Проучване на "Сова Харис": Четворната коалиция беше по-добрият вариант за България

Широката аудитория засега гледа на спора със Скопие като на футболен мач и за нея е важно кой ще се наложи, а не какви са перспективите в по-далечно бъдеще

Снимка: БТА

Проучване на "Сова Харис": Четворната коалиция беше по-добрият вариант за България

11:28 | 27 юни 2022 | Редактор : Калина Петрова 202 29478 Снимка: БТА

По въпроса дали правителството на четворната коалиция трябваше да продължи да управлява страната или да слезе от власт, общественото мнение у нас е разделено на две големи групи. Разделението в обществото ни е радикално и това предвещава много остър политически сблъсък при провеждането на очертаващите се извънредни парламентарни избори.

Избрано

Сред електората не се наблюдава готовност за революционна вълна в посока на някоя от противопоставящите се страни. Все пак известен превес в началните позиции има на страната на "Промяната" (43.6%) срещу 36.9%, които считат, че правителството е трябвало да слезе от власт.

Това сочат данните от експресно телефонно проучване, представително за пълнолетното население на страната, стратифицирано по местоживеене, с квота по пол и възраст, проведено от СОВА ХАРИС в периода 23-25 юни 2022 г. сред 808 български граждани. Изследването е по поръчка на Dir.bg.

Графика: Дир.бг

Подобно съотношение регистрираме и по отношение на подкрепата за протестиращите в полза на едната или другата страна - 44.1% симпатизират на "Продължаваме Промяната", а 33.4% са настроени срещу тях.

Графика: Дир.бг

Готовност да вземат участие в протести, подкрепящи политиката на "Продължаваме Промяната", имат 31.4% от гласоподавателите, докато "срещу" биха протестирали 21.8%.

Графика: Дир.бг

Предимството на "Продължаваме Промяната" се изразява и в това, че привържениците й са концентрирани в София и големите градове, което улеснява тяхната организация и осигурява много по-голяма видимост на техните прояви. Разбира се, надмощието в предизборната дискусия ще премине през чуваемостта на тезите на противостоящите страни. Международната обстановка, инфлацията и отношението към войната в Украйна ще имат голямо значение. Знаем, че и в партньорските ни държави се води гореща дискусия за това, дали да се иска незабавно прекратяване на военните действия и преминаване към преговори с Русия или да се продължи войната с цел Украйна да направи обрат и тогава да се преговаря при влошени условия за Русия.

Ясно е, че при първия вариант Украйна ще трябва да се примири със загубата на територии от своята държава, но доколко е реалистичен вторият вариант и доколко увеличаващите се жертви и разруха ще влошат ситуацията. Засега за първия вариант, който е по-умерен, се ориентират големите икономики в ЕС като Германия, Франция, Италия, докато за втория вариант са Полша, Балтийските страни, подкрепяни от САЩ и Великобритания.

У нас ръководството на "Продължаваме Промяната" напусна по-умерените центристки позиции и се ориентира в крайно дясно, където е и "Демократична България". Това оставя свободно центристкото пространство, което е най-значимо електорално и където вероятно ще се настани партията на бившия служебен премиер Стефан Янев. Очертава се възможност и ГЕРБ да възстанови част от изгубените си позиции в центъра. Голяма тежест в този сектор има президентът и неговото влияние би могло да има съществено значение при ориентацията на избирателите.

Системните партии ГЕРБ-СДС, БСП и ДПС ще разчитат на излъчването на стабилност. Връщането на възможността да се гласува и с хартиена бюлетина е фактор, който може да увеличи подкрепата за тях. След последния непопулярен ход "Има Такъв Народ" се превръща в електорален донор основно на "Възраждане", "Продължаваме Промяната" и "Български възход". Присъствието на бившите шоумени в следващия парламент е малко вероятно.

Графика: Сова Харис, Дир.бг

Отзвукът от спора ни със Северна Македония се очаква да позаглъхне. Със сигурност някои от участниците в изборната надпревара ще го поставят на централно място. В сегашната ситуация изглежда изненадващо, че по-голямата част от избирателите възприемат френското предложение като по-изгодно за западните ни съседи (39.9%), отколкото за България (24.0%). Това показва, че широката аудитория засега гледа на въпроса като на футболен мач (по фенски) и за нея е важно кой ще се наложи, а не какви са перспективите в по-далечно бъдеще. Фактът, че ЕС в дългосрочен план ще се превърне в гарант на повечето искания на България, не се разбира и оценява от обществеността. Ясно е, че е наложително политиците ни да формулират в какво се състои българския национален интерес. Това ще създаде условия упражненията по темата на всякакви псевдопатриоти да бъдат разобличавани като несъстоятелни в духа на XXI век.

ИЗБРАНО