Промених 200-годишна традиция! Бащата на лапароскопската хирургия пред Dir.bg

"Никаква сума пари не може да се сравни с удовлетворението на пациента", твърди проф. Камран Нежат

09:20 | 6 октомври 2019 | Автор : Калин Каменов 23 10055 Снимка: Дир.БГ

Професор Камран Нежат е наричан "Бащата на съвременната лапароскопска хирургия". Той изобретява и въвежда видео лапароскопията. Проф. Нежат доказва, че по-голямата част от откритите хирургични процедури могат да се извършват чрез минимално инвазивни техники. Така отваря вратата пред колегите от целия свят за минимално инвазивната хирургия. През 90-те години той сътрудничи с Айт Шах и Фил Грийн при разработването на специален робот. Професор Камрат Нежат бе гост лектор на изминалия 11-и Европейски конгрес по роботизирана хирургия SERGS 2019 в София, който бе организиран от Медицинския университет в Плевен. Ето какво сподели той пред Dir.bg.

- Проф. Нежат, нека ви върна към ранните ви години. Как се насочихте към медицината?
- Всичко тръгна от родителите ми. Когато бях малко дете, те ме изпратиха през една лятна ваканция да бъда край лекари, да се уча от тях. Всичко тръгна от един момент, в който майка ми беше болна, а лекарите я спасиха. В знак на признателност баща ми реши, че трябва стана доктор, за да мога да помагам на хората, както тези лекари са ни помогнали на нас, когато мама беше болна. Някак си това, което направиха лекарите за нас, за нашето семейство, ме вдъхнови да се насоча към медицината.

- Завършвате в Иран и заминавате към САЩ?
- В семейството ми сме 5 деца, от които четири момчета. Четирима станахме лекари - в знак и почит към мама.

- Защо хирургия, защо лапароскопия?
- Човек сам избира пътя си. Аз избрах моя - да се занимавам с хирургия. Когато говорим за лапароскопия, аз имах много премеждия. Когато се учех, професорите ми казваха "...ела тук и погледни през тръбата". В началото нищо не виждах. Но им се чудех защо така правят. Хирургът се мъчеше да ми покаже камък в пикочния мехур на пациента, докато се навеждаше над тялото му, надничайки през тръбата. След четири опита най-накрая успях да видя камъка в пикочния мехур. В един момент започнах да ги питам защо е нужно да се гледа все през тази тръба. Не е ли по-добре да извадим образ на телевизора, за да се вижда по-добре. Професорите ми се смееха и казваха: "Измисли го, направи го..." Казаха ми, че подобен напредък няма да е възможен. Аз пък си казах, че това ще е последният път, когато някой ми казва как нещо е невъзможно. И аз просто го направих. Седнах и сериозно започнах да обмислям как да стане. И накрая стана. Изобретих видео лапароскопията.

- И така си навличате гнева на колегите, които смятат, че не е добре да се гледа на телевизионен екран...
- Имаше такъв момент. Но моята практика се наложи в крайна сметка, нали така.

- Как обяснявахте на пациентите, че ще ги оперирате по нов начин, че ще приложите нова техника?
- Вижте, аз се учех сам. Когато започнах да правя лапароскопски операции и да гледам на екрана, нямаше хора с опит преди мен, от които да се уча. Нямаше кой да ми покаже. Разбира се, първите ми опити бяха върху животни. Учих се в движение, както се казва. Но се наложих и това е важното. Лапароскопската хирургия е много щадяща, а това е важно за пациентите.

- В началото и до средата на 70-те години лапароскопията се използва само за диагностични и незначителни терапевтични цели...
- Да, така бе. В САЩ имаше недостиг на центрове и хирурзи, квалифицирани да участват в лапароскопски процедури. До 1972 г. имаше само приблизително 30 центъра, в които се извършват всякакви лапароскопски процедури, а днес това се счита за стандарт дори и в най-малките болници. Лапароскопията не беше приета като подходящо средство за извършване на операция. Просто се смяташе, че е полезна за оглеждане вътре, за да се диагностицира нещо. Аз получих толкова много критики, когато предложих да използваме лапароскопията за извършване на действителни операции. Лапароскопията беше принудена много дълго време да остане като диагностичен инструмент. Бях решен обаче да променя визията на стандартната операция, преминавайки от отворени операции към минимално инвазивни такива .

- Какво ви накара да развивате лапароскопията?
- Когато започнах да уча медицина, преподавателите ми използваха същата ендоскопска техника, на която бях свидетел и преди няколко години. Обаче едва когато един от братята ми наложи ендоскопска операция на коляното, разбрах, че медицината отчаяно се нуждае от промяна. Носех тази страст и мотивация със себе си в своето обучение, а после успях да превърна визията си в реалност.

- Световноизвестен сте с постиженията си в минимално инвазивната и роботизирана хирургия, репродуктивната ендокринология и лечение на безплодието. Разкажете за най-важните ви постижения в областта на медицината?
- По време на следването ми в Държавния университет в Ню Йорк станах съпричастен към безброй пациенти, страдащи от следоперативна болка и усложнения, свързани с лапаротомии. Сравнявайки времето за възстановяване и болката между лапаротомия и диагностична лапароскопия, аз си зададох въпроса: "Защо да не лекуваме повече хирургични патологии лапароскопски?" Говорейки с колеги, те също споделиха моите убеждения, че лапароскопията трябва да преодолее своите диагностична съдба и трябва да се превърне във водещ оперативен стандарт. Така аз започнах да усъвършенствам лапароскопските процедури с надеждата оперативната лапароскопия да се превърне в новата хирургическа норма.
Целта ми да променя почти 200 години вкоренена хирургическа традиция срещна големи трудности. Имаше силна реакция на медицинската общност. Това обаче не отхвърли усилията ми да подобря грижата за пациентите. Трябваше да има хирургическа революция. За съжаление, моята визия беше твърде напреднала за технологичните възможности, налични през онзи период. Всъщност, най-ранните ми опити да работя на монитора с помощта на видео оборудване създадоха такива мрачни изображения на корема, че почти всички се смееха или плачеха.

Въпреки че вървях срещу медицинската общност като цяло, разбрах по-дълбокото значение на лапароскопията. Говоря не като обикновена техника или технология, а като нещо, което означаваше революционен напредък за медицината и обществото. Когато разкрих видео лапароскопията, това предизвика близо двайсет години презрение и подигравки, въпреки че представих убедителни доказателства и предимства на минимално инвазивната хирургия. Дните на подигравки за мен започнаха, когато за пръв път представих новите си идеи за работа извън монитора и демонстрирах, че най-обширните заболявания могат да се управляват лапароскопски.

Въпреки че отне повече от 30 години, медицинската общност най-накрая разбра това, което аз вече знаех. Най-сетне пациентите бяха освободени от епоха, в която множеството лапаротомии бяха норма - т.е. минимално инвазивните процедури преодоляха диагностичната си съдба, за да бъдат окончателно приети като норма за лечение. След като медицинската общност прие оперативната ми видео лапароскопия, се появи възможност за технологичен напредък. За да подобря техниката и инструментариума, разработих няколко инструмента и участвах в разработването на робота "Да Винчи". Бях търсен да уча другите как да извършват оперативна лапароскопия и така посветих живота си на преподаването и обучението на други хирурзи за минимално инвазивни техники.

- Как виждате бъдещето на миниизвазивните операции?
- Като много успешно. Винаги съм казвал, че във всяка телесна кухина ендоскопската хирургия е възможна и обикновено е за предпочитане. Ограничаващите фактори са умението и опитът на хирурга и наличието на подходяща апаратура. Вярвам, че много хирургични процедури ще бъдат превърнати в рутина и винаги ще се извършват чрез лапароскопия. Често давам и друг пример за хирургията. Когато има маратон, всички тичат и макар да бягат в една и съща надпревара, някой винаги е последен, а друг е пръв. Но важното е, че всички бягат. В момента всички се опитват да правят минимално инвазивна хирургия, но някои от нас са водили пътя, други следват, а трети се учат. Отворихме вратите пред всички хора по света. Технологиите се развиват много бързо. Хирургията в следващите 10 до 20 години ще бъде напълно различна. Очаквам все повече и повече операции се извършват лапароскопски. В бъдеще очаквам и вярвам, че ще имаме процедури, при които роботи ще правят почти напълно самостоятелно операции, а хирурзите ще действат като модератор, за да гарантират безопасността.

- Какъв съвет давате на хората, които искат да станат хирурзи?
- Винаги казвам, че удоволствието да помагаш на хората е по-голямо от всяко друго удоволствие. Да помагаш на други хора е по-голямо от всяко друго добро дело в света. Когато оказваш помощ на човек, никаква сума пари не може да върне удовлетворението, което чувстваш като лекар. Революцията на минимално инвазивните операции за последните 30 г. направи така, че около 30% от основните операции вече се извършват минимално инвазивно.

- Как виждане развитието в изследванията на човешкия геном. Ставаме свидетели на много научни разработки в тази посока?
- Аз говорих за развитието на човешкия геном, защото за мен този сектор от развитието на науката, на медицината в частност, е част от бъдещето. Интелигентната хирургия - това е бъдещето. Точно какво ще, точно как ще става - не знам. Но ние не спираме да се развиваме, все пак, нали така.

- Вие самият подлагал ли сте се на лапароскопска операция?
- (Усмихва се) Не съм. Не ми се е налагало и благодаря на Бог за това. Но знам какво е...

ИЗБРАНО