Събуждам се и хващам телефона, за да прочета набързо какво се е случило в света, докато аз съм била offline. Пристигам в офиса във време, в което сутрешните телевизионни блокове са към своя край и компютърът ми, с любезното съдействие на интернет, ми казва, че няма нови сътресения и мога спокойно да се съсредоточа върху работата си. И в този момент се замислям, че не съм гледала телевизия отдавна. Статистики за миналата година сочат, че телевизията отнема 164 минути дневно на човек, а интернет почти я е настигнал със 157 минути дневно. Към днешна дата времето на телевизията вероятно е и по-малко. Затова и въпросът "Защо, за Бога, хора слизат от телевизионния екран доброволно?" не е толкова налудничав. Деян Веселинов и съпругата му Ренета Веселинова са хора, които добре познават бързия ритъм на телевизията и са свикнали с него. И двамата знаят как да те "хванат за гърлото" с някой разказ, но могат и с лекота да те разсмеят с историите си. А защо сами избраха да се развиват в интернет, ще оставим да разкажат сами.
- Деян беше обещаващ талант в баскетбола, а Рени - специалист в ездата. Защо се прехвърлихте в журналистиката?
Рени: За мен ездата винаги е била бягство. От шума, от мислите, от злободневието. Признавам, че не съм имала намерения да превръщам това свое хоби в професионален път. Някои неща е добре да останат каквито са. Колкото до журналистиката - още в ученическите си години знаех, че искам да се знимавам с това. Имах прекрасен учител по български език - Георги Ангелов, който някак естествено успя да ни научи (поне мен), че разказът зависи до голяма степен от разказвача и силата да разказваш истории е наистина голяма. Има нещо магично в това да докосваш хората с думите си така, както ти чувстваш света.
Деян: Казвам си съвсем честно - не бях достатъчно добър! Може би имаше нещо в мен, но не успях да го развия достатъчно след като минах възрастта от 15-16 години. Спортът беше голямата мечта. От него започна всичко. Баскетболът ме научи на много, даде ми основите. Говоря в чисто житейски план. Създаде голяма част от социалния ми кръг и до днес. Но ми даде и ценни житейски уроци, които всеки човек, работил в колектив, може да оцени. Иначе дори по някакъв начин да бях превърнал баскетбола в кариера, отново щях да потърся развитие в медийната сфера. На 32-33 години в края на активния живот на спортиста е време да се мисли за втората кариера. И така се наредиха нещата, че вместо сега да мисля отначало, вече имам едни 12-13 години практически опит, хаха. Съдбата си знае работата.
- Кариерите ви стигнаха мечтан за повечето колеги връх. Като водещи журналисти в Нова тв, се срещахте с най-влиятелните личности в България. Какво ви накара да смените попрището и да се обърнете към историите на обикновения човек?
Рени: Аз смятам, че доста хора се плашат от смяната на поприще маааалко повече, отколкото на мен ми се струва разумно. Не харесвам застоя, не се чувствам добре в ясно утъпкан път с непроменлива посока. Винаги ще бъда безкрайно благодарна на колегите си в телевизията за всички срещи, уроци и преживявания, но беше време за нови такива. Особено в света, в който живеем, когато всичко се случва първо в интернет. Вярвам, че дигиталния свят определено разкрива много повече възможности от телевизионния ефир и харесвам тази свобода. Колкото до историите на обикновения човек, които избираме да разкажем - тук пак ще се върна на изначалния въпрос за журналистиката. В никакъв случай на отричам информационния поток и важността на новините. Но лично аз не искам да живея в свят, който е до такава степен подчинен на цената на тока, политическите оставки, обири и т.н. Проблеми от такъв характер се случват в целия свят, а на мен са ми интересни други "новини". В България (а и извън нея) има твърде много интересни хора и съдби, които не стигат до малкия екран. Има ужасно много истории, които могат да ни научат на изключително важни и за съжаление забравени ценности. Затова и с Деян създадохме проекта "ИзДИРени истории" - за да разкажем героите, за които, покрай всичко случващо се, не остава нито време, нито място. И ако дори един човек е успял да вземе нещо за своята душа от нашите разкази, значи сме си свършили работата. Защото светът не е само пари или липсата им, не е само власт и надмощие, не е просто бизнес. Поне аз така вярвам. В един филм Джони Деп казва: "Светът си е същият. Просто в него е останало по-малко". Това "по-малко" ме вълнува мен и искам да разказвам за него.
Деян: Знаеш ли. Винаги съм вярвал, че човек започне ли да мисли за върхове и да мери постижения, е приключил курса в общи линии. Иначе разбирам, че за мнозина "да те дават по телевизора" е като онази реплика от анонса на студентската телевизия "да станеш известен" и е невероятно постижение, което няма как да смениш по свое желание. Е, напук на тази логика и няколко идиотски слуха, облечени в крайно съмнителни публикации, двамата с Рени направихме точно това. И дори ни се струва логично. Напуснахме Нова ТВ в един момент, който и двамата намерихме за най-подходящ. Разбира се, с благодарности и уважение към екипа и ръководството, което не ни направи никакви спънки. Истината е, обаче, че от години интернет средата е далеч по-привлекателна за нас от идеята да сме щатни телевизонни служители. Говорим за различна свобода. Различен пазар. Различен мащаб на мисленето. И най-вече: възможност да проверим силите, възможностите и идеите си. В крайна сметка имахме и огромния късмет да срещнем съмишленици. Помня, че имах подобни идеи и възможности около 2013г. , но се радвам, че го направихме сега, защото е важно да бъдеш готов, когато правиш важна крачка. Така стана, че именно тази пролет срещнахме пътищата си с екипа на Dir.bg и съвсем естествено се стигна до промяната. Когато най-големият български интернет портал, с който са свързани и първите ти спомени от българския интернет живот преди 20 години, ти подаде ръка и прегърне идеите ти за видео съдържание, решението става много по-лесно. Нашата роля е да направим така, че аудиторията на Dir-a да има още по-голям избор. Вече стартирахме поредицата "ИзДИРени истории". В момента подготвяме и още няколко проекта, които няма нужда да рекламираме сега. Но ще има и музика, и спорт и какво ли още не. Иска ни се да стигнем наистина до младите хора, които и без това все по-рядко гледат телевизия. Но и възрастта не е от първостепенно значение. Целта е да дадем на аудиторията авторско българско видео съдържание в интернет... Пък на когото му е интересно - ще гледа, на когото не му е - изборът от телевизионни канали е достатъчно голям ;)
- С кого е интервюто, за което мечтаете?
Рени: Сега, ако ти кажа Джони Деп, няма да те изненадам, нали? :) Джон Майер също ми е в топ листа. Планираме скоро да стартира и музикална поредица в Dir.bg, където талантливите ни музиканти ще могат да се изявят в много приятна и уютна обстановка. Така че ако Джон Майер чете Dir - да знае, че го чакам ;)
Деян: Рей Чарлз е моят музикален идол. Но там мечтата е неизпълнима, ясно защо. Иначе бих си поговорил с много хора, макар няколко от тези, които съм намирал за вдъхновяващи, вече да съм срещал. Отдавна не мечтая. Особено за интервюта. Планирам. А невъзможните планове ги свеждам до минимум, колкото да държа въображението си будно и в кондиция.
- Това ли са най-трудните интервюта, които ще вземете?
Рени: О, тези интервюта, за които си мечтая, съвсем не ги виждам като трудни. По-скоро екзалтирано приятни, хаха.
Деян: Най-трудното е да направиш качествено интервю по тема, която лично за теб не е ценна. Затова и се научих внимателно да подбирам проектите, с които бих искал да се захвана. Да отсявам тези, които харесвам, но искам да гледам само като зрител, защото нямам с какво да съм полезен за осъществяването им. И, разбира се, да отказвам бързо и без много разсъждения на тези, които са далеч от душата ми.
- Коя беше историята, която ви вдъхнови лично?
Рени: Не мога да кажа, че е само една история. Снимала съм баба, която живее съвсем сама в цяло село. Трудно е да обясня за какво измерение на самота става дума. Снимала съм и семейство, което по стечение на обстоятелствата живееше в стар Голф 2. Представете си 4-членно семейство, което се опитва да оцелее в кола в средата на зимата - сняг, вятър, ужасна ситуация. Впоследствие успяхме да им намерим и дом, и работа. А благодарността в очите им няма как да забравя никога. Ето, това е типичен пример за "издирена" история. Както казва един от героите ни в "Проглеждане" - въпрос на личен избор е какво ще видиш с очите, които имаш. Същото важи и за историите, които като журналист ще разкажеш.
Деян: Напоследък ме вдъхновяват историите на хора, които успяват да живеят щастливо и в мир със себе си. Сигурно звучи като клише от дневника на петокласник, но така го усещам. Много сме се разбързали всички. Кроим планове и винаги искаме повече и повече. Абе, с две думи - "гоним Михаля" вместо да спрем за секунда и да помислим какво ни прави истински щастливи. От моите впечатления - трябва по-често да поглеждаме в себе си, за да намерим този отговор, а не все да ни е важна чуждата оценка.
- Говорим за чуждите истории, но каква е вашата лична история?
Рени: Нашата история е съвсем обикновена - разсеяна мечтателка и страшно симпатичен нервак. Не знам дали бихме показали нещо непознато за аудиторията, защото животът ни е напълно нормален. Вършим си работата, обичаме се и се забавляваме. Но и идеята на изДИРени истории не е в невижданите и нечувани разкази, а в извода. Ние не искаме да дадем посока на историите, а просто да ги разкажем, както ги усещаме. А ти като зрител накрая можеш сам да прецениш дали тази история има какво да ти даде и какво ще вземеш за себе си от нея.
- Къде ви срещна животът, кога и как пламна любовта?
Рени: Оказва се, че с Деян сме израснали в един и същи квартал, но е абсолютен факт, че за първи път се видяхме в телевизията. А любовта се случи съвсем естествено и категорично. Видях го, усмихна ми се и нещата приключиха.
Деян: Работата ни събра, въпреки че е могло да стане и много по-рано. Израснали сме в един и същ квартал. Домовете на родителите ни са на няколко минути разстояние. И въпреки това се запознахме години по-късно в работна атмосфера, когато вече и двамата не бяхме деца. Съдбата си знае работата.
- Кой направи първата крачка?
Рени: Честно казано, нямам представа. И двамата направихме първи крачки един към друг, а след това отношенията ни поеха някак сами по един общ път.
Деян: Аз. (смее се) И аз не помня всичко в детайли, но доколкото се познавам, вероятно аз първи съм започнал да се закачам... Но истината е, че не ни отне много време да се усетим, а после нещата поеха по естествения си път. Няколко месеца по-късно заживяхме заедно. А в следващите две лета - първо се сгодихме, а после и оженихме.
- Спомняте ли си брачните си клетви? Какво си обещахте един на друг?
Рени: Разбира се, че помня! Но за мен брачният обет е изключително интимен и личен и би следвало да си остане между двама души. Да кажем, че си обещахме да се обичаме, да се приемаме и да се грижим един за друг.
Деян: Помня ги отлично. Мога да повторя своята и сега. И нейната помня. Велика сватба направихме.
- Какво харесвате и какво не в другия?
Рени: Всичко харесвам в него. За мен той е един цял свят, който мога да преоткривам всеки ден. Естествено, всеки си има недостатъци, но аз съм твърдо против схващането, че хората трябва да се променят, когато са двойка. Аз съм го обикнала и заради недостатъците, които има и нямам никакво желание да го променям в каквато и да е насока. В момента, в който поискаш да промениш човека до себе си, точно в този момент той става различен, от човека, в който си се влюбил. Защо тогава ти е тази промяна?
Деян: Всичко ми харесва в нея. Честно. Даже нещата, които би трябвало да не ми харесват, са ми най-любими. Дават някакво допълване и баланс на характерите.
- Ако бях Рени/Деян за един ден, щях да?...
Рени: Ако бях Деян за един ден, щях да съм страшен непукист. Деян е човек, който преживява всичко. Изключително критичен е най-вече към себе си, но и към света. И ако имам възможност да съм в неговите обувки за ден, със сигурност този ден ще е много безгрижен.
Деян: Щях да направя няколко симпатични бели, за да имам с какво да я изнудвам, че е сгафила като се върна обратно в своето тяло. Егоист докрай! Хаха
- Как се забавлявате в работата и извън нея?
Рени: Работата ни е такава, че не остава много "извън нея". Светът се движи 24 часа в денонощието, информацията също. Но и двамата добре осъзнаваме с какво сме се захванали и то ни носи голямо удоволствие. Затова в работата се забавляваме с лекота, просто защото я обичаме. А в допълнение имаме прекрасни приятели, на които винаги може да се разчита.
Деян: Ние сме абсолютни "скучняци"! Музика, филми, спорт, книги... Все по-рядко излизаме по заведения, но с най-близките ни приятели се стараем да вечеряме поне веднъж-два пъти в месеца.
- Как успявате да съвместите работата със съвместния живот? Пречи ли ви или помага да сте заедно от сутрин до вечер?
Рени: Категорично не ми е досадно! Да имаш възможност да правиш това, което обичаш с човека, когото обичаш е едно на милион. Имаме много на какво да се научим един друг, за да ни е досадно. Освен това на мен би ми се струвало трудно да обясня на човека до себе си, че моята работа е тогава, когато се случва - сутрин, вечер, вторник, събота - няма значение. Когато партньорът ти познава този ритъм, разбирането е много по-лесно. А и всяка история, с която се захващаме, е тотално различна от предишната. Влизаш в един съвсем нов свят и откровено няма за кога да ти доскучае .
Деян: Да живееш с някого и да работиш с него се случва на много двойки и едва ли има рецепта, която е валидна за всички. При нас засега нещата се случват доста естествено. Така или иначе имаме общи задачи - и професионални, и лични. Не ми се вижда толкова трудно да ги действаме еднакво успешно.
- Какво в живота си бихте променили, ако можехте да върнете времето назад?
Рени: Аз харесвам живота си в момента. И вярвам, че той е такъв, именно благодарение на всичко, което ми се е случило досега. Така че не бих променила нищо в миналото. По-скоро ми се иска някой да може да ми даде още малко време. Време, което поради една или друга причина не ми е стигнало, за да съм достатъчно с близките си хора.
Деян: Доста грешки сигурно съм направил. Но повечето вероятно няма да поправя. Не от его, а от страх. Като пипнеш на едно място, става ефектът на пеперудата. А хората наивно си мислим, че ако сме взели другояче някое решение в живота си - задължително ще е за добро. Аз обичам съпругата си, семейството си, харесвам работата си и имам достатъчно верни хора около себе си. Ще взема само да си разваля нещо.
- На коя песен и филм бихте оприличили живота си досега?
Рени: Представи си, че си на концерт на Джон Майер, Денис Лойд и Ерика Баду едновременно. В същото време ти прожектират филм с Джони Деп, Марлон Брандо и Мерил Стрийп. Ето ме!
Деян: Нещо много "мазно" ще да е (смее се). Само, който ме познава ще се сети какво имам предвид... Но като така или иначе ще преплитаме кино и музика - събираме Хю Лори и Джейми Фокс. Заедно ще нагласят и песента и филма. Добре, че не сме претенциозни, нали?! (смее се иронично)
Интервю на Вяра Младенова
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}