"Радикално преориентиране". Очертава се планът на Тръмп за НАТО
Съветниците му предвиждат, че Вашингтон ще застане на по-заден план и ще сключи сделка с Путин за Украйна
Доналд Тръмп толкова много пъти е заплашвал да напусне НАТО - или поне изглеждаше така - че за много от критиците му се питат кога, а не дали ще се откаже от 75-годишния алианс, ако бъде преизбран за президент през ноември.
Тръмп
- Столтенберг: Вашингтон ще остане солиден съюзник на НАТО и при Тръмп, и при Байдън
- Лидерите на ЕС критикуваха бъдещия шеф на НАТО Рюте заради парите за отбрана, той се изчерви
- Румен Радев на кръглата маса на The Economist в Гърция: НАТО не бива да влиза с войски в Украйна
- НАТО обещава 40 млрд. евро военна помощ за Киев, взимат мерки за "защита от Тръмп"
Всъщност Тръмп е малко вероятно да се откаже от НАТО, според интервюта с бивши служители по националната сигурност на Тръмп и експерти по отбрана, които вероятно ще бъдат на служба при втори мандат на Тръмп. Но дори и да не напусне официално организацията, това не означава, че алиансът ще преживее втория мандат на Тръмп непокътнат.
В замяна на продължаване на участието на САЩ Тръмп не само ще очаква европейските държави да увеличат драстично разходите си за НАТО - основното му оплакване, когато беше президент - но и ще предприеме нещо, което експертът по отбрана Дан Колдуел, запознат с мисленето в консултативния кръг по националната сигурност на Тръмп, описва като "радикално преориентиране".
"Всъщност вече нямаме избор", казва Колдуел пред сп. "Политико", позовавайки се на нарастващия дълг на САЩ, затихващото набиране на военнослужещи и отбранителната индустриална база, която не може да се справи с предизвикателството от страна на Русия и Китай.
Нито Тръмп, нито предизборният му щаб вече са назначили нов екип по националната сигурност, нито открито са приели нова програма за НАТО. Няма и отговори на няколко молби за коментар за тази статия.
Но бившите служители и експертите, които говориха за тази статия - някои от тях официално, а други при условие за анонимност - са ангажирани в продължаващия дебат около Тръмп за това колко силно да се подтикнат европейците към архитектура на сигурността, която да се хареса повече на Тръмп.
Според тези служители САЩ ще запазят ядрения си чадър над Европа по време на втория мандат на Тръмп, като запазят военновъздушните си сили и базите в Германия, Англия и Турция, а също и военноморските си сили. В същото време основната част от пехотата, бронираната техника, логистиката и артилерията в крайна сметка ще преминат от американски в европейски ръце. Части от този план бяха изложени в статия, публикувана през февруари 2023 г. от свързания с Тръмп Център за обновяване на Америка, но през изминалите месеци сред поддръжниците на Тръмп се очерта и по-подробен консенсус по очертанията на новата концепция за НАТО.
Промяната, която те предвиждат, би включвала "значително и съществено намаляване на ролята на Америка в областта на сигурността - да се оттеглим, вместо да бъдем основният доставчик на бойна сила в Европа, някой, който предоставя подкрепа само по време на криза", казва Колдуел, който наскоро беше старши съветник на Ръсел Воут, бивш високопоставен служител от администрацията на Тръмп, който през май беше назначен за директор по политиките на Националния конгрес на Републиканската партия и който се очаква да играе важна роля във втората администрация на Тръмп. Воут е и президент на Центъра за обновяване на Америка.
Друга част от очертаващия се план за действие на Тръмп е двустепенна система на НАТО. Тази идея, предложена за първи път от друг високопоставен бивш служител на администрацията на Тръмп, пенсионирания генерал-лейтенант Кийт Келог, означава, че страните членки, които все още не са постигнали целта за изразходване на 2% от БВП за отбрана, "няма да се ползват от отбранителната щедрост и гаранцията за сигурност на Съединените щати", казва един от експертите по национална сигурност, подкрепящи Тръмп, пожелал анонимност. Това би могло да се разглежда като нарушение на член 5 от договора, който задължава всеки член да предприеме "действия, които счита за необходими", за да помогне на този, който е нападнат. Но членовете на външнополитическия мозъчен тръст на Тръмп отбелязват, че формулировката на член 5 е гъвкава и не изисква от нито един член да отговори с военна сила.
Тръмп постоянно изразява недоволство, че съюзниците от НАТО "ни ограбват", като не изпълняват целта за 2% разходи. Неотдавна Тръмп сякаш покани Русия да атакува "мързеливците" от НАТО, като заяви, че ще "насърчи" руснаците да "правят каквото си искат" със страните членки, които все още не са изпълнили целта за разходите за отбрана - десетилетие след като съюзниците от НАТО обещаха да го направят на срещата си на върха в Уелс през 2014 г.
Бързото разрешаване на продължаващия две години и половина конфликт в Украйна вероятно също ще играе ключова роля в плановете на Тръмп за НАТО. Като част от плана за Украйна, за който досега не е съобщавано, предполагаемият кандидат на републиканците обмисля сделка, при която НАТО да се ангажира да не продължава да се разширява на изток - конкретно в Украйна и Грузия - и да преговаря с руския президент Владимир Путин за това колко украинска територия може да запази Москва, твърдят двама други експерти по национална сигурност, свързани с Тръмп.
Като цяло, новият подход на Тръмп в тези области би представлявал революция в делата на НАТО - такава, каквато според много критици Европа е напълно неспособна да се осъществи в обозримо бъдеще. САЩ са категорично най-големият донор за операциите на НАТО, като през 2023 г. са изразходвали около 860 млрд. долара за отбрана, което представлява 68% от общите разходи на страните от НАТО. Това е доста над 10 пъти повече от тези на Германия, втората по големина разходваща страна.
Значителна част от тези американски разходи, които възлизат на около 3,5 % от БВП на САЩ, отиват за отбраната на Европа, въпреки че Пентагонът отказва да разкрие публично каква е тази сума, казва директорът на изследователския отдел на Европейския съвет за външна политика Джереми Шапиро.
На среща с президента Джо Байдън във Вашингтон по-рано този месец отиващият си генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви, че 23 от 31-те страни членки на НАТО вече ще изпълняват целта на алианса от 2%. "Това е повече от два пъти повече, отколкото преди четири години", заяви Столтенберг. Очаква се сред тях да бъде и Германия за първи път от началото на 90-те години на миналия век, а министърът на отбраната на тази страна, който е "ястреб", Борис Писториус, изглежда е нетърпелив да се справи по-добре, призовавайки Германия да стигне до 3,5% от БВП за отбрана.
Но дори и Германия да достигне тази граница, някои бивши служители на отбраната, подкрепящи Тръмп, твърдят, че това все още не е достатъчно. "Подкрепям поддържането на Северноатлантическия алианс, но мисля, че единственият начин за това - и постоянно го казвам на европейците - е те да поемат много по-голяма част от тежестта", казва Елбридж Колби, който е ръководил разработването на Националната отбранителна стратегия на Тръмп като негов заместник-помощник-министър на отбраната по стратегията и развитието на силите и за когото се говори, че претендира за висш пост в областта на националната сигурност във втората администрация на Тръмп.
"Вече не можем да даваме 10 пъти повече, отколкото дават германците, и трябва да сме подготвени да се справим с тях. Трябва да има последствия", казва Колби. "Искаме НАТО да бъде активна, но искаме тя да бъде с водеща роля на европейците. Това беше първоначалната идея. Това беше идеята на Дуайт Айзенхауер." Само че сега, когато сме изправени пред застрашителния Китай, необходимостта от такива промени е много по-належаща - казва Колби. "Съединените щати не разполагат с достатъчно военни сили. ... Не можем да чупим копията си в Европа срещу руснаците, когато знаем, че китайците и руснаците си сътрудничат, а китайците са по-опасна и значителна заплаха", допълва той.
Първият тест за намеренията на Тръмп по отношение на НАТО, ако той спечели нов мандат, ще бъде как ще се справи с продължаващата война на Русия срещу Украйна. След началото на войната в Украйна САЩ засилиха централната си роля в НАТО, като изпратиха допълнително 20 000 военнослужещи в Европа (общо 100 000) в допълнение към нови въздушни, сухопътни, морски, кибернетични и космически мощности. Според двама експерти по национална сигурност, подкрепящи Тръмп, които са запознати с разсъжденията в най-близкото обкръжение на Тръмп, предполагаемият кандидат на републиканците сега обмисля да сключи сделка с Путин за това кои държави могат да се присъединят към НАТО, по-специално Украйна и Грузия. Такъв план би провалил мъглявото обещание на НАТО за бъдещо членство на Украйна - политика, която Байдън продължава, макар и без да се ангажира с график.
През април в. "Вашингтон пост" съобщи, че предварителният план на Тръмп включва и оказване на натиск върху Украйна да отстъпи Крим и граничния регион Донбас на Русия.
"Бих очаквал много бърза сделка за прекратяване на конфликта", каза Кевин Робъртс, президент на фондация "Херитидж", влиятелен мозъчен тръст, подкрепящ Тръмп, който изготви проекта "2025". Робъртс казва, че не може да предаде вътрешна информация за плановете на Тръмп.
Но според един от експертите по национална сигурност, запознат с мислите на Тръмп, който говори при условие на анонимност, Тръмп "би бил отворен за нещо, което да ограничи разширяването на НАТО и да не се връща към границите на Украйна от 1991 г. Това би било на масата. Но това не означава да се откаже от всяка друга възможност, включително от доставката на големи количества оръжия за Украйна".
Самият Тръмп не е представил публично подробни планове за Украйна, но по време на предизборната кампания той неведнъж е обещавал да сложи край на войната като една от първите си задачи - "още преди да пристигна в Овалния кабинет, малко след като спечелим президентството", заяви той на митинг във Филаделфия на 22 юни. Запитан в подкаст на 21 юни дали е готов да свали от дневния ред разширяването на НАТО в Украйна, Тръмп отговори - в реплики, които до голяма степен не бяха отразени - че обещаването на членство в НАТО на Украйна е било "грешка" и "всъщност е причината за започването на тази война". Мнозина в лагера на Тръмп открито предпочитат Украйна да не е член на НАТО. "НАТО вече се е разширила много повече от това, от което се нуждаем за една антихегемонна коалиция" срещу Русия - казва Колби.
На 14 юни Путин заяви, че Русия ще бъде готова да преговаря за прекратяване на войната, ако Украйна се откаже от амбициите си да се присъедини към НАТО и изтегли войските си от четирите региона, които Москва обяви за свои. Запитан по време на дебата си с Байдън на 27 юни дали подобни условия са приемливи, Тръмп отговори: "Не, не са приемливи. Но вижте, това е война, която никога не е трябвало да започва".
Критиците казват, че натискът върху Украйна да предаде територия само ще оправдае ужасяващото и убийствено заграбване на земя от страна на Путин. Но Тръмп даде да се разбере, че не изпитва особена любов към Украйна, както и към НАТО, като по време на посещението си в Капитолия през юни заяви на председателя на Камарата на представителите Майк Джонсън, че Украйна "никога няма да бъде там за нас" и че "трябва да плащаме повече на НАШИТЕ ВОЙСКИ, вместо да изпращаме 60 млрд. долара на Украйна", гласи туит на републиканеца Мат Гаетц. Друг представител на Републиканската партия, Дон Бейкън, заяви пред репортери, разказвайки за същия разговор, че Тръмп се е отнесъл пренебрежително към целта на Киев да прогони руснаците, което е било неизменна политика на Байдън. "Той каза, че ако Украйна спечели, каква ще е ползата?", твърди Бейкън.
Най-големият проблем с очертаващия се подход на Тръмп към НАТО може би е, че европейските държави очевидно не са готови да изпълнят драстично разширена военна роля в скоро време - въпреки предварителните им планове за "защита от Тръмп" на НАТО чрез поемане на ангажимент за по-големи разходи, казват експерти. Но те може би нямат голям избор, тъй като този път Тръмп ще има повече лостове, за да изисква от Европа това, което иска, защото САЩ все още предоставят лъвския пай от военната помощ за Украйна, а Европа е по-слаба икономически и по-зависима от енергийните доставки от САЩ от всякога.
Много критици от САЩ твърдят, че европейските лидери отричат. "Те всъщност нямат никаква идея как да заменят Съединените щати", казва Шапиро от Европейския съвет за външни отношения. Неуспешните усилия на френския президент Еманюел Макрон да настоява за по-голяма независимост от американския отбранителен чадър се провалиха. Столтенберг, в последните месеци от 10-годишния си мандат като генерален секретар на НАТО, започна да твърди, че американците трябва да са доволни, че европейската отбрана помага за поддържането на американската отбранителна индустрия. "Те решиха твърдо да вярват, че САЩ ще бъдат там", каза Шапиро. "Струва ми се, че това всъщност не е план, а надежда, която имаш при липса на план."
Критиците в лагера на Тръмп твърдят, че европейците трябва да развиват трансгранични отбранителни индустрии, а не национални, за да повишат ефективността и капацитета си и да изпълнят все още неизпълненото обещание за значително разширяване на силите за бързо реагиране на НАТО от 40 000 на около 300 000 военнослужещи. Но с изключение на някои страни като Полша, много европейски правителства остават "на границата на заблудата" за това, което се изисква, казва Колдуел.
Някои бивши служители на Тръмп признават, че Вашингтон вероятно не иска да стига твърде далеч в предаването на лидерството на европейците. Изолационистките инстинкти на Тръмп могат случайно да се превърнат в бумеранг и да въвлекат САЩ в по-широка война. Колби, например, посочва със загриженост предложението на Макрон за включване на френски войски в конфликта в Украйна и някои от провокативните изказвания на по-ястребово настроените източноевропейски лидери. Сред тях е и президентът на Латвия Едгарс Ринкевичс, който наскоро заяви на латински: "Russia delenda est". Това беше позоваване на рецептата на Катон за древния Картаген: "Carthago delenda est", което означава "Картаген трябва да бъде разрушен".
"Русия трябва да бъде унищожена? Те имат 6000 ядрени оръжия. Лекомисленият начин, по който някои хора подхождат към въпроса за ескалацията, е просто безумен за мен", казва Колби. "Много се притеснявам от това и от възможността да ни вкарат в по-голяма война с Русия заради такива необмислени стъпки."
Освен това обещанието на Тръмп да не разширява НАТО може да се окаже много по-приемливо за европейските съюзници, отколкото много хора си мислят. През май германският канцлер Олаф Шолц заяви откровено, че не смята, че Украйна може да стане част от НАТО в следващите може би 30 години. А на 17 юни Столтенберг посочи, че прекратяването на огъня няма да е достатъчно, за да се задейства членството на Украйна в НАТО. "Трябва да сме сигурни, че това е мир, а не просто пауза", каза той. "Нуждаем се от уверения, че това е краят, че всичко свършва дотук."
Но една нова администрация на Тръмп, дори и в най-обнадеждаващия случай, вероятно ще бъде сътресение за Атлантическия алианс. Много американски официални лица - включително генерал Кристофър Каволи, върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа - настояват, че 2 процента трябва да бъдат долна граница, а не таван за европейците.
Според високопоставен европейски дипломат, който говори при условие на анонимност, правителствата на ЕС са наясно с всичко това. "Трудно е да се прецени дали ще успеем да направим достатъчно, за да успокоим наистина Тръмп, защото ни е трудно да предвидим какво ще направи или няма да направи той", казва дипломатът. Европа също така признава, че Китай "би могъл да окаже влияние върху военната роля, която САЩ биха могли да играят в помощ на защитата на Европа. Възможно е да няма достатъчно капацитет за два театъра на военни действия".
В крайна сметка само Тръмп може да каже колко далеч ще стигне с НАТО. Прицелните точки на Тръмп в областта на националната сигурност може да се преместят. Колко точно, не е ясно, но бъдещето на НАТО - и на Европа - зависи от действията му.