Прости ни, Жоро, и сбогом!

10:00 | 25 август 2022 | Редактор: Екипът на Dir.bg 0 123162 Снимка: iStock by Getty Images

Напусна този свят нашият колега Георги Брандийски. Напусна и света на Dir.bg, на който беше един от доайените.

Трудно можем да си представим Dir.bg без Жоро, макар в последните години рядко да го виждахме, заради пандемията, но най-вече заради тежката болест, която го застигна.

Той беше от онази все по-рядка порода хора, едновременно ерудирани, професионалисти и с много тънко чувство за хумор. Не му беше леко, защото на плещите му тежаха такива отговорности, за които мнозина от нaс дори не можем да си представим. Но той се справи по възможно най-добрия начин, при това без да се оплаква от тежестта на живота си - просто се справяше.

Нашият Жоро имаше няколко страсти, тях сме виждали и почувствали.

Първата беше семейството. Ние, колегите му, бяхме хем далеч, хем близо до това семейство. До Ани, която си отиде неотдавна, и която Жоро не изостави нито за миг, докато страдаше с години от сякаш нелечима болест. До неговите прекрасни две дъщери - Симона и Елина, за които Жоро разказваше с гордост какво постигат в живота.

Втората страст беше информацията. Жоро знаеше много от дългите години, през които се ровеше и пишеше. И не спираше да се учи, както всеки добър журналист. Нямаше много тайни за него - за това какво става в политиката и икономиката. Винаги се оказваше, че знае точния човек, източник на нужната ни информация. На сърцето му бяха икономическите и финансови новини, с които сякаш беше закърмен - десетки години ги покриваше в медиите, за които е работил. Но за Dir.bg беше безценен.

В последно време и до последните си дни се смеси с форума (коментарите), част от така важния екип, който следи за чистотата и коректността на дискусията към новините на Dir.bg. Но и тогава не изпускаше потока информация и "на ухо" споделяше мнението и знанието си.

Третата страст на Жоро беше градината. Отглеждаше различни растения. Сега, освен непрежалима загуба за близките си, той напуска и любимите си домати, осиротяха и те, едни от най-хубавите в Софийското поле, както се шегуваше с него колегата ни Иво Некитов, с когото разменяха опит и градински познания в дългите си видеоразговори. Сега Иво споделя: "Казвах му - в Софийско си герой да гледаш домати‚ но Жоро наистина разбираше - неговите домати зрееха август, а моите, в низината в оранжерия - май-юни".

Е, Жоро, ще намериш някъде своята градина отново...

Ще ни липсва, Жоро много ще ни липсва, няма никакво съмнение. Няма как да е друго, след като е бил сред нас повече от 15 години.

Прости ни, Жоро, ако сме те обидили с нещо през годините.

Съболезнования на дъщерите му и кураж за пълноценен живот, в който споменът за баща им ще е жив.

ИЗБРАНО