изтегляне на американските войски - въпреки че на заседанието не присъстваха нито депутатите сунити, нито кюрдите. Самото приемане на такъв документ и спирането на действията на антиджихадистката коалиция вече поставят под заплаха борбата с "Ислямска държава".

Въпреки това не е съвсем сигурно, че ще бъде взето политическо решение за изтегляне на чуждестранните войски от страната. Гласуваната от парламента резолюция не е задължителна за правителството, напомнят експерти и опозиционни политици, на първо място кюрдски, отбелязва френският в. "Либерасион".

Решението на иракския парламент вече е посмъртна победа за Солеймани, който посвети години от живота си на изграждането на проирански сили в Ирак. Убийството му отслаби антииранските сили, включително протестиращите на пл. "Тахрир" националисти, подчертава британският в. "Гардиън".

Но въпреки заплахите в Туитър и от трибуни в Техеран и Вашингтон, дипломацията все още има шанс - дори само да избегне открита война. Единственото, което може да накара двете страни да се въздържат, са възможните последици. Техеран вече се е сблъсквал с непредсказуемостта на Доналд Тръмп и независимо колко силно е желанието за отмъщение на иранците, европейски лидери приканват иранските политици към сдържаност, напомняйки им, че всяка пряка атака срещу САЩ в Близкия изток вероятно ще доведе до нова ескалация от страна на Тръмп.

Много европейски дипломати подчертават в лични разговори, че някои ирански лидери са се изказали по-предпазливо за възможния отговор, заявявайки, че той ще бъде даден когато иранците решат и срещу цели, които те изберат. През последната година Техеран извършваше нападения срещу САЩ и техните съюзници, при които можеше да отрече участието си, използвайки намиращи се под негово влияние чужди сили и паравоенни формирования. Пряко нападение срещу Америка от страна на иранската Революционна гвардия обаче би било самоубийство.

Имайки предвид тези сметки, може би има възможност да се направи опит за деескалация на кризата. По време на посещението си във Вашингтон британският външен министър Доминик Рааб ще окаже натиск върху Белия дом да мисли по-стратегически за действията си в Близкия изток. Мнозина представители на Пентагона ще направят същото, отбелязва в. "Гардиън".

Конгресът на САЩ трябва да спре устрема на президента Тръмп към война с Иран, призовава в. "Ню Йорк таймс" в редакционна статия. Влиятелни републикански сенатори трябва да напомнят на Тръмп обещанието му да не въвлича Америка в трудни ситуации в чужбина и да му попречат да стигне по-близо до война с Иран. Президентът се е вслушвал в тях в миналото, а с приближаването на процеса му за импийчмънт пред Сената той има основания и да се опасява от тяхната реакция.

Имаше причина предишните американски президенти да се въздържат от убийството на един от най-влиятелните и, да признаем, кървави военни командири в региона. Това е способността на Иран да отговаря с асиметрично насилие - похват, който режимът в Техеран е развил до съвършенство, припомня американското издание.

Държавният секретар на САЩ Майк Помпейо заяви в предаване на Ен Би Си, че Америка е в по-голяма безопасност след убийството на генерал Солеймани. Ако това е така, защо обаче Държавният департамент на САЩ съветва всички американци да напуснат Ирак, пита в. "Ню Йорк таймс".

Хасан Насрала, лидерът на ливанското шиитско движение Хизбула, което е съюзник на Иран, подчерта вчера, че отмъщението за убийството на Солеймани трябва да бъде насочено само срещу въоръжените сили на САЩ в Близкия изток, а не срещу американски граждани, отбелязва в. "Вашингтон пост". Според Насрала нараняването на обикновени американци само ще засили позициите на Тръмп. Голямата цел трябва да бъде прогонването на войските на САЩ от Ирак, добави той.

Според анализатори Хизбула не иска да се замесва в по-голям конфликт на страната на Иран в момент, когато Ливан е разтърсван от антиправителствени протести. Групировката почти е успяла да сформира ново ливанско правителство под ръководството на номиниран от нея премиер, казва Маха Яхия, оглавяваща Близкоизточния център "Карнеги". Но до този успех няма да се стигне, ако Ливан се замеси в конфликт. "Ситуацията в Ливан е толкова нестабилна, че според мен всяка реакция ще бъде по-умерена", подчертава Яхия.

В руския печат

Техеран свали повечето ограничения от ядрената си програма - това бе първият му отговор на убийството на иранския генерал Касем Солеймани, извършено от САЩ, пише руският в. "Комерсант".

Иран заяви вчера, че ще се откаже от изпълнението на всички ангажименти по ядрената сделка. Ислямската република впрочем не смята да използва само политически методи и вече обеща да нанесе удар по военни обекти на САЩ в Близкия изток. Но засега Техеран не се отказва окончателно от диалога със Запада, констатира изданието.

"Това изглежда доста умен ход", коментира аналитикът Андрей Баклицки. "От една страна, те (иранците, б. р.) успяха да демонстрират очакваната остра реакция заради убийството на Солеймани. От друга, ще могат да продължат преговорите с европейската тройка, която все още се опитва да предотврати по-нататъшна ескалация, свързана с иранската ядрена програма", обяснява той.

"Комерсант" обаче цитира експерти, според които ликвидирането на генерала "може да затрудни преговорите между Иран и Запада, и то не само със САЩ, но и с ЕС".

Германия, Франция и Великобритания изразиха снощи безпокойство от негативната роля на Иран в региона, отбелязва руският печат. "Европейските грандове засега направо разочароват", коментира в "Росийская газета" Константин Косачов, председателят на външнополитическата комисия на руския сенат.

Според Косачов водещите европейски държави "бездарно изпускат шанса" да използват "извънсъдебната разправа над Солеймани (. . .), за да позиционират Евросъюза с прословутото му върховенство на закона като реален играч на световната арена".

След смъртта на Солеймани, убит на багдадското летище, парламентът на Ирак призова с резолюция правителството да сложи край на чуждестранното военно присъствие в страната. Според експертните среди обаче документът просто имитира съществуването на иракски суверенитет, пише "Независимая газета".

"Сигурността на страната се поддържа главно от американците и съюзниците им, това важи и за летището в Багдад", посочва политологът Антон Мардасов.

Според експерта иракчаните чудесно разбират какво означават САЩ за днешен Ирак и защо проирански фигури от страната са се опитвали "да изгонят" американските военни още преди убийството на генерала - "за да насочат протестната вълна (в страната) към САЩ и да изтъргуват отстъпки в търговията с енергийни ресурси".

На фона на поредното изостряне на напрежението в Персийския залив цената на петрола се вдигна от 65,5 на 68,6 долара за барел, отбелязва "Комсомолская правда".

Според "Взгляд" парламентът в Багдад е премахнал законовите основания за военното присъствие на САЩ в Ирак и това е една от причините Доналд Тръмп да съжали, че е заповядал Солеймани да бъде убит.

Втората причина обаче е много по-сериозна, подчертава електронният вестник. По думите на арабиста Борис Долгов Иран може да предприеме радикални ответни мерки - диверсии и други терористични акции срещу американски обекти.

Иранските изявления за "стратегическо възмездие" включват и пропаганден елемент, но може да се очакват и конкретни асиметрични удари. Става дума за атаки на групировки, контролирани от Иран, в рамките на т. нар. прокси война - в Ирак или дори извън Близкия изток. Техеран може да предприеме и "по-мащабни действия" срещу икономически обекти на САЩ в Европа, допуска ориенталистът.

Той не очаква мащабен конфликт между САЩ и Иран, освен ако Щатите изпълнят заплахата на Тръмп да атакува 52 цели в Ислямската република - иначе "тъкмо оттам ще започне голямата война". Тогава в конфликта ще бъдат въвлечени и други страни, на първо място Израел, което "вече е нещо сериозно, защото Израел е по-уязвим от американските цели в региона". Затова САЩ вероятно ще се въздържат от атаката, обещана от своя президент, смята експертът.

От своя страна Иран не може да остави без отговор "демонстративното убийство на Солеймани (. . .) - много високопоставен военен, човек, популярен в страната. С действията си Тръмп не гарантира сигурност на американските граждани, както смята, а напротив - изложи ги на опасността от удар", коментира "Московский комсомолец".

"С убийството на Солеймани Америка изправи света на ръба на ядрена война", заявява в заглавие "Свободная преса". Иранците още не са готови за сериозна война с американците. След около пет години те биха могли навярно да им отговорят достойно и с обикновени оръжия. Но днес това ще е равносилно на самоубийство, пише вестникът.

Обаче "в най-близко време Иран най-вероятно ще форсира създаването на собствена ядрена бомба, както направи преди няколко години Северна Корея. Затова убийството на Солеймани е голяма грешка от страна на Вашингтон. Да не кажем престъпна лудост от страна на Америка. Защото на практика вече е сложен кръст на безядрения статут на Техеран. И за света изглежда няма път назад", заключава руското издание.

ИЗБРАНО