Старите централни части на градовете в Европа, освен магнит за туристи, са и визитката им, любимо място за разходки, което е и най-грижливо поддържано.

Важна част от тях са запазените историческите сгради. За да бъдат най-близо до оригиналния си вид, такива каквито са били преди 100-200 години, за тези части на градовете важат строги правила и се полагат специални грижи. Въведени са системи от ограничения и строг архитектурен код за възможните намеси, но и помощ за поддържането им от страна на държавата и общините.

Емблематични сгради в София се разпадат

Но не такава е реалността в България или поне не и в София. Въпреки че още от социалистическо време в центъра на столицата за паметници на културата са обявени над 800 сгради с различна степен на значимост, тези в добро състояние са по-скоро изключения. На територията на целия град паметниците на културата са около 1700.

Много от обектите, записани в Национален регистър на недвижимите културни ценности, умишлено са оставени да се разпадат или вече не съществуват. Сред тях са къщата на Димитър Съселов на улица "Славянска", къщата на Стефан Стамболов на булевард "Раковски", останалата половин фасада от сграда на бул. "Дондуков" №40, целият комплекс "Захарна Фабрика" и т.н.

Разходка из разпадаща се стара София

За да не звучат голословно тези твърдения, всеки може да си отвори на смартфона си дигиталната карта с къщите паметници на културата, изработена от студио Morphocode, и да се разходи из централните зони.

Нека да започнем от сградата на някогашния театър "Ренесанс", в който последно се помещаваше клуб "Син Сити". "Неизвестен" крадец е преминал през покрива на сградата и от него липсва сериозна площ. Сега водата безпрепятствено може да разрушава етажите и да доведе до невъзможност за укрепване на сградата, което пък ще изисква нейното разрушаване. Това е схемата, по която изчезнаха много исторически сгради от периода, в който младата българска столица е искала да смае света със сецесионната си архитектурата. Сега те са освободили място за лъскави нови постройки, които може да не са впечатляващи, но пък имат по-голяма площ, следователно носят и по-голяма печалба за предприемача.

От там продължаваме през "Зона на работническото движение" към "Зона на старите пазарища". Добър пример е сградата на "Царя на шоколада" Аврам Чальовски на "Отец Пайсий" 41, която е достойно реставрирана. Първите малки двуетажни сгради по търговската "Пиротска" може да не са в толкова добър външен вид като нея, но поне не са в аварийно състояние.

Това не може да се каже за някога впечатляващата сграда на ъгъла с ул."Софроний Врачански", която в регистъра е означена като "жилищно-търговска сграда, б.на Сп.Георгиев".

Сегашният собственик на впечатляващата сграда явно може да прибира наема от магазина на първия етаж, но не смята за необходимо да се погрижи за горните етажи, където мазилката се лющи, а на терасата на подпокривния етаж дори се е захванало дърво.

Общината не поддържа своята собственост

Докато вървим към Женския пазар също сме заобиколени от сгради от регистъра, върху повечето си личат опити за поддръжката им с противоречив успех. В зоната на самия пазар, малко преди пресечката с "Цар Симеон", се издига (или по-точно казано "се разпада") внушителна сграда с магазини, записана в регистъра като "Жилищно-търговска сграда Аврам Меворах".

"Магазин ли търсите? Тоя е продаден, а сградата е общинска. На втория етаж има даже наематели", обяснява една жена, продаваща на сергия отпред. Проверка в имотния регистър показва, че действително единият магазин в сградата е продаден на търговец на риба миналия месец, друг преди години е продаден на производител на хляб. Същата проверка показа, че в частни ръце са около половината дялове от имота, а останалите се притежават от Столична община и Областната управа. И тук възниква въпросът: как да бъдат накарани частните собственици да поддържат собствеността си, след като държавата и общината не го правят?

Програма "Културно наследство" не работи добре

Столична община се хвали с програмата "Културно наследство" с която се подпомагат собственици на сгради "недвижима културна ценност" в изработването на документация - чертежи, заснемания, обследвания. Което е една много хубава идея, но всъщност програмата не работи, коментира Петър Петров от "Спаси София". На фона на 1700 недвижими културни ценности в града, са подадени само 21 заявления по програма "Културно наследство 2021". От тях са одобрени едва 7.

От началото на програмата през 2019 г. са сключени само 3 договора - за укрепване, консервация и реставрация - а всъщност извършени дейности няма, твърди Петров. Очевидно е, че програмата е пълен провал и наследството на града изчезва къща по къща, смята той. "Общината би могла да оптимизира този механизъм и да го популяризира, за да могат собствениците, които искат направят някаква реставрация, да се възползват", отбелязва Петров. "Самата кметица Фандъкова често се хвали с тази програма - как се наливат пари от общината за културните ценности, но пропуска да каже, че няма културен резултат."

Главният архитект на София Здравно Здравков казва в медийни изяви, че общинските власти издават актове на собственици, които след това се обжалват в съда и падат.

Здравков съобщи през януари, че се подготвя нов режим за опазване на обектите, които са определени като недвижимо културно наследство, така че да не се променя обликът на сградите и да се запази автентичността на градската среда. Той представи разработка за района на "Малките пет кьошета". "Там ще се направят правила за всякакви намеси, това е една много добра идея, проблемът е, че е направен за запазване на едно кварталче, а трябва да стане на територията на цялата община", казва Петър Петров.

Материалът е публикуван в DW